Решение № 6517 от 17.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5642/2017 г.

Решение № 6517 от 17.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5642/2017 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във връзка с чл. 60, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика"/ОДОП/-П., срещу решение № 443/21.03.2017 г., постановено по адм. д. № 932/2016 г. по описа на Административен съд гр. П.. С атакуваното решение е отменен ревизионен акт № Р-16002615004989-091-001/12.01.2016 г. издаден от органите по приходите, потвърден с решение № 195/01.04.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"-П., в частта, с която се установяват задължения за данък добавена стойност в размер на 35 522.28 лв, в едно с дължимите лихви в размер на 8 900.85 лв. В касационната жалба се поддържа твърдение за допуснати нарушения при постановяване на съдебния акт, които обосновават неговата отмяна. Решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като се основава на неправилно тълкуване на събраните по делото доказателства. Възразява се срещу изводите на първоинстанционният съд, че декларираните от ревизираното лице вътреобщностни доставки са доказани по реда на чл. 45 от ППЗДДС. Тези изводи не се основават на събраните по делото доказателства. Не са установени надлежно твърденията относно доставката на стоки чрез транспорт на ревизираното лице или на получателя по доставките. Не са получени обяснения от румънските контрагенти, които да съответстват на поддържаната теза от ревизираното дружество. В този смисъл не е отчетена от АС-П. непълнотата на доказателства и констатираните от приходните органи несъответствия във фактурите и механизма на осъществяване на доставките. Въз основа на тези твърдения се иска отмяна на постановеното решение, като се претендира и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - "Агрофрукт-МГ" ООД, оспорва касационната жалба. Намира твърденията за незаконосъобразност на първоинстанционното решение за неоснователни. Съдебния акт е обоснован и постановен след пълно и задълбочено обсъждане на събраните писмени и гласни доказателства и доказателствени средства. Моли, настоящата инстанция да го остави в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски само за първата инстанция. Върховна административна прокуратура, чрез своя представител намира касационната жаба за процесуално допустима и неоснователна. Не се установяват релевираните с жалбата основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Събрани са всички допустими, относими и необходими за разкриване на обективната истина писмени и гласни доказателства, като е назначена и ССчЕ. Налице са документи удостоверяващи извършените ВОД, съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 45 от ППЗДДС. Въз основа на горното, предлага решението като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество е неоснователна. С атакуваното решение е отменен ревизионен акт № Р-16002615004989-091-001/12.01.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. П., в частта, с която на ревизираното лице са определени публични задължения за данък добавена стойност в размер на 35 522,28 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 8 900.85 лв. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка, като е приел, частична незаконосъобразност на ревизионния акт. За да обоснове изводите си, първоинстанционният съд е приел за доказано, наличието на вътреобщностна доставка. По делото са представени множество писмени доказателства - фактури и международни товарителници, справки-декларации за ВОД, приемо-предавателни протоколи, свидетелства за регистрация на МПС и др., които обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, налагат извод за отмяна на РА № Р-16002615004989-091-001/12.01.2016 г., в частта с която допълнително е начислен данък добавена стойност общо в размер на 35 522.28 лв., в едно с прилежащите лихви в размер на 8 900.85 лв. Решението на Административен съд-П. е правилно. Не са налице наведените касационни оплаквания, които да обосновават неговата отмяна. Съгласно разпоредбата на чл. 7 вр. с чл. 53, ал. 1 ЗДДС, облагаеми с нулева ставка на ДДС са вътреобщностните доставки /ВОД/. Това са доставки при които, едновременно са изпълнени следните условия: осъществена е доставка на стоки; стоките са транспортирани от територията на РБ до територията на друга държава, членка на ЕС, който транспорт може да се извършва от която и да е от страните /доставчик и получател/ или за сметка на коя да е от тях и доставчикът да е регистрирано за целите на ДДС лице в РБ, а получателят е данъчно задължено лице, или данъчно незадължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава-членка. Ревизираното дружество, е декларирало ВОД към контрагент от Румъния: PFA V. G.; M. F.; SC S. Z. S. R. L. и SC M. D. S. R. L на обща стойност 35 522.28 лв., подлежащ на облагане с нулева ставка на ДДС. Р. търговци - получатели по вътреобщностните доставки имат регистрация по ДДС, към момента на осъществяване на доставките. Установено е, че в случаите когато транспорта е за сметка на получателя на доставките, с организирани от него транспортни фирми, при което доказателствената тежест на ревизирания субект е свързана с изискванията по съответно приложимата разпоредба на чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС са представени CМR. Те са изготвени според изискванията и съдържат всички необходими реквизити. Въз основа на тях правилно съдът е приел, че стоката е получена и е ценил същите като неоспорени от ответната страна по съответния ред. В хода на съдебното производство е разпитан и свидетеля Димитров, който е потвърдил механизмът на осъществяване на доставките, тогава когато стоката е била доставяна от страна на ревизираното лице, а освен това е посочил и как са извършвани проверките на автомобилите с които е превозвана стоката на ГКПП К.. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че свидетелските показания са общи, не са свързани с конкретните доставки и не са обсъдени с оглед всички останали доказателства по делото съгласно изискването на чл. 172 от ГПК. Напротив, събраните гласни доказателства са обсъдени заедно с представеното по делото писмо от А. М., с което се установява, че проверките на ГКПП в ЕС не е постоянен и се извършват на принципа "оценка на риска". Свидетелските показания са обсъдени и с оглед констатацията в хода на ревизията, че транспорта е осъществяван с леки автомобили, като е установено, че това са автомобили, които позволяват натоварването на посочените количества стока. Обсъдена е и възможността да бъдат извършвани по няколко курса на ден /както сочи свидетеля/, тъй като разстоянието гр. К. - гр. В. е 150 км. Ето защо настоящата инстанция намира, че свидетелските показания не са ценени изолирано и без да бъде обсъдена тяхната връзка с останалите доказателства събрани по делото както в ревизионното производство, така и пред съда, като не са налице основания да се смята, че свидетеля е бил заинтересован. В този смисъл, е установен с надлежни доказателства пред съда същественият за спора факт - транспортиране на стоката от територията на България до територията на Р. Р.. Доказано е с представените CМR и потвърждения, че стоката е получена, до където е ограничена отговорността на доставчика - българския изпращач, при осигурен транспорт от румънския получател . При осигурен транспорт от получателя - румънското дружество, за доставчика - българското дружество, тежестта за доказване на реално осъществена вътреобщностна доставка е единствено относно валидна регистрация по ДДС на двете страни по сделката и натоварването на стоката в изпратеното от получателя моторно превозно средство, които обстоятелства в случая са доказани с представените от ревизирания субект писмени доказателства. По делото са представени множество писмени доказателства - фактури и международни товарителници, справки-отчет за ДДС на получателя по ВОД, приемо-предавателни протоколи, посочване на конкретни МПС, с които е осъществена доставката и др. Правилен е изводът на съда, че са налице писмени доказателства по отношение на транспортирането и получаването на стоките от страна на румънските търговци и са налице и двете предпоставки на чл. 45 от ППЗДДС. Товарителниците носят подпис и печат на получателя и съдържат останалите реквизити, за да удостоверят транспорта. Противно на твърденията на приходната администрация, е установен и превоза на стоки от България до Румъния, когато той е осъществяван за сметка на "Агрофрукт-МГ" ООД. Представени са доказателства за това как е уговаряна доставката на стоките, кой е осъществявал превоза й и с какви МПС-та. Правилно и законосъобразно е прието от първоинстанционният съд, че и от заключението по ССчЕ, разпита на свидетеля и събраните многобройни писмени доказателства може да бъде направен единствено възможният извод, че процесните стоки са напуснали територията на страната, и изводите на приходната администрация, че не са налице ВОД, съответно че стоките са реализирани на територията на страната, поради което били предмет на облагаема доставка и е начислен ДДС в размер на 35 522,28 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 8 916.85 лв., са изцяло незаконосъобразни и в противоречие с доказателствата събрани в хода на производството. Фактът, че получателите на процесните стоки, не са декларирали вътреобщностни придобивания в Румъния по фактурите не може да бъде пренесен във вреда на ревизираното лице, което е добросъвестен доставчик и е представил изискуемите писмени доказателства за натоварване на стоката на съответните транспортни средства, отразени в издадените му международни товарителници или е установило осъществяване на превоз до гр. К., когато той е договарян за негова сметка. За всички нередности, свързани с нерегистриране на съответните МПС в гранични пунктове, за неотразяване от получателя на ВОП, за неуредени отношения между получателя и наетите от него фирми - превозвачи, отговорността е недопустимо да бъде пренесена върху доставчика - "Агрофрукт-МГ " ООД. Съобразно изложеното, решението с което е отменен като незаконосъобразен издадения на дружеството ревизионен акт е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора разноски се следват на ответника в производството, но такива не се претендират за настоящата инстанция, а пред АС-П. разноски в полза на "Агрофрукт-МГ" ООД са присъдени. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение