Решение № 9132 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12977/2019 г.

Решение № 9132 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12977/2019 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Терана груп" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Р., ул. Г. К. .№..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., против решение № 39/16.09.2019 г. на Административен съд – Р., постановено по адм. дело № 479/2019 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка № 234-ФК/04.07.2019 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" - В. в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е наложена на принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект - кафе "Туни", находящ се в гр. Р., ул. Г. К. .№... и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост - представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се подробни съображения за недоказаност на извършването на нарушение и за липса на мотиви за срока за налагане на ПАМ, който не съответства на тежестта на нарушението и е в противоречие с целите на закона. Иска се отмяна на обжалваното решение и на заповедта за налагане на ПАМ. Претендират се разноски. Ответникът - началник отдел "Оперативни дейности" - В. при ЦУ на НАП, не се представлява в съдебното заседание по делото и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е била заповед за налагане на принудителна административна мярка № 234-ФК/04.07.2019 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" – В. в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС е постановено запечатване на търговски обект – кафе "Туни", находящ се в гр. Р., ул. Г. К. .№..., стопанисван от "Терана груп" ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. С обжалваното решение съдът е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен като издаден от компетентен орган по приходите по чл. 186, ал. 3 ЗДДС, в изискуемата писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. От фактическа страна съдът е установил, че на 03.07.2019 г. е извършена проверка в посочения търговски обект, при която при контролна покупка на 2 бр. кафе, 2 бр. минерална вода, 2 бр. салата, 1 порция пилешки хапки, панирани лучени кръгчета 2 бр., 1 бр. пикантни картофи, на обща стойност 23, 40 лв., платени в брой от проверяващите, не е издаден фискален бон от работещото в обекта фискално устройство. При тези данни съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС за налагане на принудителната административна мярка - запечатване на обект, както и основанията по чл. 187, ал. 1 ЗДДС за забрана достъпа до обекта и отстраняване стоките от него. Решението е правилно постановено. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните за спора факти въз основа на събраните по делото доказателства и е извършил дължимата преценка за законосъобразност на административния акт съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. Доказателство за неотразените продажби при извършените контролни покупки е и констатираната значителна положителна разлика между фактическата наличност на парите в касата и тази отразена, чрез фискалното устройство. Видно от приложения по делото дневен финансов отчет, регистрираният оборот е в размер на 58, 80 лв., а фактическата касова наличност в обекта е констатирано, че е в размер на 257, 55 лв., което свидетелства за системно неизпълнение на задължението за регистриране на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка. Доказателство в тази насока е и наличието на предходно НП от 02.10.2018 г., в сила от 10.11.2018 г. за същото нарушение. В конкретния случай съдът е установил, че от "Терана груп" ЕООД не е изпълнено задължението за регистриране на извършена продажба на стоки, чрез издаване на касова бележка от работещото в обекта фискално устройство. От страна на дружеството не е оспорена описаната в акта фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото доказателства. При тези факти законосъобразни са изводите на съда, че са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС. Съдът е обсъдил доводите на жалбоподателя и правилно е приел, че принудителната административна мярка се прилага независимо от ангажиране административнонаказателната отговорност на дружеството, чрез издаденото за установеното нарушение наказателно постановление. Неоснователен е и доводът на касатора, че липсват доказателства за извършеното нарушение, както и че органите по приходите не са доказали на какво се дължи разликата между фактическата касова наличност и разчетената с ФУ. Противно на изложеното, съставеният протокол от извършената проверка от длъжностни лица на НАП представлява официален свидетелстващ документ и представлява доказателство за отразените в него факти, възприети непосредствено от проверяващите, поради което доказателствената тежест за оборване на отразените факти е на оспорващото дружество. То следва при условията на пълно доказване да установи изпълнение на задължението за издаване на фискален бон за извършената продажба от работещото в обекта ФУ, както и на какво се дължи констатираната разлика в разчетената с ФУ и фактическата касова наличност. Наложената принудителна административна мярка съответства на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Възраженията за нарушение принципа за съразмерност по чл. 6 АПК и за необоснованост на продължителността на срока на наложената ПАМ са неоснователни. При налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС органът по приходите действа при обвързана компетентност, а продължителността на срока в конкретния случай се основава на констатираната повторност на нарушението, на разликата в разчетената с ФУ и фактическа касова наличност, които свидетелстват за системност на нарушенията от този вид. С оглед изложеното и при извършената служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено при спазване на материалния закон, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, ответникът има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски, но предвид липсата на доказателства за сторени разноски и на искане за присъждането им, такива не се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,