Решение № 182 от 6.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 2047/2013 г.

Решение № 182 от 6.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 2047/2013 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Дария Проданова Производството е по реда на чл. 303, ал. 1 ГПК. Образувано по молбата на [фирма] за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила Решение № 472 от 10.12.2012 г. по гр. д. № 672/2012 г. на Смолянския районен съд с което е отхвърлен предявеният от акционерното дружество срещу С. Й. В. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Твърдението на молителя е, че новото обстоятелство и материализиращото го доказателство - Споразумение за разсрочено плащане, носещо дата 27.02.2013 г. има съществено значение за доказване на престацията по договора за заем и съставлява признание на ответницата за задължението й. Това обстоятелство е настъпило след приключването на производството пред Смолянския районен съд. В срока на чл. 306, ал. 3 предл. 3 ГПК ответницата по молбата за отмяна С. В. е депозирала писмен отговор в който сочи, че тя е неоснователна. Позовава се на това, че споразумението на което се позовава молителят не е ново, а новосъздадено доказателство и то има характеристиката на договор за новация на задължението. Като взе предвид доводите на молителя и извърши проверка за наличието на предпоставките по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, ВКС - Търговска колегия, състав на I т. о. приема следното: Молбата за отмяна е основателна. Производството по делото е образувано по предявени от [фирма] обективно съединени искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД - заем в размер на 20000 лв.; чл. 240, ал. 2 ЗЗД - договорна лихва в размер на 5820.37 лв. и чл. 86, ал. 1 ЗЗД - обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва в размер на 1578 лв. Твърдението на ищеца е, че е предоставил в заем на С. В. сумата 20000 лв. въз основа на сключен между страните писмен договор, съдържащ и задължение за лихва. Съставен е и погасителен план. Сумата била своевременно предоставена, но тъй като В. не изпълнила задължението си за връщане на сумата, сезиран е Смолянския районен съд за произнасяне по посочените по-горе искове. В производството пред С. ответницата В. не е изразила становище по исковете. За да ги отхвърли, първоинстанционният съд е приел, че договорът за заем не е породил правно действие, поради това, че сумата е била преведена на [фирма], което дружество е различен правен субект. Извършеното от С. В. погашение в размер на 100 лв. е по договор с друга дата. Становището на настоящия съдебен състав е, че основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е налице, произтича от следното: За да се стигне до отмяна на влязло в сила решение на основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, законът предвижда наличието на следните предпоставки: доказателствата, респ. обстоятелствата на които се позовава молителят да са нови; да не са били известни или страната да не е могла да се снабди с тях.; те да са от значение за изхода на спора. Вярно е, че споразумението от 27.02.2013 г. е новосъздадено (след приключване на съдебното дирене) писмено доказателство, но то материализира обстоятелство, което е съществувало и е твърдяно по време на висящността на спора, а именно пасивната материалноправна легитимация на В. по договора за заем, като тезата на молителя, е че споразумението материализира извънсъдебно признание на задължението. Дали заемната сума е била получена от С. В. в качеството и на физическо лице и обхваща ли споразумението това задължение и следва ли то да се цени, като извънсъдебно признание е въпрос по съществото. Това налага отмяна на решението на Смолянския окръжен съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане, съдът ще следва да се произнесе и по разноските за настоящето производство. Предвид на горното, ВКС - Търговска колегия, състав на I т. о.