Решение № 13096 от 3.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3515/2015 г.
ВАСVII отделение03.12.2015 г.докладчик Мирослава Керимова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 267 от 23.01.2015 г. на Административен съд Стара Загора по административно дело № 366/2014 г., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ: ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБА НА "Тракия трейд" ООД срещу мълчалив отказ на орган по приходите по чл. 4, ал. 4 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ от общинска администрация - Казанлък за издаване на Акт за възстановяване на недължимо платени суми за местен данък за възмездно придобиване на недвижим имот; местен данък върху недвижимите имоти и местна такса за битови отпадъци по направено от "Тракия трейд" ООД искане вх. № 68-1474-3#4/24.04.2014 г. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 13096 от 3.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3515/2015 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производство по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кмета на община Казанлък срещу решение № 267 от 23.01.2015 г. на Административен съд Стара Загора по административно дело № 366/2014 г. Претендира неправилност на съдебния акт на основание чл. 209, т. 3 АПК, поради допуснати съществени процесуални и нарушения на материалния закон, както и необоснованост. Излага подробни съображения в насока, че заплатените от "Тракия трейд" ООД данъци и такси за периода 1.08.2007 г. - 16.07.2012 г. се явяват дължимо платени, поради което и не подлежат на възстановяване. Не оспорва факта на прогласената нищожност на договора, с който дружеството се легитимира като собственик на имота през процесния период, но твърди, че ефектът на тази нищожност следва да бъде съобразен със спецификата и правната същност на публичните задължения. Ответникът, "Тракия трейд" ООД оспорва касационната жалба. Моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Намира за правилен извода на съда относно констативното действие на съдебното решение, с което се прогласява нищожност на договора за покупко-продажба от 1.08.2007 г. Последиците от нищожността не се разпространявали само върху страните по нищожната сделка, а следвало да се зачитат от всички, включително и от държавни и общински органи, които да съобразят скрепеното със сила на присъдено нещо съдебно удостоверяване. Приема за правилно и обосновано съдебното решение, в което се мотивира извод, че за периода 2007 г. - 2012 г. платените от "Тракия трейд" ООД такси за данък върху недвижимите имоти и такси битови отпадъци за недвижимия имот, предмет на нищожния договор за покупко-продажба № Д08-46/1.08.2007 г., представляват подлежащи на възстановяване, като недължимо платени суми по реда на производството, регламентирано в чл. 129 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Приема, че възстановяването на платеното в полза на друг правен субект следва да се реализира по гражданско-правен ред. Процесната жалба е допустима, като подадена в срок, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. По съществото на спора съдът съобрази следното: Производството пред Административен съд Стара Загора е образувано по жалба на "Тракия трейд" ООД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. "Цар Иван Асен II" № 199, ет. 1, ап. 1 срещу мълчалив отказ на орган по приходите по чл. 4, ал. 4 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ от общинска администрация - Казанлък за издаване на Акт за възстановяване на недължимо платени суми за местен данък за възмездно придобиване на недвижим имот; местен данък върху недвижимите имоти и местна такса за битови отпадъци по направено от "Тракия трейд" ООД искане вх. № 68-1474-3#4/24.04.2014 г. С обжалваното решение № 267 от 23.01.2015 г. на Административен съд Стара Загора по административно дело № 366/2014 г. съдът е отменил мълчалив отказ на орган по приходите по чл. 4, ал. 4 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ от общинска администрация - Казанлък за издаване на Акт за възстановяване на недължимо платени суми за местен данък за възмездно придобиване на недвижим имот; местен данък върху недвижимите имоти и местна такса за битови отпадъци по направено от "Тракия трейд" ООД искане вх. № 68-1474-3#4/24.04.2014 г. и е върнал преписката на органа за разглеждане и произнасяне по заявлението. За да постанови този резултат, съдът е приел фактическа обстановка, която съответства на събраните по спора доказателства и се споделя от касационната инстанция: От фактическа страна по делото не е спорно, а и се установява от събраните доказателства, че между община Казанлък, в качеството й на продавач и "Тракия трейд" ООД - гр. Стара Загора, в качеството му на купувач, е сключен Договор № Д08-46/1.08.2007 г. за продажбата на общински недвижим имот, представляващ УПИ I в кв. 129 по плана на гр. Казанлък, заедно с построените в имота сгради. Не е спорно и обстоятелството, че недвижимият имот /земя и сгради/ - предмет на посочения договор за покупко-продажба, е деклариран от "Тракия трейд" ООД с Декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № М267/27.09.2007 г. От представените платежни документи /преводни нареждания и приходни квитанции/, както и от заключението на изпълнената по делото съдебно-счетоводната експертиза се установява, че "Тракия трейд" ООД е заплатило данък за възмездно придобиване на посочения по-горе недвижим имот в размер на 36 960 лв., като за същия имот дружеството е внасяло данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци в периода 2007 г. - 2012 г. Безспорен е и фактът, че с влязло в сила Решение № 181/11.05.2012 г. по т. д. № 571/2011 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора сключеният между община Казанлък и "Тракия трейд" ООД Договор за покупко-продажба № Д08-46/1.08.2007 г., е обявен за нищожен, на основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД - поради противоречието му с императивни разпоредби на закона /чл. 18, ал. 1, чл. 20, чл. 22 и чл. 108 от ЗУТ/ и с оглед на обстоятелството, че е с невъзможен предмет. Със заявление вх. № 68-1474-3#4/24.04.2014 г. "Тракия трейд" ООД е направило искане до орган по приходите по чл. 4, ал. 4 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ от общинска администрация - Казанлък за издаване на Акт за възстановяване на недължимо платени суми за местен данък за възмездно придобиване на недвижим имот; местен данък върху недвижимите имоти и местна такса за битови отпадъци, по което липсва произнасяне от компетентния орган. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че непроизнасянето в срок на органа по приходите по искането за издаване на Акт за прихващане и/ или възстановяване, релевира наличието на мълчалив отказ по см. на чл. 131, ал. 1 ДОПК, подлежащ на обжалване в 14-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне /чл. 131, ал. 2 от ДОПК/. "Тракия трейд" ООД в посочения срок надлежно е упражнило правото си да оспори мълчаливия отказ на органа по приходите с подадена по реда на чл. 152 и сл. ДОПК жалба вх. № 68-1474-3#5/29.05.2014 г. до Кмета на община Казанлък, като упражняващ правомощия на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" съгласно чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ във вр. с чл. 152, ал. 2 от ДОПК. Решаващият орган не е разгледал жалбата и не се е произнесъл с мотивирано решение в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК, което при прилагането на чл. 156, ал. 4 от ДОПК следва да се определи като потвърждение на обжалвания отказ на органа по приходите, пораждащо правото на заинтересованото лице да оспори отказа по съдебен ред в срока по чл. 156, ал. 5 от ДОПК. Обжалваното решение е валидно и допустимо. В хода на производството пред Административен съд Стара Загора не са допуснати съществени процесуални нарушения. Правилно съдът е приел, че спорният по делото въпрос се свежда до това, какви са правните последици от нищожността на договора от гл.т. на възникването, съществуването и дължимостта на изпълнението от "Тракия трейд" ООД на публичноправните задължения към община Казанлък - на задълженията за заплащане на данък при възмездно придобиване на имущество, на данък върху недвижимите имоти и на такса за битови отпадъци и съответно дали нищожността на гражданскоправната сделка релевира наличието на хипотезата на "недължимо платени" от дружеството местни данъци и такси, подлежащи на прихващане и/или възстановяване по реда и в производство по чл. 128 и сл. от ДОПК. С обжалваното решение при приложение на материалния закон, съдът е развил подробни и последователни съображения относно незаконосъобразността на отказа. Приел е, че поради нищожността на придобивното основание - Договор за покупко-продажба № Д08-46/1.08.2007 г., обявена с влязло в сила Решение № 181/11.05.2012 г. по т. д. № 571/2011 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора, "Тракия трейд" ООД не е придобило собствеността върху недвижим имот, съставляващ УПИ I в кв. 129 по плана на гр. Казанлък, заедно с построените в имота сгради. Съответно дружеството изначално не е имало качеството на собственик на имота и не е било субект по см. на чл. 11, ал. 1 ЗМДТ на задълженията по чл. 10, ал. 1 и чл. 62 от ЗМДТ за този имот, поради което внесените в бюджета на община Казанлък от "Тракия трейд" ООД суми за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци в периода 1.08.2007 г. - 16.07.2012 г. /13 002.81 лв. за ДНИ и 42 578.17 лв. за ТБО/, се явяват недължимо платени от дружеството като лице, спрямо което общината няма публични вземания за посочените местни данъци и такси във връзка с този имот. С оглед на това е приел, че оспореният мълчалив отказ на орган по приходите по чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ от общинска администрация - Казанлък за издаване на Акт за прихващане и/или възстановяване на недължимо платени суми за местен данък върху недвижимите имоти и за такса битови отпадъци в периода 2007 г. - 2012 г. по направеното от "Тракия трейд" ООД искане вх. № 68-1474-3#4/24.04.2014 г., е незаконосъобразен. Този извод на първоинстанционния съд не се споделя от настоящия съдебен състав на седмо отделение на Върховен административен съд. С оглед така очертания предмет на спора, настоящият състав счита касационната жалба за основателна поради неправилно приложение на материалния закон от съда, по следните съображения: Обектът на облагане стои в основата на публичното задължение, както за данък недвижим имот, така и за такса битови отпадъци. Публичното задължение за ДНИ и ТБО възниква за този обект по силата на закона. Задължението е едно за всеки период и по делото не се спори, че то е платено от "Тракия трейд" ООД, което като се е считало за данъчно задължено лице е подало декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № М267/27.09.2007 г. Прогласяването на нищожността на сделката, въз основа на която дружеството се легимира за собственик на обекта на облагане, няма за пряка правна последица промяна или заличаване на данъчно задължените лица към минал момент, нито се възстановява висящността или дължимостта на едно задължение, което вече е погасено чрез заплащане. В процесния случай, дружеството "Тракия трейд" ООД е подало данъчна декларация, представило е документ за собственост. Органът е открил данъчна партида, по която за всеки от периодите е извършено плащане на правилно определени задължения за местни данъци и такси за процесния имот. В случая не се отрича силата на присъдено нещо на констативното решение, с което се прогласява нищожност на придобивното основание на дружеството. Органът по приходите следва да зачете същото при последващо данъчно облагане на имота в бъдеще. Сумите по възникналите и изпълнени задължения за заплащане на местни данъци и такси могат да бъдат търсени за възстановяване от страната по договора, който е прогласен за нищожен, защото засягат възникнали облигационни отношения, но не и общинския бюджет. ТБО в действителност се дължи от собственика, но освобождаване от задължение за плащане на ТБО може да има, когато услугата не се използва и е подадена изрична декларация в този смисъл. В случая не се спори, че услугата е била предоставяна и имотът е бил ползван. Без правно значение е фактът, че не собственикът, а трето лице - по силата на съдебното решение, е ползвало процесния имот. За посочения от органа период дружеството е ползвало имотите. То е подало декларация и е платило задълженията за ползваната услуга. Действително, обратното действие при обявената нищожност на правните сделки има сила не само между страните по атакуваната сделка, но и по отношение на трети лица. В този смисъл безспорно между страните е обстоятелството, че титуляр на правото на собственост от облигационноправна гледна точка е община Казанлък. Също така безспорно е, че съгласно чл. 11 ЗМДТ, данъчно задължените лица са собствениците на облагаемите с данък недвижими имоти, а такса битови отпадъци, съгласно чл. 64 от ЗМДТ се заплаща от лицата по чл. 11 ЗМДТ. Решението на гражданския съд безспорно следва да се зачита от всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Зачитането на силата на присъдено нещо обаче се състои в задължението на всеки държавен или общински орган да възприеме като свое скрепеното със сила на присъдено нещо съдебно установяване и да изхожда от него в своята служебна дейност спрямо лицата, обвързани от СПН, като се откаже от всякакво преразглеждане и пререшаване на въпроса, разрешен със СПН, когато той обуславя отговор на въпрос, по който държавният или общински орган се произнася. Спор няма, че сделката между общината и дружеството не е породила изначало вещноправен ефект и за собственик на имота през процесния период 2007-2012 г. се счита община Казанлък. От друга страна обаче, съществено за настоящото производство е публично-правното отношение задължен субект - административен орган, в контекста на дължимостта на местните данъци и такси като публични вземания. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ обвързва дължимостта на данъка за недвижими имоти с конкретния обект - недвижим имот. Нормата на чл. 11, ал. 1 ЗМДТ посочва като данъчнозадължени субекти собствениците на тези имоти. В публичното правоотношение едно лице се легитимира като собственик, заявява се като задължен субект пред общината, с писмено уведомление и задължение за подаване годишна данъчна декларация за облагане на имота. От този момент нататък той се счита задължено лице по смисъла на закона за дължимите местни данъци и такси. Предпоставките за възникване на задължението за внасянето им са регламентирани в чл. 11 и чл. 15 ЗМДТ. Първата от тях е лицето да е собственик на конкретен недвижим имот, ползвател или концесионер. Началният момент на дължимостта на данъка е уреден в чл. 15 ЗМДТ. При прехвърляне на имота приобретателят дължи данъка от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в собствеността или ползването, освен ако данъкът е платен от прехвърлителя - чл. 15, ал. 2 ЗМДТ. Ефектът на прогласяване нищожността на покупко-продажбата поражда правото на дружеството-несобственик да предяви иск за неоснователно обогатяване или получено без основание, или на отпаднало основание, изразяващо се в стойността на недължимо платените ДНИ и ТБО. Възстановяване на платеното в полза на друг правен субект следва да се реализира по гражданскоправен ред. За административния орган следва да е без значение кой е платил публичните задължения. В случая, плащането е извършено от юридическо лице, придобило качеството на данъчнозадължен субект по смисъла на ЗДМТ към момента на възникване на публичното вземане, поради което задължението е изпълнено за процесния период. Според настоящия касационен състав, няма колизия между правни норми, а е налице ясно разграничение относно реда и условията за придобиване качеството собственик и последиците от прогласяване нищожността на сделката в гражданските правоотношения и в публичното правоотношение, при наличие на конкретни законови изисквания за придобиване качеството на данъчнозадължено лице. Съществено за настоящото производство е публично-правното отношение задължен субект - община, в контекста на дължимостта на ДНИ и ТБО. Наличието на собственост и качеството собственик, по смисъла на ЗМДТ разкриват сложен фактически състав, необвързан пряко от последиците на гражданско-правната отмяна на прехвърлителната сделка. Когато плащането на ДНИ или ТБО е извършено от надлежно легитимирано като собственик лице, придобило качеството данъчно-задължен субект по смисъла на ЗДМТ, то именно поради качеството данъчно-задължен субект, придобито по реда и условията на закона, плащането се счита дължимо извършено. Понятието недължимост в тази хипотеза има конкретно значение само в облигационните отношения между страните по прехвърлителната сделка. Предвид изложеното, като е отменил обжалвания отказ, първоинстанционният съд е постановил решението си при неправилно приложение на материалния закон, поради което същото следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на "Тракия трейд" ООД срещу мълчалив отказ на орган по приходите по чл. 4, ал. 4 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ от общинска администрация - Казанлък за издаване на Акт за възстановяване на недължимо платени суми за местен данък за възмездно придобиване на недвижим имот; местен данък върху недвижимите имоти и местна такса за битови отпадъци по направено от "Тракия трейд" ООД искане вх. № 68-1474-3#4/24.04.2014 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение