Решение № 16583 от 5.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1761/2018 г.

Решение № 16583 от 5.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1761/2018 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Напоителни системи" ЕАД гр. София против решение № 2145/04.12.2017 г. по адм. д. № 2494/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив. В жалбата твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Възразява, че поради състоянието на каналната и тръбна мрежа, загубите по системата са големи и до крайния потребител достига малка част от иззетите количества вода, както и че АУПДВ е издаден от некомпетентен орган. Моли да се отмени обжалваното решение. В съдебно заседание, редовно призован, не изпраща представител. Ответникът по жалбата – директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" – Пловдив, редовно призован, не изпраща представител. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Доводите на касатора са били наведени и обсъдени в първоинстанционното производство, като не са налице основания за промяна изводите на съда. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му по чл. 195б, ал. 1 ЗВ. Не са допуснати нарушения на производствените правила, които да са от категорията на съществените. Спазена е процедурата по издаване и съобщаване на административния акт, съобразно чл. 195б, ал. 2 ЗВ. Оспореният АУПДВ е мотивиран с констатациите на административния орган, обективирани в констативни протоколи в резултат на извършени проверки. Първоинстанционният съд правилно е тълкувал и приложил материалния закон и е приел, че издаденият АУПДВ е законосъобразен. Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд - Пловдив е образувано по жалба на "Напоителни системи" ЕАД против Акт за установяване на публично държавно вземане № 65 от 22.08.2017 г. на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" (БДИБР), с който по отношение на дружеството е установено задължение за такса за водовземане по разрешително № 003532 от 16.02.2005 г. на министъра на околната среда и водите, изменено и продължено с Решение № 290/22.10.2010 г. на министъра на околната среда и водите, за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2015 г., в размер на 472 765 лева и 138 055, 11 лева лихви. Съдът е отхвърлил жалбата на "Напоителни системи" ЕАД. В мотивите си е посочил, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в условията на заместване. Изчисленията на дължимите такси са съобразени с констативен протокол № ПЗ-271 от 26.06.2017 г., за съставянето на който са използвани констативни протоколи № Пз-68 от 10.02.2015, Пз-164 от 14.04.2015 г., както и справки за използвани водни количества. Приел е, че не е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да обоснове незаконосъобразност на оспорения акт, поради това, че констативните протоколи от проверките на място са били известни на дружеството-жалбоподател. Дружеството не е представило доказателства за извършени плащания на таксите по разрешителното за водовземане. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът подробно е изследвал всички възражения на жалбоподателя и след правилна преценка на материалния закон е постановил съдебния си акт. От фактическа страна по делото е установено, че на "Напоителни системи" ЕАД е издадено разрешително за водоползване № 003532 от 16.02.2005 г., изменено и продължено с Решение № 290/22.10.2010 г., издадени от министъра на околната среда и водите, за правото за водовземане от повърхностен воден обект – язовир "Тополница", изграден на река Тополница в землището на с. Мухово с цел на водоползването напояване на 469 285 дка в района на напоителна система "Тополница" и риборазвъждане с лимит на ползваната вода до 174, 00 млн. м3/год., с разрешен режим на водоползването през месеците април, май, юни, юли, август, септември и октомври, с краен срок на действието на разрешителното 30.10.2020 г. На 26.06.2017 г. е извършена проверка по документи, обективирана в констативен протокол № ПЗ-271 от 26.06.2017 г. и е констатирано, че жалбоподателят не е заплатил дължимите такси за водовземане за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2015 г. включително. На дружеството е изпратена покана изх. № ПО-02-188 от 04.07.2017 г. за доброволно изпълнение, каквото не е последвало, поради което е издаден оспореният Акт за установяване на публично държавно вземане № 65 от 22.08.2017 г. – предмет на настоящото съдебно производство. Правилно съдът е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен орган. Видно от заповед № РД-562 от 07.08.2017 г. на министъра на околната среда и водите, директорът на дирекция "Планове и разрешителни" е определен да изпълнява правомощията на директора на БДИБР в случай на отсъствие, а със заповед № 873 от 01.08.2017 г. на министъра на околната среда и водите, на директора на БДИБР е разрешено ползването на отпуск за времето от 07.08.2017 г. до 22.08.2017. Съгласно решение № 290/22.10.2010 г. за изменение и продължаване на срока на разрешителното за водоползване, таксата за водовземане по т. 1. 5 се изменя, като титулярят на разрешителното се задължава да заплаща такса за водовземане, за напояване, съгласно размерите и сроковете, определени в Тарифата на МС по чл. 194 ЗВ, в сила към момента на заплащане на таксата. Към момента на изчисляване на задължението на дружеството, е била в сила Тарифата, приета с ПМС № 177/24.06.2012 г. Не е спорно по делото, че за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2015 г. дружеството не е заплащало дължимите такси. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че не е ясно как са били изчислени дължимите такси. Изрично в акта е посочено, че за изчисляването са ползвани справките, депозирани от "Напоителни системи" ЕАД. Неоснователно е и направеното възражение, че при изчисляване на дължимите такси не е отчетено състоянието на напоителната мрежа, поради което източените водни маси от язовира са много повече от доставените количества до водоползвателите. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Тарифата, приета с ПМС № 177/24.06.2012 г. таксите за водовземане от повърхностни води и от подземни води се определят на база отнетия обем вода и в зависимост от целта на използване на водата, а не от доставения до потребителите воден обем. С оглед на това задължението на касационния жалбоподател е изчислено съобразно закона. Съдът е изследвал подробно възраженията и доводите на страните, решението му е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,