Решение № 1290 от 3.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5352/2007 г.

Решение № 1290 от 3.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5352/2007 г., V г. о., докладчик съдията Надежда Зекова Производство на касационно обжалване, на основание чл. 218а ГПК /отм./. И. С. и В. С., двете от гр. С., са подали касационна жалба против решението на Софийския градски съд по гр. д. № 3888/2005 год. Ответникът по касация, ищец по делото, С. Д. от гр. С., не е взел становище по жалбата. При касационната проверка се установи следното: Софийският градски съд с въззивно решение от 23.02.2007 г. по гр. д. № 3888/2005 г. е признал за установено по отношение на И. и В. С., че С. Д. е собственик на 60/100 ид. ч. от гараж, състоящ се от две клетки, с обща площ 42 кв. м., разположен в югоизточната част на УПИ х /неточно е изписано УПИ х, кв. 42 по плана на гр. С., м. "М.". Въззивният съд е приел, че собствеността на ищеца Д. върху съответната част от гаража е придобита по приращение, на основание чл. 92 ЗС, тъй като той е собственик на 60/100 ид. ч. от терена на УПИ х. Изводите и решението на въззивния съд са неправилни - постановени в нарушение на съществени съдопроизводствени правила. Съгласно исковата молба, претенцията на ищеца, се основава на факта, че гаражът, състоящ се от две клетки, е изграден от ответниците върху съсобственото на страните по делото дворно място, без ищецът да им е отстъпил право на строеж или да е дал писмено нотариално заверено съгласие за изграждането му. Въззивният съд точно е констатирал, че за спорната постройка не е налице хипотезата на учредяване на право на строеж в полза на ответниците по иска, съгласно чл. 56, ал. 3 ЗТСУ /отм./, тъй като е безспорно, че ищецът в качеството му на съсобственик на дворното място не е дал съгласие в предвидената от закона форма. Точна е и констатацията на съда, че доводите на ответниците по иска относно законността на постройката, съгласно чл. 148, чл. 241 и 225 ППЗТСУ /отм./, касае само административно-техническия статут на обекта, но не е определяща за възникналия спор относно собствеността. При разрешаване на този спор обаче, съдът е нарушил принципа за разпределение на доказателствената тежест - чл. 127 ГПК /отм./ и задължението си да постанови решение, след пълното разясняване на делото - чл. 186 ГПК /отм./. Още в първоинстанционното производство ответниците са оспорили иска с възражението, че владеят постройката повече от десет години и са придобили изцяло правото на собственост по давност. Ищецът по делото не е оспорил това тяхно твърдение. При това положение, въззивният съд необосновано е приел, че ответниците не са доказали владение в продължение на десет години. Те са представили доказателства за давност - записване на обектите на тяхното име и заплащане на данъците за тях през изминалите години. След като ищецът, който е насрещна страна по заявеното от страна на ответниците твърдение за упражняване на владение върху постройката, не е оспорил този факт, съдът следваше да го приеме за безспорен и доказан. Ако съдът не е бил убеден, че се касае за безспорно фактическо обстоятелство и този въпрос се нуждае от изясняване, следваше да извърши необходимите действия за пълното разясняване на делото. Върховният касационен съд