Решение № 10370 от 8.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5350/2015 г.

Решение № 10370 от 8.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5350/2015 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Директора на ОД (Областна дирекция) на Държавен фонд "Земеделие" - Хасково, гр. Хасково, чрез процесуален представител ст. юрк. Димитър Попов, срещу Решение № 58 от 31.03.2015 г. по адм. дело № 843/2014 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е обявена за нищожна заповедта му с № 03-260-РД/372 от 15.10.2014 г. Касационният жалбоподател счита така постановеното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предложение 1 и 3 от АПК. Заявява, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. Позовава се на § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, чл. 20, 20а и 21, ал. 1 от ЗПЗП, чл. 27, ал. 1, т. 4 от Наредба № 28 от 5.08.2008 г. на МЗП и на чл. 11, ал. 2 и чл. 42 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие", както и на Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. по дело № ТР-4/2002 г. на Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд. Моли съдебното решение да бъде отменено. Претендира присъждане на направените разноски пред първоинстанционния съд за внесен депозит за възнаграждение за вещо лице, както и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - Петко Атанасов Узунов от гр. Хасково не взема отношение по касационната жалба. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Решението на АС - Хасково е правилно и законосъобразно. Настоящият състав на ВАС - Четвърто отделение намира, че касационната жалба на Директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - Хасково е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен срок, от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява и основателна. С решение № 58/31.03.2015 г. по адм. дело № 843/2014 г., в производство по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 27, ал. 1, т. 4 от Наредба № 28 от 5.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., Административен съд - Хасково, на основание чл. 172, ал. 2, предл. 1-во от АПК вр. чл. 173, ал. 2 от АПК, ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА Заповед № 03-260-РД/372 от 15.10.2014 г. на Директора на Областна Дирекция - Хасково на ДФ "Земеделие", с която е прекратено плащането на финансовата помощ по проект № 26/141/03397, одобрен със Заповед № 03-260-РД/337 от 2.09.2011 г. с ползвател Петко Атанасов Узунов с УРН 479246 и ИЗПРАЩА преписката на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за ново произнасяне по заявката на Петко Атанасов Узунов от 9.09.2014 г. за четвърто плащане по одобрения проект. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че обжалваната пред него заповед е нищожна. Посочил е, че ответникът обосновава компетентността си да издаде процесния акт с представената по делото Заповед № 03-РД-1869 от 7.05.2014 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", издадена на основание чл. 20а от ЗПЗП. Като е цитирал дословно тази разпоредба в приложимата й за случая редакция, съдът е направил извод, че единствено оправомощеният орган, който може и следва да се произнесе с нарочен акт е Изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", без да е уредена възможност за последния да делегира предоставените му правомощия на своите заместници или други подчинени му служители на фонда, вкл. и на Директорите на областните дирекции "Земеделие". Такава възможност е предвидена едва с изменението на чл. 20а от ЗПЗП, обнародвано в ДВ, бр. 12/2015 г., но доколкото изменената разпоредба е с действие занапред, то действията по делегиране на права на основание предходната редакция на чл. 20а от ЗПЗП не могат да бъдат валидирани. А доколкото процесната заповед е издадена от некомпетентен орган, а спорният въпрос е предоставен на преценката на компетентния такъв, съдът е счел, че не следва да излага съображения по правилността на акта, тъй като по този начин би се стигнало до предварително разрешаване на въпроса за приложението на материалния закон. Така постановеното съдебно решение е неправилно. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Хасково е била законосъобразността на Заповед № 03-260-РД/372 от 15.10.2014 г. на Директора на ОД (Областна дирекция) - Хасково на Държавен фонд "Земеделие". С тази заповед е прекратено плащането на финансовата помощ по проект № 26/141/03397, одобрен със Заповед № 03-260-РД/337 от 2.09.2011 г. на ползвателя Петко Атанасов Узунов с УРН: 479246, поради това, че не е изпълнено условието на чл. 9, ал. 1, т. 1 от Наредба № 28/5.08.2008 г., което е основание да не бъде извършено четвъртото плащане. По делото е приложена заповед № 03-РД/1869 от 7.05.2014 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с която в две точки същия делегира конкретни правомощия на директорите на областните дирекции на Държавен фонд "Земеделие", включително и това да вземат решения при одобрение/отказ, и съответно да издават заповедите за одобрение/отказ на заявленията за финансово подпомагане по мярка 141 "Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране" от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. в съответствие с териториалната си компетентност. Заповедта е издадена на основание чл. 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на Държавен фонд "Земеделие" (обн. ДВ, бр. 55 от 20.07.2012 г.). В решението си съдът е коментирал тази заповед, като е обсъждал само разпоредбата на чл. 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и в приложимата за случая редакция, и в новата й редакция. Но изобщо не е изложил съображения за второто основание, на което тази заповед е издадена, а това е чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на Държавен фонд "Земеделие". Съгласно посочената разпоредба, "Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното законодателство, в т.ч. за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност". Както се вижда, възможността за делегиране на права произтича от нормативен акт, поради което обжалваната пред Административен съд - Хасково заповед № 03-260-РД/372 от 15.10.2014 г. на Директора на Областна дирекция - Хасково се явява издадена от компетентен по материя, по място и по степен административен орган. Затова заповедта не е нищожна, както е приел първоинстанционният съд. След като я е обявил за нищожна, съдът не е изложил никакви други съображения по същността на правния спор. Спорните въпроси обаче не могат да се обсъждат направо и за пръв път от Върховния административен съд не само защото страните недопустимо се лишават от една съдебна инстанция, а и по причина, че касационната инстанция е инстанция по правото, а не по фактите. Това означава, че в обжалваното решение трябва да има изложени мотиви свързани със същността на спора, на които по-горната съдебна инстанция да извърши контрол за законосъобразност, а не за пръв път да развива такива. Изложеното до тук налага обжалваното пред ВАС съдебно решение да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да разгледа възраженията на жалбоподателя Петко Атанасов Узунов в първоначалната му жалба, конкретизирана с допълнителна молба от 19.12.2014 г., да обсъди доказателствата, включително и приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза и тогава да изгради своя правен извод дали оспореният административен акт е законосъобразен или не. В съответствие с разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК разноски не следва да се присъждат, независимо че са направени и поискани своевременно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК във връзка с чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,