Решение № 7322 от 4.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12140/2017 г.

Решение № 7322 от 4.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12140/2017 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби от Кмета на О. К. и от Д. С. И. и С. Й. И. и двамата от гр. Б., срещу решение № 108/5.07.2017 г., постановено по адм. дело № 11 от 2017 год. по описа на Административен съд - С., с което, по жалба на Я. И. Р. от гр. Б., е отменена заповед № РД23-97/15.11.2016 г. на Кмета на община К., с одобрено изменение на ПУП ПР и ПЗ, в обхват на УПИ I "за комплексно жилищно строителство", IV-1347 и V-1346, в кв. 52, по РП на гр. К.. В съдебното заседание касационните жалбоподатели, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Ответната страна - Я. И. Р., се явява лично и с адв. Е. М.. Оспорват се жалбите, по изложените в писмения отговор съображения, настоява се решението, като правилно, да бъде оставено в сила. Моли и за присъждане на разноските за настоящата инстанция. Ответниците - Р. И. Д., С. Г. П., С. П. С., А. С. И., Р. Х. П., И. Г. С. Уорд, Х. Г. П., Д. Й. Д., Г. И. Д. Николова, Е. П. П., Д. С. С., И. И. Д., И. С. Д., К. И. С. и С. И. С., не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационните жалби. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, съобрази следното: Касационните жалби са процесуално допустими - подадени са в законовия срок, от надлежни страни, насочени са срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледани по същество, същите са неоснователни. За да отмени административния акт, първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентния орган (в условията на заместване), при спазване на административнопроизводствените правила и в изискуемата писмена форма, но е немотивиран, постановен е при липса на посочени в него и в преписката по издаването му правно и фактически основания, което обуславя неговата незаконосъобразност. Освен това е посочил, че заповедта страда и от липса на материалноправните предпоставки за постановяването й, тъй като за процесното изменение на ПУП не е налице съгласие на всички пряко заинтересовани собственици - обратното, заявено е категорично и явно несъгласие, с предприетото изменение, на част от тях. Като порок на акта съдът е обсъдил и липсата на съществени и необходими показатели в ПЗ - плътност, интензивност, % зелени площи, които фигурират в граници от-до, но не и като конкретни стойности, в нарушение на чл. 18, ал. ЗУТ и чл. 19, ал. 1 от Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Решението е правилно, следва да бъде оставено в сила. Приетите за установени от административния съд фактически констатации, се подкрепят от доказателствата по делото, а решаващият правен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед, е обоснован и правилен по всеки от приетите като самостоятелни основания за отмяна пороци. Заповедта е издадена на основание чл. 129, ал. 2 ЗУТ, чл. 44, ал. 1, т. 13 и ал. 2 ЗМСМА и Решение № 315/2016 г. на О. К., с предмет: одобряване "изменение на ПУП - ПР и ПЗ, в обхват УПИ I ""за комплексно жилищно строителство", IV-1347 и V-1346, в кв. 52, по РП на гр. К., като УПИ IV-1347 и V-1346, се обединяват в общ УПИ IV-1347,1346, с отреждане "за къща за гости", на който дворищно-регулационните линии изцяло съвпадат с имотните граници по КК, съгласно означенията и надписите на приложения към заповедта проект, приет с решение V 2.2 от Протокол № 8/7.09.2016 г., по разгледани възражения на ОЕСУТ при община-К.". Това е цялото съдържание на процесния административен акт, с основание счетен за незаконосъобразен и отменен от първоинстанционния съд. Разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ЗУТ, не е материалноправно основание, а сочи на компетентност на органа, досежно обхвата на предприетото изменение. В случая действително издателят не е изложил никакви мотиви относно наличието на фактически и правни основания за изменение на влезлия в сила ПУП, като съдът е отбелязъл, с оглед установената съдебна практика, че мотивите могат да се съдържат и в материалите по преписката, което в случая не е налице. Усилията на касаторите да опровергаят извода за липса на фактически и правни основания в акта, с позоваване на практика на ВАС, не могат да бъдат възприети, след като такива липсват и в материалите, предхождащи издаването на оспорената заповед. Отделно от това, в конкретният случай не са налични и материалноправните основания за издаването на заповедта. В нея липсва материалноправна норма, визираща релеванти за промяна на влезли в сила подробни устройствени планове юридически факти по чл. 134, ал. 2 ЗУТ, при чието проявление може да се предизвика целяната правна последица - изменение на ПУП. Дори да се приеме, че същото е процедирано по реда на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, то не е налице съгласие на собствениците на имотите, обхванати от УПИ I - обратното, жалбоподателят пред АС-С. е собственик на съседен имот - 1350, приложени са и в преписката и възраженията и на други собственици на имоти в УПИ I, за да е приложима разпоредбата. Тезата на заявителите и касатори - физически лица, че непосредствено засегнати от изменението са само те, като собственици на двата обединени имота, е неприемлива, след като предмет на акта - в частта му - ПР, са и границите на същите. Видно от графичната част на проекта, одобрен със заповедта, регулационната линия на новообразувания УПИ, се измества в съседния му на североизток ПИ-1343 и в този смисъл съгласието на собствениците му, за откриване на процедурата и за нейното развитие, също е необходимо условие. Що се отнася до основанието по § 8, ал. 2, т. 3 ЗУТ, то не фигурира въобще нито в акта, нито в доказателствата по делото, за да бъде коментирана приложимостта му. Наред с изложеното, обосновано съдът е приел и, че в случая липсват съществени и необходими елементи и показатели в ПЗ, като плътност и интензивност на застрояване, необходима озеленена площ за посоченият имот - в приложения на л. 60 по делото проект, вместо конкретно предвидени, са отразени допустимите, определените по норма показатели, с граници от-до. Съдът правилно в тази връзка, е възприел заключението на вещото лице - архитект частично, игнорирал е направените от него правни изводи и е обосновал подробно и това нарушение в заповедта. Изложените изводи се възприемат изцяло от настоящата инстанция. С оглед тези съображения, като е посочил и подробно обсъдил, че оспорената заповед не съдържа мотиви, издадена е при липса на съгласие от страна на засегнати лица и при липса на яснота относно обема на застрояване и е отменил същата, първоинстанционният съд е постановил обоснован и мотивиран съдебен акт, който следва да бъде потвърден. С оглед изложеното, не са налице твърдяните касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК по отношение на процесното решение, като при този изход на процеса, на ответната страна - Я. И. Р., следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 800 лв., за защита пред настоящата инстанция, своевременно претендирани и доказани по размер и като реално заплатени, с приложения договор за правна помощ и пълномощно на адв. Мосинов. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,