Решение № 7171 от 11.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 251/2020 г.

Решение № 7171 от 11.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 251/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Христо Койчев Производството е по реда на чл. 239, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молбата на К. Топалова, с която, на основание чл. 239, т. 1 АПК, се иска отмяна на влязлото в сила Решение № 10944/15.07.2019 г., постановено по адм. дело № 1756/2019 г. от петчленен състав на Върховния административен съд, с което е отменено Решение № 14053/15.11.2018 г., постановено по адм. дело № 783/2018 г. на тричленен състав на ВАС и е отхвърлена жалбата на молителката срещу заповед № 108/23.02.2016 г. на министъра на околната среда и водите за прекратяване на служебното и правоотношение на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. – поради получена възможно най-ниска годишна оценка за изпълнение на длъжността. Твърди, че след постановяване на съдебния акт е получила и узнала за два документа – доклад, написан от нея и нейна бивша колежка до директора на ГД "ОПОС" и доклад изх. № 95-00-388/22.01.2016 г. касаещ конкретна нередност, която и е вменена като незакрита и се е отразила на поставената и оценка. Сочи, че не са представени тези доказателства от нейна страна, тъй като едното е без дата, а и двете не са и били предоставени при издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Сочи още, че въпреки че е техен автор не е била в състояние да запомни всички издадени от нея документи във връзка с извършваната от нея работа, като и, че тези два документа имат съществено значение за правилното решаване на делото. Моли съда да отмени решението на петчленния състав на ВАС и да върне делото за ново разглеждане, като се вземат в предвид приложените към него нови доказателства. Ответникът – Министъра на околната среда и водите, в срока по чл. 242, ал. 2 АПК изразява становище за неоснователност на молбата. Сочи се, че не са налице предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 1 от АПК за отмяна на решението на петчленен състав на ВАС. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Молбата е подадена в срока по чл. 240, ал. 2 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: Решението, чиято отмяна се иска, е постановено в производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК и с него касационната инстанция е отменила Решение № 14053/15.11.2018 г., постановено по адм. дело № 783/2018 г. на ВАС, с което е била отменена Заповед № 108/23.02.2016 г. на министъра на околната среда и водите за прекратяване служебното правоотношение на К. Топалова на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. – поради получена възможно най-ниска годишна оценка за изпълнение на длъжността. Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 АПК право да иска отмяна има страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен. К. Топалова е страна по делото на петчленен състав на ВАС, като постановеното по него съдебно решение, в която се иска отмяната, е неблагоприятно за нея. Ето защо е налице правен интерес на молителката да иска отмяна на това решение. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК отмяна на влязъл в сила съдебен акт може да се иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. "Нови обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. "Нови доказателства" по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, въпреки че е положила дължимата грижа за това, за да ги представи при разглеждане на спора. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В конкретния случай като нови доказателства молителката сочи: Доклад съставен от нея и лицето Н. Атанасова до Я. Георгиева – ръководител на ЕО на ОП "Околна среда 2007-2013 г." и доклад изх. № 95-00-388/22.01.2016 г. отново съставен от молителката до Я. Георгиева - ръководител на ЕО на ОП "Околна среда 2007-2013 г." Представените пред настоящата инстанция документи не представляват нови доказателства по смисъла на разпоредбата, тъй като страната, при полагане на дължимата грижа и добро водене на процеса, е могла да ги представи по време на висящността на делото. Процесуалното й бездействие не може да бъде преодоляно по реда на извънредния способ за отмяна. Молителката не оспорва, а и от самите писмени доказателства се установява, че те изхождат от нея т. е. молителката както към момента на съдебното производство, така и към този на издаване на административния акт е имала възможност да се снабди с посочените два документа и да ги представи. Безспорно е, че документите са издадени от молителката във връзка с извършваната от нея дейност т. е. те са издадени преди прекратяване на служебното и правоотношение, макар и по първия документ да няма поставена дата на издаване, и като такива, предхождащи издаването, както на административния акт, така и на съдебните решения, не представляват нови доказателства по смисъла на закона. Следва да се има в предвид и това, че разпоредбата на чл. 239, ал. 1, т. 1 от АПК изисква не само наличие на нови обстоятелства или нови доказателства, но те да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решение, чиято отмяна се иска. Преценката, дали доказателствата са от значение за изхода на делото, е обусловена от преценката за възможността тези доказателства, респективно установените с тях факти, да доведат до различно разрешение на спорния предмет. В конкретния случай представените два документа, имащи отношение към изпълняваните от молителката служебни дейности, не са от съществено значение за правилното решаване на делото, тъй като предпоставката молителката да е с прекратено служебно правоотношение е получаване на най-ниска годишна оценка за изпълнение на дейността. Получената оценка е за цялостната служебна дейност на молителката за период от една година, като дори приемането, че чрез процесните два документа се установява отчасти изпълнение на вменените и служебни задължения, няма да доведе до друг резултат, поради факта, че в съдебното решение се съдържат данни за цялостната и дейност, която е била оценявана и факта, че служителката не е изпълнявала задълженията си в пълен обем за процесния период. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав приема, че искането на К. Топалова за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК на влязлото в сила Решение № 10944/15.07.2019 г., постановено по адм. дело № 1756/2019 г. на петчленен състав на Върховния административен съд, е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Предвид изхода на спора, искането на ответника за присъждане на разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно, като същото следва да бъде уважено съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ следва и да се осъди искателят да заплати на ответника сума в размер на 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение за тази инстанция. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, VII-ми състав,