Решение № 287 от 14.5.2024 г. на ВКС по г.д. № 20238002104474/2023 г.

Производството е по чл. 307, ал. 2, вр. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Подадена е молба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, чрез юрисконсулт Д. З., за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на решение № 419 от 28. 11. 2022 г. по гр. д. № 116/2022 г. на РС – Несебър, потвърдено с решение № 562 от 02. 05. 2023 г. по в. гр. д. № 392/2023 г. на ОС – Бургас, с което дружеството е осъдено да открие партида за водоподаване на ВиК услуги с титуляр Д. В. К., за обект апартамент № ***, находящ се на етаж ***, в блок „***“, ваканционно селище „С“, [жк], к.к. „С. – западна част“. Като основание за отмяна се сочи, на първо място, неправилност на решението поради постановяването му при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неизпълнение задължението на съда за извършване на доклад, съответстващ на изискванията на чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК и за разпределяне на доказателствената тежест при спазване правилото на чл. 154 ГПК. Молбата за отмяна се основава и на писмено доказателство - споразумение № 2 от 9. 11. 2022 г., сключено между „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД и инвеститора П. В. И., във връзка с необходимостта от разкриване на вътрешни партиди за обект [населено място], к.к. „С.“, комплекс „С.“ и заплащане на бъдещи задължения по партида с абонатен номер 218953 с титуляр П. В. И.. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Молбата за отмяна е неоснователна. Отмяната по чл. 303 ГПК е самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни актове, когато те са неправилни и неправилността се дължи на някое от изчерпателно изброените в цитираната разпоредба основания, които не могат да се прилагат разширително. Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК изисква наличие на новооткрити обстоятелства (съществували към приключване на съдебното дирене след което е постановено влязлото в сила решение - по арг. чл. 439, ал. 2, вр. чл. 235, ал. 3 от действащия ГПК, съответно към приключване на устните състезания след които е постановено влязлото в сила решение – по арг. чл. 255, вр. чл. 188, ал. 3 от отменения ГПК) или на нови писмени доказателства, установяващи такива факти. Те следва да са от съществено значение за делото и да е била налице обективна невъзможност за страната да узнае за съществуването им или да се снабди с установяващите ги писмени доказателства. Става въпрос за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се установява след влизане на решението в сила и която се дължи на обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото, а не се дължи на небрежност на страната или на процесуално нарушение на съда. В случая се иска отмяна на решение № 562от 02. 05. 2023 г. по в. гр. д. № 392/2023 г. на ОС – Бургас, потвърждаващо решение № 419 от 28. 11. 2022 г. по гр. д. № 116/2022 г. на РС – Несебър, с което дружеството е осъдено да открие партида за водоподаване на ВиК услуги с титуляр Д. В. К., за обект апартамент № ***, находящ се на етаж ***, в блок „***“, ваканционно селище „С., [жк], к.к. „С. – западна част“. Съдебният състав е приел, че разпоредбата на чл. 17 от Наредба № 4/14. 09. 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, в редакцията й действала към въвеждане на сградата в експлоатация през 2006 г., е предвиждала, че в договора за присъединяване на нови потребители на ВиК услуги е следвало да бъдат посочени всички водомери в сградата, за които след въвеждането й в експлоатация ВиК операторът е имал задължение да открие индивидуални партиди – на името на възложителя на строежа, а след представяне на нотариален акт за продажба на съответния обект е следвало да бъде открита индивидуална партида на името на новия собственик. Едва с изменението през 2019 г. се въвежда изискване за подаване на заявление от всички собственици. Съгласно чл. 59, ал. 7 от Общите условия, откриването на индивидуални партиди на собствениците в сграда в режим на етажна собственост се инициира от ВиК оператора и без подадени заявления от етажни собственици, ако има данни, че в съществуващата сграда - етажна собственост няма открити индивидуални партиди на собствениците на самостоятелни обекти. В случая „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД не е изпълнило посочените задължения, поради което отказът за разкриване индивидуална партида на ищцата е незаконосъобразен, а предявеният иск е основателен. Както бе посочено, отмяната се иска въз основа на писмено доказателство - споразумение № 2 от 9. 11. 2022 г., сключено между „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД и инвеститора П. В. И., подписано във връзка с необходимостта от разкриване на вътрешни партиди за обект [населено място], к.к. „С.“, комплекс „С.“ и заплащане на бъдещи задължения по партида с абонатен номер 218953 с титуляр П. В. И.. Със същото П. В. е поел, от името на всички собственици на индивидуални обекти в комплекса (без посочване на имената им и без данни за упълномощаването му) задължение за разкриване на индивидуални партиди в срок до 12 месеца, считано от 9. 11. 2023 г., като за обезпечаване изпълнението на това задължение се е задължил да заплати в полза на дружеството депозит в размер на 8900 лв. Посочено е, че тази сума представлява гаранция, обезпечаваща изпълнението на задълженията на П. И. за разкриване на вътрешни партиди и служи за погасяването на бъдещи задължения по партидата. Споразумението от 9. 11. 2023 г. не установява осъществяване на обстоятелства, които са новооткрити по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, а на факти, които са били известни на „В и К“ АД по време на висящността на исковото производство и за които е било налице установяващо ги писмено доказателство. Споразумението е подписано от дружеството след приключване на съдебното дирене пред първата инстанция на 16. 06. 2022 г. и преди подаване на въззивната жалба от „В и К“ ЕАД на 22 12. 2022 г., поради което за дружеството е била налице обективна възможност да го представи с подаване на въззивната жалба и същото да бъде съобразено при постановяване на въззивното решение. По реда на отмяната не може да се постигне защита срещу неправилно решение, когато неправилността се дължи на небрежност на страната, тъй като отмяната не е средство, с помощта на което страната може да поправи собствените си грешки при попълване на делото с релевантни факти и установяващите ги доказателства. На следващо място, ищцата-ответница по молбата за отмяна не е страна в споразумението, няма данни да е упълномощавала П. И. за сключването му и същото не я обвързва, поради което представеното от молителя писмено доказателство не би могло да повлияе на изхода на делото, дори и да бъде взето предвид в случай на отмяна на влязлото в сила решение. Оплакванията на молителката за неправилност на решението поради постановяването му при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неизпълнение задължението на съда за извършване на доклад, съответстващ на изискванията на чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК и за разпределяне на доказателствената тежест при спазване правилото на чл. 154 ГПК, представляващи основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, не следва да се разглеждат в настоящото производство, тъй като не са обхванати от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК. Като неоснователна, молбата за отмяна следва да се остави без уважение. При този изход на делото молителят ще следва да бъде осъден да заплати на ответницата по молбата сумата 1500 лв. разноски в производството по чл. 307 ГПК, представляващи направени разходи за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,