Решение № 479 от 24.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 489/2009 г.

Решение № 479 от 24.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 489/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Фиданка Пенева Касационното производство е образувано по две жалби - от повереника на частния обвинител и граждански ищец по делото - адвокат С от АК-Благоевград и от подсъдимия И, срещу нова присъда № 285/19.06.2009 г. постановена по в н о х д № 413/2008 г. от състав на Благоевградски окръжен съд, с която е отменена присъда № 239/2.05.2007 г. по н о х д № 575/2004 г. по описа на Районен съд - Гоце Д. В жалбата на частния обвинител и граждански ищец е въведено само касационното основание за явна несправедливост на наложеното наказание, по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 2 НПК, тъй като неправилно е приложен института на условното осъждане. Направено е искане за отмяна на новата присъда по това основание и връщане на делото за ново разглеждане, с указания за увеличаване на наказанието. В жалбата на подсъдимия са въведени всички касационни основания, като по това за допуснато нарушение на закона са посочени три алтернативи: - неправилно не е приложен института на неизбежната отбрана - чл. 12, ал. 1 НК; - неправилно не е приложен чл. 12, ал. 4 НК, тъй като не е прието, че жалбоподателят е действал при превишаване пределите на неизбежната отбрана и това се дължи на уплаха и смущение; - неправилно въззивният съд е преквалифицирал установените от първата инстанция факти по по-тежкото престъпление за умишлено причинена тежка телесна повреда по чл. 128, ал. 1 НК. По това основание, искането е третата инстанция да измени новата присъда, като преквалифицира деянието в по-леко престъпление по чл. 132, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 НК и намали размера на наказанието или да отмени същата и оправдае подсъдимия на основание чл. 12, ал. 1 или чл. 12, ал. 4 НК. По второто касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения, твърденията са за нарушения на принципите по чл. 13, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 НПК, относно разкриване на обективната истина и формирането на вътрешното убеждение от решаващия съд, както и обсъждане само на обвинителни доказателства, в нарушение на чл. 107, ал. 3 и 5 НПК. По третото основание за явна несправедливост на наказанието, се твърди според защитата, че винаги когато съдът, постановил атакувания съдебен акт, е осъдил невинен е допуснал нарушение не само на материалния закон, а и по смисъла на чл. 348, ал. 5 НПК. Новата присъда се обжалва от подсъдимия и в гражданско-осъдителната част, с искане да се намали размера на присъденото обезщетение или да се отхвърли гражданския иск изцяло, като неоснователен. Пред третата инстанция, подсъдимият Д се явява лично и с упълномощения си представител - адвокат Д от БлАК. Последният пледира за отмяна на новата присъда по основанията и съображенията изложени в жалбата и в писмена защита. В последната се развиват аргументи, оспорващи авторството от страна на подсъдимия по отношение тежкия резултат. Твърди се, че по делото не е безспорно доказано причиняването на тежките увреждания на пострадалия да е сторено от подсъдимия. Във връзка с това възражение в писмената защита са развити и другите посочени в жалбата доводи, свързани с допуснати съществени процесуални нарушения при формиране на вътрешното убеждение у решаващия съд и разкриването на обективната истина. По-конкретно се възразява срещу неизяснените противоречия в съдебно-медицинските експертизи, сложени в основата на новата присъда. По основанието за явна несправедливост на наказанието е направено алтернативно искане за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорности налагане на административно наказание по реда на чл. 78а НК или за определяне размера на наказанието при наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Гражданският ищец и частен обвинител У., се явява лично и с повереника си адвокат П, от Благоевградския адвокатски съвет, която поддържа жалбата по основанията и съображенията изложени в нея. Като се позовава на установения механизъм на прободните рани нанесени в гърба на пострадалия, поддържа тезата, че подсъдимият следва да отговаря за по-тежкото обвинение, както и искането си за увеличаване на наказанието. Подсъдимият в последната си дума прави искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, за да се установи истината. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбите и оставяне на въззивния акт в сила. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: С цитираната първоинстанционна присъда подсъдимият Д е признат за виновен в това, че на 5.06.2000 г. в с. С., в състояние на силно раздразнение, причинено от пострадалия Н. У. с тежка обида, му е причинил тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезка и ляв бъбрек и за престъпление по чл. 132, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 128, ал. 1 НК му е наложено наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, условно, с тригодишен изпитателен срок. По първоначалното по-тежко обвинение за престъпление по чл. 128, ал. 1, вр. ал. 2, пр. 9 НК е признат за невиновен и оправдан. Подсъдимият е осъден да заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди на пострадалия У., в размер на 8 000 лева, ведно със законната лихва от деня на увреждането, както и съответната държавна такса и разноските по делото. С обжалваната нова присъда, тази е отменена и е постановено подсъдимият да отговаря по по-тежкото престъпление за умишлено причинена телесна повреда - прест. по чл. 128, ал. 1 НК, като размерът на наказанието е увеличен на три години, а изпитателният срок, за който е отложено изтърпяването му- на пет години. Увеличен е размерът на присъденото обезщетение на 30 000 лева, както и размерът на съответната държавна такса. Подсъдимият е осъден да заплати допълнително направените разноски пред втората инстанция. В останалата част присъдата на първата инстанция е потвърдена. Жалбата на подсъдимия е основателна, но не по доводите изложени от защитата. По основанието за допуснати съществени процесуални нарушения: Законосъобразността на въззивната присъда се оспорва от гледна точка задълженията на съда да проявява процесуална активност при събиране на доказателствата, необходими за изясняване на обективната истина /чл. 13, ал. 1 НПК/. При проверката по делото се установи, че още първостепенният съд е удовлетворил всички искания на страните по доказателствата, а във въззивното производство образувано по протест на прокурора и жалба на частното обвинение, с определение по реда на чл. 327, ал. 1 НПК за допускане на доказателства, състав на Благоевградския окръжен съд е уважил доказателствените искания на повереника на частния обвинител и допуснал до разпит нови свидетели и назначил комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза. При това процесуално действие, обаче, въззивната инстанция се е произнесла на 23.09.2008 г., в състав от трима съдии, в който е била включена като втори чл. съдията Р. Б. В едно от следващите съдебни заседания от 13.02.2009 г., по съществото на делото, в което е била изслушана първоначалната съдебно-медицинска експертиза /в.л. д-р Г/, допусната нова комплексна експертиза и са разпитани новите свидетели, като трети чл. в състава е участвала съдията София И. Този състав е изслушал пледоариите на страните и е постановил обжалвания пред третата инстанция съдебен акт на 19.06.2009 г. С това е допуснато процесуално нарушение по чл. 327, ал. 1 НПК, който изисква допускането на исканите доказателства да се решава от състава на съда, който ще разгледа делото. При прилагането на процесуалната норма, не е проявено внимание и не е съобразена промяната на аналогичния текст от отменения НПК /чл. 326/, в който не съществуваше изискване за идентичност на състава, който допуска доказателствата, с този който решава делото по същество. Нарушението е съществено, от категорията на "абсолютните", по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 3 НПК - присъдата е постановен от незаконен състав. От една страна, въз основа на така изложената информация, въпреки липсата на изрични доводи на защита по обсъждания въпрос, е налице касационното основание за отмяна на новата присъда - чл. 348, ал. 3, т. 3 НПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, от стадия "Допускане на доказателства". От друга, с оглед естеството на констатираното нарушение, /в обхвата на чл. 348, ал. 3, т. 3 НПК/ и имащо абсолютен характер е налице обстоятелство, което не позволява понататъшно обсъждане на останалите възражения в жалбата на подсъдимия, относими към проблематиката за начина на формиране на вътрешното убеждение на инстанциите по същество и приложението на материалния закон, както и тези в жалбата на пострадалия, като частен обвинител, относно твърденията за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. Поради изложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение