Решение № 3161 от 10.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12438/2020 г.

Решение № 3161 от 10.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12438/2020 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба началника на отдел "Оперативни дейности" - Пловдив в ЦУ на НАП срещу решение № 402/5.10.2020 г. на Административен съд Стара Загора по административно дело № 209/2020 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК-200-0407857/4.03.2020 г. на началника на отдел "Оперативни дейности" - Пловдив в ЦУ на НАП. Оплакванията на касатора са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Според него, обратно на приетото от първостепенния съд, с доказателствата от административната преписка са установени материалните предпоставки за осъществяване по отношение на адресата на заповедта на мерките на административна принуда, макар посоченият в акта фискален бон с непълно съдържание да е различен от индивидуализирания в протокола за извършена проверка, щом този, с който е обвързана отговорността е представен по делото и е засегнат от сочените от администрацията недостатъци. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу заповедта за налагане на ПАМ. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация [фирма] не изразява становище по жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорената пред АС Стара Загора заповед по отношение на [фирма] са наложени принудителни административни мерки запечатване на обект и забрана на достъпа за стопанисвания от него пиано-бар "Силикон" в [населено място], [улица]за срок от 1 ден. Административният акт е мотивиран с установяване за извършено от търговеца на 15.02.2020 г. на нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, тъй като за извършена в търговския обект контролна покупка на услуга е издадена фискална касова бележка, която не съдържа наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги, а вместо това е изписан текст "ДП 06". Правно основание за издаване на заповедта са разпоредбите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Актът съдържа мотиви за избора на срок на мерките. С първоинстанционното решение е отменена ЗПАМ. Първостепенният съд е описал юридическите факти, представляващи материални предпоставки за налагане на ПАМ. С позоваване на разпоредбата на чл. 170, ал. 1 АПК е отнесъл към процесуалните тежести на ответника доказването на посочените в акта фактически основания за издаването му. Посочил е, че въведеното със ЗПАМ фактическо твърдение е за осъществена продажба на услуга – 2 бр. такса за вход на обща стойност 100 лева, за която е издаден фискален бон № 0000687 в 23. 24 ч. на 14.02.2020 г. В същото време в протокола за извършена проверка, който според административния акт потвърждавал констатациите му, се съдържало описание на контролна покупка, извършена на 15.02.2020 г. в 01. 05 ч. на стойност 42. 45 лева, за която е приложен фискален бон № 000679, като към този фискален бон била отнесена констатация за отсъствие на реквизити. Фискален бон № 000679 не бил предмет на оспорената заповед. Тези несъответствия препятствали установяването, че жалбоподателят е нарушил установеният ред за издаване на документ при извършена продажба. Първоинстанционният съдебен акт е правилен. В хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС /ред. ДВ бр. 97 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г. / юридически факт пораждащ правомощието на органа по приходите или оправомощеното от него длъжностно лице да наложи ПАМ запечатване на обект е неспазването на реда или начина за издаване на документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Към реда за издаване на документ са относими задълженията по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин с оглед систематичното място на разпоредбата в гл. IV Издаване на документ за продажба чрез фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. Точно в качествено отношение е това изпълнение на публичноправното задължение за издаване на документ от фискално устройство за извършената продажба на стока или услуга, при което фискалната касова бележка съответства на образеца по приложение № 1 от Наредбата и притежава съдържанието по чл. 26, ал. 1 от нея. Израз на състезателното начало в процеса е правото на страните да посочват фактите, на които основават исканията си и да представят доказателства за тях. По хипотеза твърденията на администрацията за фактите, представляващи основание за разпоредената с индивидуалния административен акт правна промяна, се съдържат в акт от извънсъдебната фаза на производството – вж. чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Тези и насрещните твърдения на жалбоподателя за правно и доказателствено релевантните факти очертават предмета на доказване. С арг. от чл. 170, ал. 1 ДОПК за администрацията е тежестта да установи несъмнено посочените в акта фактически основания. В конкретния случай, въведеното от органа по приходите твърдение е за неточно в качествено отношение изпълнение от адресата на ЗПАМ на задължението да документира с издаден от регистрирания за обекта му ЕКАФП фискален бон извършена продажба на услуга, за която е платено в брой. Индивидуализиран е фискалният бон /000678/, който не притежава съдържанието по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18. Този фискален бон е различен от описания в протокола за извършена проверка серия АА № 0407857/15.02.2020 г. /000679/, на който и на приложенията към него се е позовал органа по приходите в заповедта, като доказателства за констатациите си. Липсват информационни източници за правнорелевантния факт на съществуването на издаден от адресата на ЗПАМ на 14.02.2020 г. в 23. 24 ч. фискален бон № 000678, който да документира извършена продажба на услуга, без в съдържанието му да е посочено наименование на стоката/услугата. Неотносими към избраното от администрацията фактическо основание за издаване на акта са сочените в касационната жалба други фискални бонове без този реквизит и те не доказват осъществяването му, тъй като фактическо основание на заповедта е осъществено с конкретно издаден фискален бон нарушение по документиране на продажбите. Съобразен с правилата на доказателствената тежест е отказът на съда да приеме за настъпили правните последици на недоказания факт. Без да са осъществени юридическите факти, пораждащи правомощието на органа по приходите за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и по чл. 187 ЗДДС, разпоредената с административния акт правна промяна е незаконосъобразна, а отмяната с решението на утежняващия акт – правилна. Дължимо е оставяне в сила на обжалваното решение. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение