Решение № 147 от 25.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 15/2010 г.

Решение № 147 от 25.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 15/2010 г., II н. о., НК, докладчик съдията Юрий Кръстев Делото е образувано по искане на Военно-окръжния прокурор, на Военно- окръжна прокуратура гр. С., за възобновяване на нохд № 279/2008 г., по описа на Районен съд гр. П. Предмет на същото е влязлото в сила определение № 209/12.11.2008 г., за одобряване на споразумение между прокурор при Районна прокуратура гр. П., обвиняемия В. М. М. и неговия защитник и прекратяване на производството по делото. Правното основание на искането е по чл. 422, ал. 1, т. 3, вр. чл. 420, ал. 1, вр. чл. 424 НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него основания. Осъденият В. М. М. изразява становище, че искането е основателно и следва да бъде уважено. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в направеното искане и обстоятелствата по делото, за да се произнесе съобрази следното: Пирдопският районен съд, с посоченото определение е одобрил постигнатото споразумение между районна прокуратура гр. П., обвиняемият В. М. М. и неговия защитник, с което М. е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 216, ал. 1 НК, на 20.08.2008 г., в с Буново, в магазин собственост на ЕТ "Т" и е прекратил производството по делото. По време на извършено разследване, по досъдебно производство № 159-РП/2009 г., на Военно - окръжна прокуратура София, са били събрани безспорни доказателства, че редник В. М. М. от 10.02.2003 г., е кадрови военнослужещ в поделение 28 860 - Горна Малина, включително и към датата на извършване на инкриминираното деяние по делото на Районен съд гр. П. При това положение съгласно чл. 396, ал. 1, т. 1 НПК, делото е било подсъдно на Софийски военен съд. Това обстоятелство не е било известно на съдията при Районен съд Пирдоп, постановил цитираното определение, тъй като обвиняемия е бил посочен като служител в поделението, а не като военнослужещ. По този начин е бил лишен от възможността да се произнесе по въпроса за подсъдността, в съответствие с чл. 42, ал. 1 и ал. 2 НПК. Следователно искането е основателно, тъй като чрез разследване по досъдебно производство № 159-РП/2009 г., по описа на ВОП София, са събрани доказателства, разкриващи нови обстоятелства от съществено значение за подсъдността на делото и които не са били известни на съда, постановил определение № 209/12.11.2008 г. Поради гореизложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение