Решение № 16394 от 13.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9529/2011 г.

Решение № 16394 от 13.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9529/2011 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Пенка Йорданова Вълканова от гр. София срещу решение № 2961 от 16.06.2011 г. по адм. дело № 1993/2011 г. по описа на Административния съд - София-град, първо отделение, 11-ти състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът - главният директор на СУСО, не е взел отношение по спора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 2961 от 16.06.2011 г. по адм. дело № 1993/2011 г., Административният съд - София-град, първо отделение, 11-ти състав, е отхвърлил жалбата на Пенка Йорданова Вълканова от гр. София против решение № 150 от 28.02.2011 г. на главния директор на СУСО, с което е потвърдено разпореждане № 212-00-210-1 от 19.01.2011 г. на длъжностното лице по чл. 54 "ж", ал. 1 КСО. Така постановеният съдебен акт не страда от визираното в касационната жалба отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело е било безспорно установено, че в периода 01.08.2010 - 31.12.2010 г. Вълканова е ползвала неплатен отпуск, по време на който, съгласно нормата на чл. 9, ал. 2, т. 3 КСО, не се правят осигурителни вноски. От този период се признава за осигурителен стаж времето на неплатен отпуск до 30 работни дни през календарната година, като и за него не се внасят осигурителни вноски. Видно от заповед № 565 от 06.12.2010 г. на управителите на Алфа банка - клон България, трудовият договор с Вълканова е прекратен, считано от същата дата, при условията на чл. 331, ал. 2 от КТ. Лицето се е регистрирало надлежно в бюрото по труда и е подало заявление вх. № 212-00-210-1 от 07.01.2011 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54 "а" КСО. По първоначалното дело не е било спорно, че лицето отговаря на изискванията на чл. 54 "а", ал. 1 КСО и има право на парично обезщетение за безработица. Спорът е бил относно размера на това парично обезщетение. Размерът на дневното парично обезщетение за безработица се определя по реда на чл. 54 "б" от КСО и чл. 9 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица (НОИПОБ). Съгласно чл. 54 "б", ал. 1 КСО дневното парично обезщетение за безработица е в размер на 60% от среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 9 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването. В чл. 54 "б", ал. 7, т. 4 КСО изрично е записано, че за времето, през което лицето не е осигурено за безработица, обезщетението се изчислява на база среднодневната минимална работна заплата, установена за страната за съответния период. Според чл. 9 от НОИПО паричното обезщетение се определя, като сборът от доходите по ал. 1 и 3 се разделя на броя на работните дни по календар за същия период. Предвид изложената нормативна уредба не се споделя тезата на касаторката, че при определяне на обезщетението трябва да се вземе като база нейният осигурителен доход преди излизането й в неплатен отпуск. Разпоредбата на чл. 54 "б", ал. 1 КСО изрично сочи, че като база трябва да бъдат взети последните 9 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването. Също така категоричен е и текстът на чл. 54 "б", ал. 7, т. 4 КСО относно размера на обезщетението през периода, когато лицето не е осигурено за безработица. Стигайки до същите фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което по изложените в настоящите мотиви съображения се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,