Решение № 1564 от 19.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10284/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните, чрез юрк. Панайотова, срещу решение 7137 от 12.08.2024 г., постановено по адм. дело 181/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което са отменени негови заповеди НК-4012/19.12.2023г. и ОСОС-4084/ 19.12.2023г. като незаконосъобразни. С доводи за допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл.209, т.3 от АПК, се претендира отмяна на решениeто, ведно със законните последици. Ответникът М. К. И., чрез адв. Петров, ангажира становище за неоснователност на касационната жалба и моли за потвърждаване на решението като обосновано и правилно. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните доводи и предлага да се остави в сила решението като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като обсъди касационните оплаквания във връзка с доказателствата по делото и провери обжалваното решение, намира същата за основателна. С обжалваното решение, административният съд е отменил по жалба на М. К. И. заповед НК-4012 от 19.12.2023г. на изпълнителния директор на Българска агенция за безопасност на храните /БАБХ/, с която му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и заповед ОСОС-4084 от 19.12.2023г. на изпълнителния директор на БАБХ, с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител /ЗДСл./. Прието е, че и двете заповеди са издадени от компетентния орган по смисъла на чл.92 във вр. с чл. 6 ал. 3 и чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл.,при спазване на двумесечният срок по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. и формалните изисквания на чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДСл., но при допуснати съществени процесуални нарушения, даващи основание за отмяна на процесните заповеди. Тези съществени нарушения са обосновани в решението в следния смисъл: 1. описаната в заповедта НК-4012 от 19.12.2023г. фактическа обстановка не съдържа ясни данни по отношение на извършените дисциплинарни нарушения, а препраща към докладите от 11.08.2023 г. и от 23.08.2023 г., както и към сигналите на служителите в ръководения от М. И. отдел Растителна защита, без ясно разграничаване и посочване на конкретното дисциплинарно нарушение; 2.дисциплинарните нарушения по двата доклада от 11.08.2023 г. и от 23.08.2023 г.,са били предмет на отделно дисциплинарно производство, приключило с издаване на заповед 437 от 19.09.2023 г. на директора на ОДБХ - Пловдив за налагане на дисциплинарно наказание порицание, която заповед е отменена с влязло в сила решение 3618/ 18.04.2024 г. по адм.д. 2545/ 2023 г. по описа на Административен съд Пловдив, т.е. допуснато е нарушение на забраната по чл. 90, ал. 2 от ЗДСл. за налагане на повече от едно наказание заедно и също дисциплинарно нарушение; 3. единственото дисциплинарно нарушение, което не се припокрива с тези , за които вече е наложено дисциплинарно наказание порицание е това за изпращане на справка с коригирани данни, след като такава е изпратена от служител в отдел Растителна защита, което обаче касае нарушение на вътрешните правила за документооборота и не е основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание, и 4. не е извършена повторна проверка в дисциплинарното производство за периода между 19.09.2023г., когато е наложено дисциплинарното наказание порицание и 02.11.2023г., когато е образувано новото дисциплинарно производство, за да се прецени доколко визираното поведение на М. И. в подадения на 30.10.2023г. сигнал от служителите в ръководения от него отдел има връзка с предходно наложеното наказание и И. продължава да не изпълнява служебните си задължения в смисъл на авторитарно управление на отдела, недопустимо поведение и стил на работа, неспазване на реда и условията в процедурата по оценяване на подчинените му служители и неспазване на реда за това, налагане на тормоз върху подчинените и напрегната атмосфера в работа. Обжалваното решение е незаконосъобразно, като постановено при допуснато нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените - чл.172а,ал.2 АПК. Въпреки, че в обжалваното решение са изложени подробни мотиви от фактическа страна, контролът за законосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание уволнение и съответно на последващата заповед по чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл. не е осъществен цялостно по реда на чл.168, ал.1 АПК. Въпреки, че съдът е приел, че дисциплинарното производство е образувано по подаден сигнал на 30.10.2023г. от служителите в ръководения от И. отдел за описаните в сигнала 9 нарушения, не са изложени мотиви по тези нарушения, като не са обсъдени и показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели част от подалите сигнала служители. Игнорирано е и приобщеното по дисциплинарната преписка становище на А. П. директор на дирекция Разстителна защита и контрол на качеството на пресни плодове и зеленчуци при ЦУ на БАБХ. Несъответен на изяснената фактическа обстановка е и изводът за припокриване на дисциплинарните нарушения, за които е наложено дисциплинарно наказание уволнение с тези по предходната заповед 437 / 19.09.2023 г. на директора на ОДБХ - Пловдив за налагане на дисциплинарно наказание порицание, която заповед е отменена с влязло в сила решение 3618 от 18.04.2024 г. по адм.д. 2545/ 2023 г. по описа на Административен съд Пловдив. Дисциплинарното производство, в което е издадена процесната заповед НК-4012 от 19.12.2023г. на изпълнителния директор на БАБХ, с която на И. е наложено дисциплинарно наказание уволнение , е образувано за частично идентични нарушения и за продължаващо и тенденционно поведение на И., което е било предмет на предходното дисциплинарно производство, но за нов период на извършване на нарушенията. В тази връзка се явява неправилен изводът на административния съд, че процесната заповед е незаконосъобразна от формална страна, поради позоваването й на доклади от предходното дисциплинарно производство. Мотивите за системност и тенденциозност в поведението на И. като ръководител на отдел Растителна защита,залегнали в процесната заповед, касаят авторитарно ръководене на отдела, пълна некомпетентност, коригиране на изготвена и изпратена справка от друг служител, нерегламентирано ограничаване достъпа на външни лица в сградата на ОБДХ Пловдив, ангажиране на инспектори от направление Фитосанитарен контрол за участие в проверки, извършвани от инспектори от направление Контрол на качеството на пресни плодове и зеленчуци, определяне на 0% или минимален процент ДМС за третото тримесечие на повече от половината инспектори в отдела. По така описаните нарушения липсва произнасяне в обжалваното решение, както за извършването им , така и за наличието на посочената в заповедта системност и тенденциозност. Като резултат от това, административният съд въобще не е обсъдил правните основания за налагане на дисциплинарното наказания уволнение, които са за изрично изброените в заповедта две нарушения по чл.89, ал.2,т.1 неизпълнение на служебните задължения и т.5 неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация от ЗДСл. Във връзка с нарушението по т.5 в заповедта са визирани нормите на чл.5,ал., чл.14,ал.1 и ал.2,чл.17,ал.1,ал.2 и ал.3 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, обвързани с поведението на И. и отношението му към подчинените инспектори от отдела, в която насока не са изложени мотиви от административния съд. Предвид изложеното и тъй като процесните заповеди са отменени на формално основание, обжалваното решение се явява постановено при съществено процесуално нарушение по чл.172а,ал.2 АПК липса на мотиви по същество, което е основание за отмяната му по реда на чл.222, ал.2, т.1 и т.2 от АПК и връщане за делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Воден от горното ,Върховният административен съд, второ отделение