Решение № 19 от 15.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 3028/2011 г.

Решение № 19 от 15.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 3028/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Кети Маркова Касационното производство е образувано на основание жалба на частните обвинители и граждански ищци И. И. П., Й. П. П. и И. П. П., депозирана чрез повереника им- адв. Г. В., срещу въззивна присъда № 333 от 10.11.2011 г., на Софийски градски съд, наказателно отделение, 17 въззивен състав, постановена по ВНОХД № 4222/2011 г., с която е отменена изцяло присъдата на Софийски районен съд, наказателно отделение, 22 състав, по НОХД № 7841/2009 г., по описа на съда, и е постановена нова. В касационната жалба на частните обвинители и граждански ищци И. И. П., Й. П. П. и И. П. П. се поддържа, че въззивната присъда е постановена в нарушение на материалния закон- касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, и същата е явно несправедлива. Искането е за отменяване на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Касационните жалбоподатели, редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание. Жалбата се поддържа от техния процесуален представител, по съображенията в нея, и тези, развити в представеното и прието писмено допълнение към нея, със заявеното искане. Подсъдимият Я. Л. Б., лично и чрез своя защитник, взема становище за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваната въззивна присъда, като постановена в съответствие със закона, следва да бъде оставена в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна, поради което счита, че обжалваният въззивен съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в жалбата, становищата на страните, и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба на частните обвинители и граждански ищци И. И. П., Й. П. П. и И. П. П. е неоснователна. С първоинстанционната присъда Софийският районен съд, наказателно отделение, 22 състав, е признал подсъдимия Я. Л. Б., от [населено място], за виновен в извършени три отделни престъпления, всяко с правна квалификация по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК, срещу личността на всеки от пострадалите И. И. Б. (П.), И. П. П. и Й. П. П., затова, че за времето от неустановена дата през м. юни 2007 г. до 1.04.2008 г., в [населено място], се е заканил с убийство на всяко от визираните лица, и това заканване е възбудило основателен страх у същите за осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК, и чл. 54 НК, го е осъдил на пробация, включваща пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК- за срок от шест месеца, и по чл. 42а, ал. 2, т. 2 НК, също за срок от шест месеца- за всяко от отделните престъпления. На основание чл. 23, ал. 1 НК е определил на подсъдимия Я. Б. едно общо наказание, а именно: пробация, включваща пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК- за срок от шест месеца, и по чл. 42а, ал. 2, т. 2 НК, също за срок от шест месеца. Осъдил е подсъдимия Б. да заплати на всеки от гражданските ищци И. П., Й. П. и И. Б. (П.) сумите от по 3000 лв. - за всеки от тях, ведно със законната лихва върху сумите, и разноските по делото. Присъдил е и разноски по делото в полза на СРС, възложени в тежест на подсъдимия. С обжалваната въззивна присъда Софийският градски съд, наказателно отделение, 17 въззивен състав, е отменил изцяло цитираната първоинстанционна присъда и вместо нея е постановил нова, с която е признал подсъдимия Я. Л. Б. за невинен и го е оправдал изцяло по трите отделни обвинения, всяко от които по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК. Отхвърлил е изцяло предявените и уважени от първата инстанция граждански искове. Релевираното в жалбата на частните обвинители и граждански ищци касационно основание- за допуснато нарушение на материалния закон, не намира подкрепа в данните по делото. Липсва правно основание да се сподели тезата, че незаконосъобразно, с проверявания съдебен акт, подсъдимият е бил признат за невинен и оправдан по предявените му обвинения по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК. При приетите за установени фактически обстоятелства, а именно, че отношенията между частните обвинители и граждански ищци, от една страна, и подсъдимия- от друга, са били силно влошени, до степен на неприязън и взаимна непоносимост, свързани с многобройни конфликти още от времето след 1993 г., от когато датира фактическата раздяла между бившите съпрузи- деецът и свид. И. Б., и инкриминираният период не съдържа нищо по- различно като фактология, материалният закон е приложен правилно. Още тогава подсъдимият системно е заплашвал бившата си съпруга и нейните родители- Й. и И. П., в чието жилище тя живеела след раздялата си с него. Всички инциденти протичали основно с отправяне на обидни думи и закани от страна на Б., че "ще им отреже главите", "ще ги изколи като пилци", "ще ги изтреби до крак", "ще ги вкара в гроба". Самото държавно обвинение поддържа, че именно тази лексика изчерпва съдържанието на заплашителните изрази, използвани от дееца и при новите му конфликти с касаторите, възникнали вече в рамките на инкриминирания период- след 2007 г., и породени от заведеното от свид. И. Б. гражданско дело, по чл. 26, ал. 2 СК (отм.), за признаването й за изключителен собственик на жилището, придобито по време на брака, и фактически обитавано от бившия й съпруг (с влязло в сила решение предявеният иск е отхвърлен). За да приеме, че липсват осъществени престъпни деяния, с възведената правна квалификация от подсъдимото лице, въззивният съдебен състав е приел, че в очертанията на инкриминирания период не са възникнали каквито и да било нови събития, различаващи се по своята същност и съдържание от предходните установени по делото прояви на Б. - нито се е стигало до физическа саморазправа, нито по делото са налице данни, индициращи евентуалната обективна възможност или намерение деецът да приведе в реално изпълнение заканите си- факт, с който са били наясно и частните обвинители. Доколкото поначало, с извършване на престъплението по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК обективираната чрез думи или действия закана за убийство, следва да е възприета като реална и можеща да възбуди основателен страх за осъществяването й, предвид приетите за установени по делото фактически положения, включително за трайно влошените отношения между страните и честата повторяемост на инциденти от вида на инкриминирания, такива изводи не биха могли да бъдат направени в конкретния случай. Ето защо, отменявайки първоинстанционната осъдителна присъда и постановявайки нова- оправдателна, съобразно правомощията си по чл. 334, т. 2, вр. чл. 336, ал. 1, т. 3 НПК, градският съд е приложил правилно закона и се е съобразил с обвързващите предписания на ТР 53/1989 на ОСНК, относно обективните и субективни признаци на посочения престъпен състав. ВКС не намира необходимост да обсъжда изтъкнатия в жалбата на частните обвинители и граждански ищци довод за явната несправедливост на проверяваната оправдателна присъда, поради очевидната му несъстоятелност. В този смисъл, като констатира, че в случая не е налице поддържаното в жалбата на частните обвинители и граждански ищци касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, настоящата инстанция намери, че същата е неоснователна. Поради това прие, че съобразно правомощието си по чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, следва да остави в сила обжалваната въззивна присъда. Воден от изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение