Решение № 13816 от 17.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9605/2009 г.

Решение № 13816 от 17.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9605/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Петков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието и храните чрез процесуалния му представител против Решение № 3127/9.03.2009 г. по адм. дело № 12620/2008 г. на Върховен административен съд, четвърто отделение, с което е отменена заповед № РД-46-881/25.07.2008 г. на министъра на земеделието и храните, с която е отказано правото на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ на български граждани или техните наследници, в частта по заявление № АО-75/20.02.2007 г., със заявител Митра Георгиева Ромеева, за собственик Иван Георгиев Лютов и делото е върнато като преписка на министъра на земеделието и храните за ново произнасяне съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение. Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и неправилност на съдебното решение, поради нарушения на процесуалния и материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, обжалваното решение не е съобразено с разпоредбата на чл. 19а, ал. 2, т. 2 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ) и § 66 от Преходните и заключителни разпоредби на същия, тъй като по преписката при произнасянето от страна на административния орган не е установена идентичност на наследодателя на правоимащите. Претендира се отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Митра Георгиева Ромеева оспорва същата по съображения, изложени от процесуалния й представител адв. Мудев. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Петчленен състав - Първа колегия, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Върховния административен съд, Четвърто отделение е била Заповед № РД-46-881/25.07.2008 г. на министъра на земеделието и храните, с която е отказано правото на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ на български граждани или техните наследници, в частта по заявление № АО-75/20.02.2007 г., със заявител Митра Георгиева Ромеева, за собственик Иван Георгиев Лютов. За да отмени заповедта в обжалваната й част, Върховният административен съд, Четвърто отделение е приел следното: Разпоредбата на § 66 от ППЗСПЗЗ визира като субекти на правото на обезщетяване "българските граждани или техните наследници". Тази правна норма следва да се тълкува в контекста на общата норма на чл. 14 от ППЗСПЗЗ, според която подаденото заявление от един наследник ползва всички останали. След като заявителката Митра Ромеева е наследник на общия наследодател, административният орган, предвид изричният текст на чл. 14 от ППЗСПЗЗ, не следва да издирва останалите негови наследници. В случая установяването на точния кръг от наследници е неотносимо обстоятелство, което незаконосъобразно е послужило като основание за постановения отказ. Съгласно представеното пред първата инстанция ново Удостоверение за наследници № 91/19.08.2008 г., в същото фигурират като наследници всичките седем деца на наследодателя, поименно изброени в "Декларация за изселване". Посоченото доказателство установява по безспорен начин самоличността на наследодателя, без да е необходимо да се изследва точната му година на раждане, и е достатъчно, за да се пристъпи към преценка на материалноправните предпоставки за обезщетяване. Въпросът, касаещ несъответствието в имената на лицето, посочено в архивните документи като собственик на земеделската земя и лицето по удостоверение за наследници е бил изяснен. Надлежно оспорване на представените в тази връзка доказателства не е извършено от жалбоподателя. Предвид изложеното, първоинстанционният съд правилно е приел, че като не е проявил необходимата активност, в нарушение на императивните разпоредби на АПК, административният орган е станал причина за неизясненост на обстоятелствата по случая, което е довело до извод за недоказаност на искането, поради което и процесната заповед правилно е отменена и върната на административния орган за изпълнение на съответните указания. Предвид изложеното, при липсата на наведените касационни оплаквания обжалваното решение като правилно, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, следва да бъде оставено в сила.