Решение № 10282 от 31.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11709/2017 г.

Решение № 10282 от 31.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11709/2017 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Агенция за социално подпомагане (АСП) срещу решение № 109 от 9.08.2017 г., постановено по административно дело № 227/2017 г. от Административен съд Л., с което е осъдена да заплати на Р. Б. П. - Асенова сума в размер 5171,43 лв., представляваща обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител, ведно със законната лихва считано от 21.06.2017 г., както и деловодни разноски в размер на 690 лв. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона се иска отмяната му и и присъждане на деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба - Р. Б. П. - Асенова в представено от процесуален представител възражение оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна и претендира присъждане на деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд въз основа на събраните по делото доказателства приема, че наложеното със заповед № РД -01-1464/24.09.2015 г. на Изпълнителния директор на АСП дисциплинарно наказание "уволнение" и съответно прекратяване на служебното правоотношение на Пацева - Асенова е отменено с влязло в сила на 1.06.2017 г. съдебно решение № 39 от 3.05.2016 г. по адм. дело № 216/2015 г. на Административен съд Л., при което със заповед № ЧР-1-682/12.06.2017 г. същата е възстановена на заеманата от нея преди незаконното уволнение длъжност "началник на отдел "Социална закрила" в ДСП Луковит. С тази заповед е определен и месечния размер на основната й заплата - 880 лв. Установено е и обстоятелството, че в период от постановяване на заповедта за уволнението на Пацева - Асенова 24.09.2015 г. е била безработна с изключение на периода от 21.12.2015 г. до 31.12.2015 г., през който същата е работила по трудов договор с основна заплата в размер на 380 лв. Въз основа на така установените факти правилно в обжалваното решение е прието, че на същата следва да бъде изплатено обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл в размер на шест основни заплати в размера им към момента на признаване на уволнението за незаконно в съответствие с изискванията на цитираната законова разпоредба. При определяне на размера съдът правилно приема че размера следва да бъде намален с размера на сумата, получена от служителката като трудово възнаграждение през този период. Правилно при това съдът приема, че именно размера от 880 лв. на основната заплата е този към момента на признаване на уволнението за незаконно, доколкото това е размера, определен от органа при възстановяването й на заеманата длъжност броени дни след влизане в сила на съдебното решение. Правилно са приети за неотносими към спора наведените доводи за липсата на доказателства дали същата е получавала през периода обезщетение за безработица, като настоящият състав споделя изцяло доводите на първоинстанционния съд в тази насока. Пред касационната инстанция отново са наведени доводи за неправилно определяне на размера на обезщетението, но същият е неоснователен, тъй като не намира опора в разпоредбата на чл. 104, ал. 1 ЗДСл, за което са изложени съображения по-горе. Неоснователен е и наведеният довод за неяснота относно мотивите поради които съдът е кредитирал приетата по делото експертиза във вариант 2, тъй като именно това е вариантът, съответстващ на приложимата в случая законова разпоредба - чл. 104, ал. 1 ЗДСл. Изложените твърдения относно неправилност на извода на съда, че правото на обезщетението по чл. 40, ал. 1 КСО е неотносимо към правото на обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл. са неоснователни. Посочените обезщетения са различни по вид, размер и основание и липсва законодателна уредба, която да свързва тези два различни правни института на обезщетение на служители в отношение на зависимост. Правилно в обжалваното решение съдът осъжда АСП да заплати на Пацева - Асенова дължимото обезщетение, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 21.06.2017 г. до окончателното му изплащане, като противно на твърденията в касационната жалба, че задължението за органа да изплати дължимото обезщетение поради незаконосъобразна заповед за уволнение е безсрочно, настоящият състав намира, че същото се дължи от органа незабавно след отмяната на заповедта с влязло в сила съдебно решение, като при неизпълнение на това задължение служителят може съгласно разпоредбата на чл. 125 ЗДСл да предяви иск в рамките на предвидения тригодишен давностен срок, който в случая е спазен. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото касационния жалбодател следва да бъде осъден да заплати на ответника направените деловодни разноски пред настоящата инстанция в размер на 590 лв., представляващи хонорар за един адвокат, като намира, че направеното възражение за прекомерност е неоснователно, а заплатеният хонорар съответства на фактическата и правна сложност на делото и същият е определен в размера предвиден в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение