Решение № 8723 от 18.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10576/2011 г.

Решение № 8723 от 18.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10576/2011 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Е - 5" ООД, притежаващо ЕИК 112657599, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. "Синитевска", № 2, подадена чрез адв. С. Хаджиева против решение № 1219/11. юли 20011 г. на Административен съд - Пловдив, I отд., XIV състав, постановено по адм. д. № 115 по описа за 2010 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 900331/06.10.2009 г., издаден от гл. инспектор по приходите в ТД на НАП, ИРМ - Пазарджик, потвърден с решение № 885/28.12.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП, с който на "Е - 5" ООД е отказан данъчен кредит в размер на 240 005,80 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 163 835,69 лева. В полза на дирекцията е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 8 527 лева. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Касаторът твърди, че ревизионния акт е нищожен поради противоречие с нормата на чл. 114 ДОПК, евентуално е незаконосъобразен в следствие неспазване на нормите на чл. 9, чл. 24, чл. 25, чл. 64, чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.). Заключението по ССчЕ е констатирало, че преведения ДДС не е бил върнат на неговия платец. Съдът неправилно разпределил правилата за доказателствената тежест, възлагайки върху данъчния субект доказване на осъществяването на доставките и тяхното осчетоводяване. Касаторът се позовава на практика на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), постановена по делата "Булвес" АД срещу България и "Бизнес център за подпомагане" срещу България и на други решения, описани в жалбата. Жалбоподателят е действал разумно, взел е всички мерки в рамките на своите възможности за да докаже реалността на извършените доставки от "Инженер Консулт 2003" ЕООД. Съдът игнорирал необосновано приложения по делото ДРА № 520/31.12.2004 г., издаден на това дружество. Ответникът по касационната жалба - Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП я е оспорил с много подробни доводи, изложени от юрисконсулт Хр. Стоянова в писмени бележки и поддържани в съдебно заседание. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Евентуалното нарушаване разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ДОПК няма за последица нищожност на РА. Съдебното решение е постановено след преценка на събраните доказателства, включително на протоколите, ползващи се с материална доказателствена сила. Липсата на облагаема доставка по смисъла на чл. 63 ЗДДС (отм.) е пречка за възникване и упражняване правото на данъчен кредит. В тежест на касатора е да докаже наличието на тази предпоставка. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираното отменително основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. От фактическа страна първоинстанционният съд е приел за установено следното: Процесната ревизия е повторна, извършена е на "Е - 5" ООД в качеството му на правоприемник на СД "Е - 5 - Филипов и Коцев сие". С РА е отказано правото на данъчен кредит общо в размер на 240 005,80 лв. по две фактури, издадени от "Инженер Консулт 2003" ЕООД - гр. София, а именно: фактура № 1473/19.08.2004 г. на стойност 469 234 лева; Фактура № 1471/18.08.2004 г. на стойност 730 795 лева. Предмет на фактурите е "авансово плащане по договор". Данъкът е платен по "ДДС - сметка" на 30 и на 31.08.2004 г. Във връзка с плащане на данъчните основи по фактурите е представен договор за цесия от 19.08.2004 г. и протокол за прихващане от 26.08.2004 г. С цел установяване реалността на доставките са извършени насрещни проверки при които на декларирания адрес не е открито лице за контакти. Извършени са служебни проверки в регистрите на НАП и в досието на дружеството, като е констатирано декларирането на 53 броя трудови договори, прекратяване регистрацията по ЗДДС на "Инженер Консулт 2003" ЕООД служебно, считано от 02.09.2004 г. и наличието на ДРА № 551/15.11.2004 г., ДРА № 520/31.12.04 г. за извършени ревизии за периодите от 25.03.2003 г. до 02.09.2004 г. За отчетната 2004 г. не е подавана декларация по чл. 51 ЗКПО (отм.), а за данъчен период м. 2004 г. дружеството е отразило в дневника за продажби процесните фактури с предмет "услуга". От ревизираното лице са изискани документи и писмени обяснения. Представителят на дружеството е обяснил, че двете фактури са издадени във връзка със сключен договор от 14.05.2004 г. между "Е - 5" ООД - възложител и "Инженер Консулт 2003" ЕООД, като изпълнител. Предмет на договора е монтаж и гаранционно поддържане на панели, лайсни, хладилно и климатично оборудване, врати, профили. Договорът е със срок на действие до 14.10.2005 г. Възложителят се е задължил да заплати на изпълнителя сумата от 1 200 029 лв. без ДДС в брой, от която 98% авансово при подписване да договора и окончателно 2% - при изпълнение на доставката. Монтажът на оборудването е предназначен за обект "Предприятие за производство на месни продукти и консерви" в гр. Монтана с инвеститор "Монти трейд" АД - гр. Монтана. С това дружество "Е - 5" ООД е сключило договор № 1117/23.02.04 г. в качеството на главен изпълнител и продавач. Договорът влиза в сила след одобрението по програма "Сапард" с начин на плащане 50% авансово, 40% при доставка на оборудване и 10% - след монтаж. С анекс от 20.06.05 г. предметът е променен с добавянето на ново приложение № 1 - стойността на оборудването вече е 820 894 лв., а плащането е определено на 100% авансово. Между " Е - 5" ООД - продавач и "Монти трейд" АД е сключен и договор № 1116/23.03.04 г., който пак влиза в сила след одобрение по програма "Сапард". Ревизираното лице е представило два приемо - предавателни протокола, 7 броя актове за извършени 72 - часови проби, договор за цесия от 19.08.04 г., протокол за прихващане от 26.08.04 г. СД "Е - 5 - Филипов и Коцев сие" е издало фактури на "Монти трейд" АД, описани в решението. На "Монти трейд" АД е извършена насрещна проверка и е констатирано, че дружеството е заличено с решение от 19.11.2007 г., влязло в сила на 22.12.07 г. Приходните органи са направили запитване до ДФ "Земеделие" и до Държавния архив - Монтана с цел установяване дали са усвоени средствата по програма "Сапард". Отговорите са, че "Монти трейд" АД не е регистрирано като бенефициент по програми, финансирани от "Сапард", не е фондообразувател на архива и в него не се съхраняват документи във връзка с дейността на дружеството. Насрещни проверки на направени на три ФЛ, назначени по трудов договор дружество. От ревизираното лице са изискани документи и обяснения, като са представени удостоверения, нотариален акт за покупко - продажба на имот, фактури. През 2005 г. е проведено данъчно - ревизионно производство на "Монти трейд" АД и насрещна проверка на "Е - 5 Филипов и Коцев сие" при което не е установено наличието на договора за цесия и на протокола за прихващане. Поради липсата на плащане органът по приходите е отказал правото на приспадане на данъчен кредит. Прието е също така, че липсват доказателства "Инженер Консулт 2003" ЕООд да е извършило монтаж и обслужване на оборудването. Във връзка с така възприетата установената фактическа обстановка, която касационната инстанция възприема за доказана по делото, първоинстанционният съд е формулирал правни изводи за следното: Относно спазване на разпоредбите на чл. 112, чл. 114 ДОПК е представена заповед на ТД на НАП - Пазарджик. Ревизията е редовно възложена от компетентен орган. Непредставянето на документите и обясненията, посочени в искането от жалбоподателя означава, че те не съществуват. Дефиницията на понятието данъчен кредит се съдържа в чл. 63 ЗДДС (отм.), като предпоставките за признаване на кредита са регламентирани в чл. 64 от същия закон. Съдът е разгледал приложимостта на чл. 6, чл. 25, чл. 65, ал. 4, т. 4 и ал. 8 ЗДДС (отм.). Обсъдил е договора за цесия, като некоректно изготвен, с неиндивидуализиран предмет. В подкрепа на извода си за неосъществяването на доставките съдът е посочил констатираната липса на материално - техническа база у доставчика "Инженер Консулт 2003" ЕООД. Притежаването на данъчни фактури само по себе си не установява реалност на доставките, документирани в документите. Съдът не е кредитирал експертното заключение, което би имало значение за спора, ако е била доказана реалността на доставката. Двата ревизионни акта, издадени на "Инженер Консулт 2003" ЕООД са преценени като ирелевантни за резултата по делото. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. В съдебното решение подробно са обсъдени ЗВР и сроковете, определени в тях. Обосновани са съдебните мотиви според които дори и да не е спазен срока за издаване на РА, това няма за последица неговата нищожност. Съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с разпределението на правилата за доказателствената тежест и обсъждане заключението по ССчЕ. Възникването на правото на данъчен кредит предполага ангажирането от страна на ревизираното лице на доказателства, че доставката е реално осъществена. Такива безспорни доказателства по делото не са събрани, като по този въпрос съдът е изложил убедителни аргументи. Не е установена и обезпечеността но доставката във връзка с основанието за авансовите плащания и договора от 14.05.2004 г. Наличието само на фактури и тяхното осчетоводяване в случая не е достатъчно за да се приеме, че е налице реално изпълнение на документираната с тях стопанска операция. Процесните две фактури са с предмет авансово плащане, като няма твърдения за направено парично плащане. Доводът, че авансовото плащане е уредено чрез приложения на л. 241 от делото договор за цесия и прихващане, е недоказан. "Инженер Консулт 2003" ЕООД не е представило първоначално изисканите от него документи и счетоводни книжа, между които цесионният договор и протоколът за прихващане. Липсва логично обяснение за непредставянето на тези документи пред административния орган, освен ако документите не са били съставени за целите на обжалването. Освен това съдът е анализирал конкретното съдържание на договора за цесия в контекста на липсващата необходима индивидуализация на неговия предмет. Разпоредбата пък на чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.) е приложима при осъществена облагаема доставка, което в разглеждания казус е недоказано. Описаната в касационната жалба практика на ЕСПЧ е неотносима към процесния случай. Горните изводи не се променят от приложените по делото два броя ДРА, издадени на "Инженер Консулт 2003" ЕООД. Данъчно - ревизионен акт № 551/15.11.2004 г. обхваща данъчен период от 25.05.2003 г. до 31.07.2004 г., докато спорните по делото фактури се отнасят до данъчен период м. 08. 2004 г. Данъчно - ревизионен акт № 520/31.12.2004 г. обхваща данъчни периоди от м. 07 до 02.09.2004 г., но в него липсват констатации във връзка с облигаторните отношения между "Инженер Консулт 2003" ЕООД и СД "Е - 5 Филипов и Коцев сие". Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед на резултата по делото в полза на Д "ОУИ" - гр. Пловдив" при ЦУ на НАП касационната инстанция присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер на 8 527 лева. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение