Решение № 1427 от 2.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5114/2007 г.

Решение № 1427 от 2.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5114/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК. С решение от 5.02.2007 г. по в.гр.д. № 514/06 г. на хасковския окръжен съд е отменено решение № 146 от 5.06.2006 г. по гр.д. № 833/05 г. на Димитровградския районен съд в частта, с която предявеният от Ж. Р. М. против З. В. Х. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД е уважен за разликата над 7 000 лв. до 9 990 лв. и в отменената част е постановено друго, с което ищцовата претенция е отхвърлена. В останалата част първоинстанционното решение е оставено в сила. Против въззивното решение в отхвърлителната му част в срока по чл. 218в ГПК (отм.) е подадена касационна жалба от адв. Н. Г. като пълномощник на ищцата Ж. Р. М. Оплакванията са за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на обезщетението. Ответникът по иска З. В. Х. е обжалвал с касационна жалба въззивното решение в осъдителната му част. Изложени са доводи за недопустимост на същото и за неправилност поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "б" и"в" ГПК (отм.) Касационна жалба против въззивното решение в осъдителната му част е подадена и от третото лице - помагач на страната на ответника ЗА. "В". Изложени са подробни оплаквания за недопустимост на решението, евентуално за неправилност на същото поради необоснованост, нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон. Върховният касационен съд, състав на IV г.о., като обсъди доводите в касационната жалба и извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218ж, ал. 1 от ГПК, намира за установено следното: Релевираните от касаторите основания за касиране на въззивното решение налагат на първо място съдът да се произнесе по неговата допустимост. Според касатора З. В. решението е недопустимо поради това, че ищцата не е била надлежно представлявана пред въззивната инстанция, тъй като нейният процесуален представител не е бил валидно упълномощен. По първото твърдение на касатора следва да се посочи, че той не може да възразява срещу процесуалното представителство на насрещната страна, тъй като не е легитимиран да брани чужди права. Дори и пълномощното да не е подписано от страната и от нейния процесуален представител (в случая същото е оформено съобразно изискването на чл. 21 ГПК - (отм.), това нарушение на обосновава недопустимост на постановеното решение. Ищцата Ж. русева митева е предявила против З. В. Х. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди. Твърдяла е, че на 30.06.2005 г. ответникът при управление на товарен автомобил на заден ход е нарушил правилата за движение, я блъснал със задната част на автомобила. В резултат на това й били причинени множество увреждания, от които претърпяла и продължава да търпи силни болки и страдания. По делото е установено, че на посочената дата - 30.06.2005 г. около 21 часа ответникът спрял с камиона, с който събира мляко от производителите, пред дома на ищцата в с.. След като тя му предала млякото, се прибрала в двора, но била повикана от съседка и се върнала. В момента, в който ищцата пресичала пътното платно, ответникът предприел маневра на заден ход и я блъснал. Незабавно я качил в камиона и я транспортирал до болница в димитровград. При прегледа се установила, че на ищцата били причинени счупване на таза тип М. (тежко двустранно предно пръстеновидно счупване на таза), разкъсно-контузна рана на челото, охлузвания на долните крайници, декубитална рана на кръста. Срещу ответника е образувано наказателно производство за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. 4б4 във вр. с чл. 342, ал. 1 НК, което е прекратено на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 НК по искане на пострадалата. При така установените факти по делото въззивният съд е направил обоснован и законосъобразен извод за наличие на предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на ответника по реда на чл. 45 ЗЗД. Неоснователен е касационният довод на касатора В., че не е изяснена пасивната легитимация по иска. По реда на чл. 45 ЗЗД пасивно легитимирано е физическото лице - пряк извършител на деянието, а не собственикът на вещта, посредством която са причинени вредите. Правилно е преценено, че с поведението си ответникът е допуснал нарушение на правилата за движение- чл. 40 ЗДвП, която задължава водачът при движение назад да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, както и по време на движение непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство. Настоящата инстанция не споделя становището на въззивния съд за липса на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата. От обясненията й, дадени в качеството на свидетел в наказателното производство, надлежно документирани в протокол за разпит по приложеното сл.д. № 400/ 05 г. на ТСО Димитровград се установява, че тя е предприела пресичане на пътното платно внезапно, без да се огледа и непосредствено зад товарния автомобил и по този начин е допринесла за причиняване на увреждането, което е основание по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на обезщетението. От заключението на съдебно- медицинската експертиза се установява, че счупването на таза е причинило трайно затруднение на походката и на двете тазобедрени стави. Непосредствено след увреждането ищцата е била в легнало положение за 6 седмици с приложена имобилизация в люлка, предпазваща ново разместване. При тези счупвания срокът на възстановяване е не по- малко от 12 месеца. Вещото лице е констатирало късни усложнения-трайни смущения в статиката и походката, със следващи изкривявания на гръбначния стълб. Ищцата се предвижва с помощни средства. Следователно касае се за тежко увреждане, от което ищцата е претърпяла и продължава да търпи силни болки, страдания и дискомфорт, за които по преценка на настоящата инстанция се следва обезщетение в размер на 10 000 лв. Като се отчете обаче и приносът на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат, присъденото обезщетение от 7 000 лв. се явява справедливо. Неоснователен е касационният довод, поддържан от третото лице помагач ЗАД" Виктория" да допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване на въззивното решение. Действително, от данните по делото се установява, че първоинстанционното решение не е било съобщено на този жалбоподател от Димитровградския районен съд. Независимо от това пред въззивната инстанция е била депозирана въззивна жалба, която е приета за разглеждане, в съдебно заседание е извършена размяна на книжата и делото е отложено, като на страните е дадена възможност до направят възражения и да посочат доказателства. Допуснатия от първоинстанционния съд процесуален пропуск е бил отстранен от въззивния съд, като е обезпечена и възможността на страните да упражнят процесуалните си права, поради което не рефлектира върху законосъобразността на постановеното решение. По тези съображения въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното, съдът