Решение № 6085 от 03.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3401/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Областния управител на Област София С. Арсов, със служебен адрес: гр. София, [улица]срещу Решение №5384/10.02.2026г. постановено по адм.дело№11683/2025г. на АССГ, с което по жалбата на Н. Й. М. е отменено незаконосъобразно бездействие на Областна администрация София, да изплати сумата от 205 / двеста и пет/ лева в равностойността им в евро 104.80 / сто и четири евро и осемдесет евроцента/, като е задължена Областна администрация София да извърши парично плащане в полза на Н. Й. М. на сумата от 205.00 (двеста и пет) лева в равностойността им в евро 104.80 / сто и четири евро и осемдесет евроцента/, представляваща разноски по изпълнението – събиране на вземането по изпълнителен лист от 09.07.2025г., издаден по адм. дело № 607/2025г. по описа на Административен съд София-град и е определен на основание чл.256, ал.3 АПК едномесечен срок за извършване на действието, който започва да тече от датата на влизане в сила на решението.С решението Областна администрация София е осъдена да заплати разноските по делото. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението поради противоречие с материалния и процесуалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната му, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции,вкл. юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Н. Й. М., чрез процесуалния си представител адв.Шаркова, в представен писмен отговор и в съдебно заседание поддържа становище за неоснователност на жалбата. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Н. Й. М. от град София чрез адв. Г. Шаркова срещу незаконосъобразно бездействие на Областен управител София по смисъла на чл. 256 от АПК да извърши парично плащане на основание чл. 79 от ГПК, които се дължат на лицето като разноски по събиране на вземане по изпълнителен лист от 09.07.2025г., издаден по административно дело № 607/2025г. по описа на АССГ в изпълнение по чл. 519, ал.2 от ГПК, образувано въз основа на молба № ОА23-13612-19/05.08.2025г. в размер на сумата от 200 лева, представляваща хонорар, заплатен в брой и 5.00 лева държавна такса за изпълнителен лист. Административният съд е отменил отказа, като е приел, че в случая е налице незаконосъобразно бездействие на административния орган, което се изразява в това, че същият отказва да заплати на Н. Й. М. разноски по изпълнението, представляващи адвокатски хонорар на стойност от 200 лева и 5.00 лева държавна такса. Посочил е, че предмет на изпълнителното производство по реда на АПК са както изпълнението на задължението, така и събирането на разноските по изпълнението по арг. от чл. 283 АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първостепенният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи. Правилни са изводите за допуснато от административния орган незаконосъобразно бездействие по смисъла на чл. 256 АПК. Въпросът за разноските в изпълнителното производство, каквито са всъщност понесените от ищеца, настоящ ответник, е свързан с общия принцип за отговорността за разноски. Тази отговорност е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е посочено от кого се понася в изпълнителното производство. Правилни са изводите на първоинстанционният съд, че разноските по воденото производство (съдебно или изпълнително) не са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния административен акт. Договореното, по договор за правна защита и съдействие от 07.07.2025 г., и заплатено в брой от Н. Й. М. адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева, представлява направени разноски в изпълнителното производство, които са в минимален размер съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет и разписка за 5.00 лева държавна такса за издаване на изпълнителен лист. Те са последица и резултат от волята на ответника Н. Й. М. да се възползва от правото си да упълномощи адвокат за извършване на определени правни или фактически действия - за представителство пред Областна администрация София и предявяване по реда и условията на чл. 519, ал. 2 ГПК на изпълнителния лист пред финансовия орган на учреждението. Настоящият съдебен състав намира, че разходите направени от Н. Й. М. в производството по снабдяване с изпълнителен лист представляват разноски по изпълнението и че същите следва да са за сметка на длъжника – Областна администрация София (чл. 79 ГПК), който следва да осигури плащане и на разноските, свързани с изпълнението на съдебното решение, които безспорно са дължими и са в негова тежест – арг. чл. 269, ал. 2 АПК. Предвид изложеното не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното и доказано искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за тази инстанция, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати такива в размер на 200.00 евро,определени по реда на чл.38 ал.2 от ЗА. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,