Решение № 159 от 30.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 114/2012 г.

Решение № 159 от 30.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 114/2012 г., I н. о., НК, докладчик съдията Николай Дърмонски С касационна жалба от защитника на подс. Т. Н. И. от К. адв. Е. В. от САК се атакува въззивна присъда № 1 от 24.01.2011 г., постановена по ВНОХД № 354/2010 г. на Апелативен съд-София с доводи за наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, като се иска отмяната й и оправдаване на подсъдимия по предявените му обвинения по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 1-во вр. чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 от НК и по чл. 339, ал. 1 вр. чл. 2, ал. 2 от НК, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Подсъдимият лично и чрез процесуалния си представител адв. Е. В. от САК моли жалбата да бъде уважена. Частните обвинители А. Д. и Р. И., лично, а С. И. - писмено, молят жалбата на подсъдимия Тр. И. да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд разгледа жалбата в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 33/04.11.2008 г., постановена по НОХД № 410/2004 г. на Кюстендилския окръжен съд подсъдимият Т. Н. И. от К. е оневинен по предявените му обвинения по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 1-во вр. чл. 18, ал. 1 от НК, по чл. 339, ал. 1 от НК и по чл. 216, ал. 3, пр. 1-во вр. ал. 1 вр. чл. 2, ал. 2 от НК. Със същата присъда е признат за невинен и оправдан и другият подсъдим по делото Е. Н. И. от с. гр. по предявеното му обвинение по чл. 339, ал. 1 от НК. Отхвърлени като неоснователни са предявените от пострадалите Р. И. и С. И. искове за сумите от по 121 лв. срещу всеки един от подсъдимите, претендирани от тях обезщетения за причинени им имуществени вреди от деянията. По протест на окръжна прокуратура - К., срещу така постановената присъда с доводи за неправилността й във всичките й части поради необосноваността, незаконосъобразността й относно доказателствения анализ на съда и изведените правни изводи, с решение № 491/28.12.2009 г. по ВНОХД № 303/2009 г. на Софийския апелативен съд същата е потвърдена изцяло като правилна и законосъобразна досежно оправдаването на двамата подсъдими по предявените им обвинения, без да има произнасяне по отхвърлените граждански искове, срещу която част на първоинстанционната присъда не е имало подадена жалба от гражданските ищци. Въззивното решение е било протестирано изцяло от апелативна прокуратура - София, с оплакване за наличие на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, но с доводи за съществени процесуални пропуски в доказателствено-оценъчната дейност на въззивния съд - основание по чл. 348, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1, т. 2 от НПК, последното дало основание на ВКС с решение № 282 от 19.05.2010 г. по н. д. № 124/2010 г. - III н. о., да го отмени и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд с конкретни указания. При новото разглеждане на делото с нова присъда № 1 от 24.01.2011 г. по ВНОХД № 354/2010 г. на Софийския апелативен съд първоинстанционната присъда е отменена в частта й, с която подсъдимият Т. Н. И. е признат за невинен и оправдан по обвиненията по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 1-во вр. чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 от НК и по чл. 339, ал. 1 от НК и същият е признат за виновен в това, че на 01.05.1996 г. в К. е направил опит умишлено да умъртви А. И. Д. от с. гр., по начин, опасен за живота на мнозина и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 1-во вр. чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 2, ал. 2 от НК и при условията на чл. 58, б. "а" вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на 5 години лишаване от свобода, както и заради това, че по същото време и място е държал огнестрелно оръжие - пушка от неустановен по делото вид, модел и калибър, без да има надлежно разрешение за това и на основание чл. 339, ал. 1, пр. 2-ро вр. чл. 2, ал. 2 от НК при условията на чл. 54 от НК му е наложено наказание от 6 месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подс. Тр. И. е наложено по съвкупност едно общо най-тежко наказание за двете престъпления от 5 години лишаване от свобода, търпимо при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Първоинстанционната присъда в гражданско-отхвърлителната й част е "обезсилена" и производството по предявения "граждански иск" е прекратено, касаещ претенцията срещу подс. Тр. И. за заплащане на сумата от 121 лв. имуществени вреди (без да е уточнено чий иск, като ищците по делото са двама и без да се съобрази, че срещу отхвърлянето на исковете няма подадени въззивни жалби от ищците). Потвърдена е в останалата й част досежно оправдаването на подс. Тр. И. по обвинението му по чл. 216, ал. 3, пр. 1-во вр. ал. 1 от НК и това на подс. Е. И. по чл. 339, ал. 1, пр. 1-во и 2-ро от НК. В касационната си жалба защитникът на подс. Т. Н. И. адв. Е. В. навежда доводи за допуснати съществени процесуални нарушения в доказателствения анализ от апелативния съд и оттам за неправилното приложение на материалния закон относно двете останали срещу подзащитния му обвинения - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, с искания: за отмяна на обжалваната присъда и оправдаването му по същите, алтернативно, за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Против новата въззивна присъда няма подаден касационен протест от апелативна прокуратура - София, нито жалби от някой от частните обвинители С. И. и Р. И., последната останала и в качеството на граждански ищец, или от техен повереник. Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение приема, че касационната жалба е подадена в законния срок, от страна, имаща право на жалба, срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл. 346, т. 1 от НПК и е допустима, като разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Излагайки оплакванията си за допуснати от въззивния съд при новото разглеждане на делото процесуални нарушения по оценката на доказателствата, защитникът основава позицията им с подзащитния му за липса на съпричастност с извършеното над пострадалия А. Д., неоснователно отхвърлена от втората инстанция, поради неправилен анализ на редицата противоречия между двете групи свидетели по делото. Тезата им е била поднесена на съдилищата по фактите, като за разлика от първоинстанционния, въззивният съд, след като е съобразил и указанията на касационната инстанция в отменителното й решение, я е изследвал в светлината на събраните по делото доказателства, включително и като е анализирал подробно показанията на свидетелите А. Д., Р. И., С. И., А. Т., П. И., А. И., съобразявайки дадените от тях в хода на досъдебното производство и на съдебното следствие както пред първоинстанционния съд, така и в проведеното въззивно съдебно следствие чрез преразпита им показания, съвкупно с останалите доказателствени средства, за тяхната достоверност и значение за извличане на съществените за обвиненията срещу този подсъдим факти. По същия начин той се е отнесъл и към показанията на другата група свидетели, които според защитата на жалбоподателя оборват обвинителната теза на прокурора и категоричността в изводите автор на прострелването на св. Д. да е именно подс. Тр. И. с неустановено по делото огнестрелно оръжие. Недоволството на защитника обаче не отчита убедителните и подробни съображения на съда да кредитира показанията на горепосочените свидетели, от които е добил и лични впечатления при преразпита им във въззивното съдебно следствие, като подкрепени и от показанията на св. П. П. и св. Р. И.. Противните им доказателствени средства - показанията на свидетелите Сл. И., С. А., Н. И., С. И., М. Л., както и тези на св. Н. Р., св. А. Р., св. П. К. и св. Б. В. са анализирани обективно и всестранно, включително и през твърденията на самия жалбоподател в деня на инкриминирания инцидент с пострадалия св. Д. да се е намирал в София, извършвайки строително-ремонтна дейност. Променените показания на пострадалия Д. от с. з. на 14.03.2008 г., с които е отрекъл дадените от него на досъдебното производство и при първия му разпит от окръжния съд и е уличил като автор на прострелването му починалия на 01.10.2007 г. св. Е. И., с основание са били отхвърлени като противоречащи на останалия доказателствен материал, а и заради тяхната вътрешна противоречивост и колебливост, която личи и от изразеното от него в различни жалби и молби до съдебните състави и до ВКС, както и в пренията по съществото на делото и причините за това. В тази насока съдът е посочил подкрепата на първоначалните показания на св. Д. от тези на св. Д. И., св. В. Ф., св. Сл. Р. и св. Ст. И., та дори и на починалия св. Е. И. - "М.", който е бил тежко увреден в началото на конфликта между двете ромски фамилии и няма как да е прострелял по-късно св. Д. Поради това не може да бъде приет доводът на защитника на жалбоподателя, че оневиняващите го показания на Д. неоснователно са били пренебрегнати от апелативния съд, още по-малко позоваването на осъждане на някои от участниците в конфликта по други наказателни дела за посегателство срещу други лица, по които били свидетелствали част от кредитираните по настоящето дело лица. Не е налице и противоречие в мотивите на съда, волята му ясно и категорично е изразена, липсва превратност при оценката на доказателствата и вътрешното му убеждение по фактите е изведено съобразно процесуалните правила, като е даден дължимият се отговор на всички доводи на страните по делото. С това в пълнота е изпълнено задължението му по чл. 339, ал. 2 от НПК, спазвайки и разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК при изготвяне на присъдата си. Не е налице процесуално нарушение при провеждане на последното съдебно заседание пред въззивния съд, когато е и постановена обжалваната присъда. За това заседание и двамата подсъдими (за подс. Е. И. първоинстанционната присъда е потвърдена и няма подаден протест срещу тази й част) са били редовно призовани, подс. Т. И. лично от предходното съдебно заседание, като не е имал уважителни причини за неявяването си, което не е било задължително и в каквато насока съдът е направил съответната констатация. Сега релевираният голословно довод няма подкрепа нито по делото, нито дори се подкрепя с някакви обстоятелства в жалбата и в пренията пред ВКС. Поради това не може да се приеме да е нарушено правото на лично участие на жалбоподателя пред въззивната инстанция и оплакването следва да бъде оставено без уважение. В крайна сметка, съвкупният анализ на доказателствените материали е дал основание на съда да направи категоричния и несъмнен извод, че единствено подсъдимият Тр. И. е автор на прострелването на св. Д. и няма допуснати нарушения на принципните разпоредби на чл. 13, чл. 14, чл. 107, ал. 3 и 5 и чл. 303 от НПК. Поради това липсва касационно основание по чл. 348, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1, т. 2 от НПК и не може да бъде уважено искането на защитника за оправдаване на подс. Т. И. по предявените му две обвинения, а така също и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. Извън доводите относно авторството на деянието по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 1-во вр. чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 от НК, свързано с него и това по чл. 339, ал. 1 от НК, не се навеждат никакви други конкретни доводи за неправилното приложение на материалния закон. ВКС намира, че законосъобразно съдът е приел приетите фактически обстоятелства да са изпълнили с нужното съдържание съставите на тези две престъпления, за които подс. Т. И. е признат за виновен и наказан, поради което е бил приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Безспорно, стрелбата с огнестрелно оръжие, каквото е пушката, макар и да не е установен нейният модел, срещу множество хора е начин, опасен за живота на мнозина, макар да е бил наранен само св. Д. Нараняването му е било такова, че не е довело до летален изход, при навременно оказаната му медицинска помощ, но насочеността на изстрела и използваното средство обективират умисъла на дееца да се причини смъртта му, която не е настъпила по независещи от волята му причини. Не е налице и релевираното касационно основание по чл. 348, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от НПК. Не е наведено като оплакване и няма развити доводи за наличие на третото касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, а и ВКС не намира да е налице явна несправедливост на наложеното на подс. Т. И. наказание, общо за двете престъпления от 5 години лишаване от свобода, което той следва да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Индивидуализацията на същото е на базата на всички налични смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства, включително завишената обществена опасност на деянието, осъществено на централно място в квартала, с твърде опасно средство, за постигане на далеч от морала и обществените порядки цели, със сериозен отзвук сред ромското население в този квартал на К. И в тази насока въззивната присъда следва да остане в сила, макар дължимото се наказание за жалбоподателя да идва много след разумния срок за разглеждане и решаване на делото, но което също е дало основание на съда да смекчи същото с приложението на чл. 55 от НК. Водим от гореизложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение