Решение № 5794 от 3.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 278/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Билла България" ЕООД, седалище и адрес на управление гр. София, бул. "България" 55 срещу Решение 22482 от 06.11.2024 г. на Административен съд - София-град (АССГ) по административно дело 4602/2024 г. С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на дружеството срещу Заповед 162 от 07.03.2024 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП/Комисията), с която на основание чл. 68л, ал. 1 във вр. с чл. 68в, вр. с чл. 68г, ал. 4 и чл. 68е, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката и на нейната администрация и решение на Комисията по т. 4 от Протокол 3 от 17.01.2024 г., е забранено на "Билла България" ЕООД при упражняване на своята дейност да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика. Касационният жалбоподател - "Билла България" ЕООД счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че обжалваната заповед е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като административният орган не е изпълнил задължението си да уведоми заинтересованото лице по реда на чл. 26 АПК, като по този начин е нарушено правото му на защита в административното производство. Счита, че не са посочени датата и мястото на извършване на нарушението. Сочи, че съгласно правилата за достъп до паркинга на магазин Билла и указателните табели, поставени на паркинга, клиентите на Билла могат да ползват безплатен паркинг от 1 час и 30 минути на ден, считано от момента на първото влизане в паркинга. Времето, за което може да бъде ползван паркингът за клиенти на магазина се изчислява общо за целия ден, при валидиране на билета на специалните за това устройства. Указателна табела е поставена на бариерата при влизане на паркинга на търговския обект. В конкретния случай предоставената информация на потребителя относно условията за ползване на паркинга на магазина и посоченото на указателните табели е фактически вярна, като така поднесена тя не би могла да въведе в заблуждение средния потребител. Намира, че към датата на издаване на оспорваната заповед, твърдяната практика не съществува поради което тя е без предмет. Иска се отмяна на оспорваното решение и постановяване на ново, с което да се отмени оспорваната заповед. Претендират се разноски. Ответникът Председателят на Комисия за защита на потребителите, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Административното производство е образувано по жалба, вх. 03-1046/17.02.2023 г. на потребител. В жалбата е посочено, че на 07.03.2023 г. потребителят е паркирал автомобила си на паркинга на магазин "Билла", находящ се в гр. София, ул. Опълченска 35 за около 20 минути, пазарувал в магазина и след това потеглил. На същия ден вечерта, в 17.09 ч., отново е ползвал паркинга на този магазин, пазарувал, платил си застраховката, провел кратък телефонен разговор и в 18.34 ч. се отправил с автомобила си към изхода на паркинга. На автомата на изхода на паркинга се изписало, че дължи 5 лева. Потърсил служител на магазина, който му обяснил, че времето от един час и тридесет минути е сумарно за деня. Въз основа на така депозираната жалба е извършена проверка от служители на КЗП-РД София в магазин "Билла", находящ се в гр. София, ул. Опълченска 35, стопанисван от "Билла България" ЕООД по спазване на изискванията на ЗЗП. В хода на проверката е установено, че на входа на паркинга на магазина са поставени информационни табели със следното съдържание: "BILLA P, Понеделник-неделя 7.30-22.00, БЕЗПЛАТЕН ПАРКИНГ ДО 1 ЧАС И 30 МИНУТИ. Всеки следващ час се заплаща 5 лева на час. Паркирането и напускането на паркинга се извършва посредством талон от устройството на бариерите. При изгубен или повреден талон заплащате 30 лева. Паркингът на Билла е неохраняем. Билла България не носи отговорност за възникнали инциденти.". Не е установена табела, информираща, че устройството на бариерата записва номерата на колите и сумира времето им за престой за ден. На входа на магазина е поставена табела "Паркинга на Билла неохраняем. Билла България не носи отговорност за възникнали инциденти.", както и информация: "Уважаеми клиенти от съображения за сигурност магазинът е под видеонаблюдение от "Билла България" и информация, че записите се съхраняват в продължение на 60 дни. По време на проверката са изготвени и други съобщения, поставени в найлонов плик тип "джоб", даващи информация, че времето за безплатен престой е общо 90 минути за едно денонощие. Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол К-2755419 от 10.03.2023 г. Към протокола е приложен снимков материал. На 31.03.2023 г. е депозирано писмено становище от "Билла България" ЕООД по констатациите обективирани в Констативен протокол К-2755419 от 10.03.2023 г. С Писмо С-03-1046/05.04.2023 г. от управителя на "Билла България" ЕООД е изискано представяне на документи. Преписката е разгледана на заседания на КЗП, проведени на 17.01.2024 г. и на 16.02.2024 г. Предвид така установените обстоятелства, с оспорения административен акт, на основание чл. 68л, ал. 1, във вр. с чл. 68в, във вр. с чл. 68е, ал. 1, във вр. с чл. 68 г, ал. 4 от ЗЗП, се забранява на "Билла България" ЕООД при упражняване на своята дейност да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, извършвайки действия, които чрез целия си фактически контекст и като се вземат предвид всички нейни характеристики и обстоятелства, както и ограниченията на използваното средство за комуникация, следва, че тя не предоставя съществена информация, необходима на средния потребител в зависимост от ситуацията за вземане на търговско решение, което средния потребител не би взел без използването на тази практика, по смисъла в нарушение на чл. 68е, ал. 1 във връзка с чл. 68 г, ал. 4 от ЗЗП, изразяващо се в липса на предварителна информация за безплатното време за престой на автомобили на паркинга стопанисван от дружеството. Въз основа на така установените факти, съдът приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. След анализ на разпоредбите на § 13, т. 23 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЗП, чл. 68е ал. 2 предл. 1 вр. с чл. 68г, ал. 4 и чл. 68в ЗЗП, съдът приема, че в настоящия случай, нелоялната заблуждаваща търговска практика е осъществена от дружеството. Съдът сочи, че установяванията на контролните органи предпоставят заключението за евентуалната възможност потребителят да се откаже от пазаруване в стопанисвания от дружеството магазин, при познанието, че безплатното паркиране в рамките на 1 час и 30 минути се отнася до цялото денонощие, а не до конкретното ползване на услугата безплатно паркиране. В това се изразява и значимостта на уведомяването в контекста на влиянието му върху търговското решение своевременното информиране на потребителя за съществена характеристика на услугата, а именно: относимия период (24 часа) за използване на възможността за безплатно паркиране в рамките на 1 час и 30 минути. Нарушено е изискването за своевременно предоставяне на съществена информация необходима за вземане на търговско решение. В случая, според първоинстанционния съд, средният потребител е въведен в заблуждение или е възможно да бъде въведен в заблуждение предвид липсата на информация на поставените на входа на паркинга табели, че възможността за безплатно паркиране в рамките на 1 час и 30 минути може да се използва в рамките на 24 часа, като устройството на бариерата записва номерата на колите и сумира времето им за престой за цялото работно време на магазина. Съдът приема за неоснователно възражението на жалбоподателя, че липсва предмет на издадената заповед поради факта, че по време на издаването същата практика е била преустановена от негова страна и не я е прилагал към момента на издаване на заповедта. С оспорената заповед като приоритет се цели не само преустановяването на използваната заблуждаваща нелоялна търговска практика от търговеца, но и осуетяването на бъдещото й приложение спрямо добросъвестните потребители, с оглед недопускането спрямо тях на неоснователно причиняване на имуществени и/или неимуществени вреди. Въз основа на това съдът прави извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърля жалбата на "Билла България" ЕООД. Решението е правилно. Доводите на касатора за противоречие на обжалваното решение с материалния закон и за необоснованост са свързани с преценката на съда за наличие на елементите на фактическия състав на нелоялната търговска практика. Правилен е изводът на съда, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният орган е изяснил релевантните за случая факти и обстоятелства, като е обсъдил предоставените от търговеца обяснения и доказателства. Нормата на чл. 26, ал. 1 АПК дава възможност на заинтересованата страна да бъде информирана за образуваното производство и с оглед на това да прояви съответната активност в защита на правата си. В случая всички факти и обстоятелства, въз основа на които органът е направил фактическите си и правни изводи, са били предоставени на "Билла България" ЕООД и дружеството е взело становище по тях в настоящото производство. С връчването на констативния акт дружеството е имало възможност да представи своите възражения и доказателства пред административния оран. Както в обжалваната заповед, така и в констативния протокол ясно е посочено, че проверката е извършена на 10.03.2023 г. в магазина на търговеца, находящ се в гр. София, ул. Опълченска 35, във връзка с подадена жалба от потребител, чието съдържание също е подробно описано, поради което няма съмнение, че датата и мястото, където е установена нелоялната търговска практика са ясно посочени, поради което не е налице липса на съществени фактически установявания от страна на административния орган, които да се отразяват негативно на изискванията за съдържание на административния акт и да обосновават неговата отмяна на това основание. По делото е безспорно, че касаторът е търговец по смисъла на § 13, т. 2 ДР ЗЗП, който предоставя услуги по смисъла на § 13, т. 14 ДР ЗЗП. Съгласно § 13, т. 23 от ДР ЗЗП "търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. С оглед защита на потребителите от нелоялни търговски практики и от техните вредни последици, разпоредбата на чл. 68в ЗЗП забранява императивно използването на такава. Видно от чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к ЗЗП. В съответствие с чл. 68е, ал.1 ЗЗП, търговска практика е заблуждаваща и когато от целия й фактически контекст и като се вземат предвид всички нейни характеристики и обстоятелства, както и ограниченията на използваното средство за комуникация, следва, че тя не предоставя съществена информация, необходима на средния потребител в зависимост от ситуацията за вземането на търговско решение, след като се е запознал с тях, което води или може да доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на тази търговска практика. В конкретния случай, както обосновано приема и първоинстанционният съд, е налице търговска практика липса на предварителна информация за безплатното време не престой на автомобила в паркинга, стопанисван от дружеството. Търговската практика е и нелоялна и заблуждаваща, изразяваща се в липсата на информация на поставените на входа на паркинга табели, че възможността за безплатно паркиране в рамките на 1 час и 30 минути може да се използва в рамките на 24 часа, като устройството на бариерата записва номерата на колите и сумира времето им за престой за цялото работно време на магазина и средният потребител е въведен в заблуждение или е възможно да бъде въведен в заблуждение От изложеното следва, че изводът на органа, потвърден от първоинстанционния съд, за осъществен от търговеца състав на заблуждаващата търговска практика е правилен. Неоснователно е и оплакването на касатора, че практиката е преустановена към датата на издаване на заповедта. Трайна е съдебната практика, че честотата на проявлението на практиката и преустановяването й към датата на издаване на заповедта са правноирелевантни. Относно преустановяването на практиката преди издаването на заповедта за прилагане на ПАМ съдът нееднократно е подчертавал, че мярката има не само преустановителен, но и превантивен характер. С оглед на изложеното изводът на съда за кумулативното наличие на предпоставките на нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68е, ал. 1 ЗЗП е правилен, обоснован и съответен на доказателствата по делото. По изложените съображения доводите на касатора са неоснователни и решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд