Решение № 3229 от 18.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5571/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Геймшоп ЕООД, чрез процесуалния си представител, против решение 441 от 09.03.2023 г., постановено по адм. дело 2377/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив. Излагат се доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за връщане на делото за ново разглеждане. Ответната страна кметът на район Централен при община Пловдив, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените касационни основания, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Геймшоп ЕООД срещу заповед РДЦ-22-427/11.08.2022 г. на кмета на район Централен при община Пловдив, с която на основание чл. 225а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж Преустройство на златарски магазин с прилежащи избени (складови) помещения в магазин за промишлени стоки със склад към него и ремонт за възстановяване на стълба от магазина към избата (складовото помещение), съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.519.176.1.4, като изграден при отменени строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата срещу административния акт. За да постанови този резултат е развил следните доводи: Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената в закона писмена форма, при спазване на процедурата по чл. 225а, ал. 3 ЗУТ, в съответствие с материалния закон и целта на закона. Касае се за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, от пета категория, за чието извършване са били налице одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, но същите в последствие са отменени по съдебен ред. Предвид това и при липса на издадено разрешение за строеж към момента на издаване на оспорения административен акт, строежът е незаконен и подлежи на премахване. Същият не е търпим като осъществен след 09.06.2005 г., поради което не намират приложение разпоредбите на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. По делото е установено, че съгласно разрешение за строеж 174/09.06.2005 г. на главния архитект на район Централен община Пловдив е извършеното преустройство на златарския магазин на първи приземен етаж на кота 0 м с избени складови помещения на кота -2,75 м, което не включва строително-монтажни работи засягащи конструкцията на сградата, а само промяна в предназначението и обзавеждането, както и възстановяване на стълбите, свързващи магазина със складовите помещения, направа в избените помещения на настилка от теракотни плочи, по стените и тавана мазилка, шпакловка и латекс, както и вътрешна топлоизолация на склада. След оспорването на строителните книжа по административен и съдебен ред, с решение 1608/08.02.2017 г. по адм. дело 7567/2016 г. на Върховния административен съд са отменени като незаконосъобразни издадените разрешение за строеж 174/09.06.2005 г. на главния архитект на район Централен на община Пловдив и одобрения инвестиционен проект към него. Сградата с идентификатор 56784.519.176.1, в която се намира златарския магазин, преустроен в магазин за промишлени стоки, представлява единична недвижима културна ценност доходно здание с номер по регистъра на НИНКН 120, регистриран с прот. 13/1998 г. на НСОПК като архитектурно-строителен паметник на културата с категория ансамблово значение. В случая безспорно се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ. Издадените за него строителни книжа са отменени по съдебен ред, поради което към момента на проверката, при която е съставен констативен акт 12 от 06.06.2022 г., такива липсват за извършеното преустройство. По делото не се спори, че строежът съществува на място с параметри и характеристики, които съответстват на тези в констативния акт и в заповедта, в каквато насока в касационната жалба се сочи използването му като магазин за над 20 години (макар и сочените строителни книжа да сочат период от 18 години). Неоснователни са доводите в касационната жалба за липса на точно описание в разпоредителната част какво подлежи на премахване и в какъв вид следва да се приведе обектът, съответно и че органът е разпоредил привеждането му в негоден за ползване вид. Административният орган изчерпателно е изброил характера и вида на извършените строително-монтажни работи в констативния акт и заповедта, а в диспозитива на последната конкретно дава указания за възстановяване на обекта до отразеното в предпроектната част на инвестиционния проект (архитектурно и конструктивно заснемане), с указание и за изпълняване на възстановяването според конструктивно становище на строителен инженер-конструктор и след съгласуване с НИНКН. Липсата на строително разрешение и одобрени инвестиционни проекти, включително и в хипотезата на отменени такива по съдебен ред, е достатъчна да обоснове приложението на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че като изпълнено след 09.06.2005 г., съгласно издаденото за процесното преустройство и в последствие отменено разрешение за строеж 174/09.06.2005 г. на главния архитект на район Централен на община Пловдив, констатираното не попада в нито една от хипотезите на § 16 ПР ЗУТ и § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ, поради което не е търпимо и подлежи на премахване. Предвид изложеното, не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна и оспореното решение като материално и процесуално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,