Решение № 8285 от 6.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13855/2014 г.

Решение № 8285 от 6.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13855/2014 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производство по чл. 145 и сл., във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от АПК и чл. 64, ал. 1 от ЗЗК. Образувано е по жалба от "Калиакра Уинд Пауър" АД, подадена чрез процесуални представители адв. Грозданова и адв. Стамболов против решение № 1291 от 2.10.2014 г. по преписка № 784/2013 г. на Комисията за защита на конкуренцията, с което е прието за установено, че не е извършено нарушение по чл. 21, т. 1, т. 3 и т. 5 от ЗЗК от страна на "Електроенергиен системен оператор" ЕАД /ЕСО/. С жалбата и в съдебно заседание се оспорват изводите на КЗК относно липсата на нарушения по посочените разпоредби. Наведени са доводи, че КЗК не е изяснила фактическата обстановка и не е събрала относимите доказателства, като е нарушила изискванията на АПК, в резултат на което е постановила незаконосъобразно решение. Твърди се неправилно определен съответен пазар по § 1, т. 15 от ДР на ЗЗК, както неправилно определен процесен период. Излага се доводи за погрешно определяне на фактическите отношения между дружеството и ЕСО по отношение на достъпа до мрежата. Следващите възражения са свързани с противоречие на постановеното решение с материалноправните разпоредби, което е нарушение по чл. 146, т. 4 от АПК, както и несъответствие с целта на закона - нарушение по чл. 146, т. 5 АПК. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски за производството. Ответникът - Комисия за защита на конкуренцията не взема становище по жалбата. Заинтересованата страна - "Електроенергиен системен оператор" ЕАД /ЕСО/ не изразява становище по жалбата. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира жалбата за процесуално допустима - подадена от надлежна страна и в срока, визиран в чл. 64, ал. 1, изр. второ от ЗЗК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Производството пред комисията е по реда на глава девета от ЗЗК. Образувано е по искане на с Вх. № ВХР-1344/13 г. на "Калиакра уинд пауър" АД за установяване на евентуално извършено нарушение по чл. 21 от ЗЗК от страна на "ЕСО" ЕАД, изразяващо се в прилагане на различни условия за един и същ вид договори и в необоснован отказ за достъп до електропреносната мрежа., определени като нарушение по чл. 21, т. 1, т. 3 и т. 5 ЗЗК. Искането е за налагане на имуществена санкция и прекратяване на нарушението. С решение № 1291/2.10.2014 г., посатновено от Комисията за защита на конкуренцията/КЗК/ по преписка № КЗК-784/2013 г. е прието, че не са извършени нарушения от "ЕСО" ЕАД по чл. 21, т. 1, т. 3 и т. 5 от ЗЗК и няма основание за предприемане на действия за извършено нарушение по чл. 102 от ДФЕС. КЗК е изложила подробно твърденията на жалбоподателя и становищата на "ЕСО" ЕАД и ДКЕВР, както и подробно е отразена фактическата обстановка по извършеното проучване в производството. Идентифицирани са страните и търговските взаимоотношения между тях. От фактическа страна е установено, че "Калиакра Уинд Пауър" АД е собственик на ветроенергиен парк "Калиакра" с мощност 35 Мвт. и носител на лицензия № Л-205-1/13.07.2006 г. за производство не електрическа енергия, присъединен към 110 кв. електропреносна мрежа в пръстена Добрич-Варна. Електропреносната мрежа /ЕПМ/ е собственост на Националната електрическа компания, но се управлява и оперира от "ЕСО" ЕАД. "ЕСО" ЕАД е енергийно предприятие по смисъла на § 1, т. 24 от ДР на ЗЗК и и осъществява дейност на управление на електроенергийната система въз основа на лицензия № Л-221-17/28.12.2006 г. издадена на осн. чл. 39, ал. 1, т. 11 от ЗЕ /отм./ от ДКЕВР и е единственото предприятие на територията на Република България, което притежава лицензия за управление на ЕПМ. Със заявление с вх. № Е-13-41-52/13.09.2012 г. "ЕСО" ЕАД отправя искане до Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) да определи временни цени за достъп до преносната мрежа за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници (ВЕИ Производители), ползващи преференциални цени. Мотивът за въвеждане на цените е покриване на разходите по диспечирането, които възникват в резултат на големия брой нови ВЕИ производители, които са въведени в експлоатация през 2012 г. Освен от "ЕСО" ЕАД, ДКЕВР е сезирана и с идентични искания от "ЕВН България Електроразпределение" АД (вх. № Е-13-32-5/13.09.2012 г.), от "ЕНЕРГО-ПРО 2 МРЕЖИ" АД (с вх. № Е-13-33-4/13.09.2012 г.) и от "ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ" АД (с вх. № Е-13-31-18/13.09.2012 г.) за определяне на временни цени за достъп до разпределителната мрежа отново за ВЕИ Производителите. В резултат на отправените искания, ДКЕВР издава решение № Ц-33/14.09.2012 г., с което считано от 18.09.2012 г. определя временни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи за ВЕИ Производителите. За "Калиакра Уинд Пауър" АД дължимата цена е посочена в т. VI, 1 от административния акт е и в размер на 18,83 лева/МВтч. С жалба от 28.09.2012 г. "Калиакра Уинд Пауър" АД сезира Върховния административен съд /ВАС/ с искане да обяви Решението за нищожно като издадено при липса на компетентност или да го отмени поради съществени нарушения на административно-производствените правила. По тази жалба е образува административно дело № 13121/2012 г. С решение № 4621/3.04.2013 г. на IV отделение на ВАС Решението на ДКЕВР е отменено поради противоречие с материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствените правила при вземането му. С решение № 10535/11.07.2013 г. на ВАС, петчленен състав решението е потвърдено. През периода 18.09.2012 г. - 30.06.2013 г. "ЕСО" ЕАД издава на жалбоподателя фактури за цената на достъп съгласно Решение № Ц-33 2012 г. на ДКЕВР, като последната издадена фактура за цена на достъп, обоснована на това решение е от 30.06.2103 г. С писмо от 1.03.2013 г. "Калиакра Уинд пауър" АД е уведомено за претендираните от ЕСО суми за присъединяване на дружеството към електропреносната режа, като в писмото е посочено, че при незаплащане на сумите, считано от 16.00 часа на 12.03.2013 г. ще бъде преустановен достъпът му до електропреносната мрежа. Независимо от отправеното писмо, достъпът до ЕПМ на дружеството не е преустановен. След осъществен анализ от страна на КЗК е дефиниран съответният пазар относно определяне границите на конкуренция между предприятията и по този начин е идентифицирана реалната конкурентна среда. Извършен е и анализ на пазара на електроенергия като отделен продуктов пазар, както и спецификата в процесът на доставка на електрическа енергия до крайните потребители /след производството/ и свързаните с това дейности по транспортиране - пренос и разпределение и продажба - обществена доставка и снабдяване с електрическа енергия. С оглед конкретния предмет на проучване на производството е проучен специфичния характер на услугата по предоставяне на достъп до електропреносната мрежа. Констатирано е, че условията и редът за достъп до електропреносната мрежа са определени от ДКЕВР в Правилата за условията и реда за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа. Посочено, че по своето естество, самата електропреносна мрежа представлява съществено съоръжение, което в конкретния казус се явява като единствена възможност за достъп до електроенергийния пазар за производител /предприятие/, пряко присъединено към тази мрежа, а съгласно чл. 87, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗЕ, операторът на електропреносната мрежа осигурява единното управление на електроенергийната система и надеждното функциониране на електропреносната мрежа, включително наличието на всички необходими допълнителни услуги; преноса на електрическа енергия по електропреносната мрежа, предоставянето и управлението на достъпа на трети страни на недискриминационна основа между ползватели на мрежата или групи от ползватели на мрежата. Предприятието, което осъществява тази дейност на основание издадена лицензия № Л-221-17/28.12.2006 г., е ЕСО. Въз основа на анализ КЗК е дефинирала на първо място продуктов пазар, съобразявайки, че електроенергията заема определен сегмент от общия енергиен пазар и следва да се разглежда като отделен продуктов пазар, като с оглед спецификите на продукта, процесът на неговата доставка до крайните потребители обхваща дейностите по пренос, разпределение и снабдяване с електрическа енергия. В тази връзка и с оглед предмета на производството е определен като продуктов пазарът на предоставяне на достъп до електропреносната мрежа на производители на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, ползващи преференциални цени за количествата продадена електрическа енергия. По отношение на географския пазар е определена територията за осъществяване на дейностите на територията на Република България. При определяне пазарното положение на участниците е констатирано, че по силата на издадената му от ДКЕВР лицензия "ЕСО" ЕАД е единственото предприятие, което може да осъществява дейността по предоставяне на достъп до електропреносната мрежа на обособената територия и съответно притежава господстващо положение на определения пазар на тази дейност. С оглед предоставената информация по преписката е дефиниран и процесният период в рамките на който следва да се оцени поведението на ответника - времето от 18.09.2012 г. до 30.06.2013 г. При обсъждане приложимостта на чл. 102 от ДФЕС е посочено, че в конкретния случай поведението на "ЕСО" ААД не може да засегне трансграничната стопанска дейност поради което не би оказало ефект върху търговията между държавите членки на ЕС. Посочено е, че "ЕСО" АД е юридическо лице с търговско качество, което извършва по занятие дейността по единно оперативно планиране, координиране и управление на ЕЕС на страната, предвид и което извършва стопанска дейност и се квалифицира като предприятие по смисъла на чл. 20 от ЗЗК. Доколкото ЕСО е единственото дружество, лицензирано за управление на преносната мрежа, дружеството притежава качеството господстващо положение по смисъла на чл. 20 от ЗЗК по отношение на дейността предоставяне на достъп до електропреносната мрежа на територията на Р. България на производители на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, ползващи преференциални цени за количествата продадена електрическа енергия, поради и което към разглежданото поведение е приложима забраната за злоупотреба с господстващо положение по чл. 21 от ЗЗК. Относно твърдението за нарушение по чл. 21, т. 1 от ЗЗК КЗК е приела, че правомощието за определяне на временни цени за достъп до електропреносната мрежа е част от специалната секторна компетентност на ДКЕВР съгласно чл. 32, ал. 4, чл. 30, ал. 1, т. 13 и чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗЕ във връзка с § 197, ал. 2 от ЗИДЗЕ и се осъществява посредством надлежна процедура пред Регулатора. Подаването на заявление до компетентен държавен орган, в което по същество се състои поведението на ответното дружество, не може да окаже въздействие върху конкуренцията, при положение че се касае за регулаторна намеса и изпълнение на правомощия на държавен орган, в случая - ДКЕВР. По отношение на твърдяното нарушение по чл. 21, т. 3 от ЗЗК за прилагане на различни условия за един и същ вид договори, чрез искането (и налагането) на такса за достъп само на ВЕИ производители, ползващи преференциални цени при по-тежки условия, отколкото на ВЕИ производители по чл. 25 от ЗЕВИ и на производителите от конвенционални източници, КЗК е установила, че разграничението на производители на електрическа енергия, произведена от слънчева или вятърна енергия - от една страна, и производители на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, различни от слънце и вятър, не е поведение, осъществено от ЕСО, тъй като цените за предоставяне на една и съща услуга на различни групи производители, също се утвърждават от Регулатора и определянето им не е предоставено на дискрецията на Оператора на електропреносната мрежа. Като неоснователно е отхвърлено и възражението за нарушение по чл. 21, т. 5 за необоснован отказ за достъп до ЕПМ, чрез изпращане на предупредително писмо, създаващо реална заплаха за преустановяване на достъпа, доколкото не са налични доказателства, че услугата "достъп до електропреносната мрежа" е преустановявана от страна на ЕСО. Като краен резултат са изведени правни изводи за липса на нарушения по чл. 21, т. 1, т. 3 и т. 5 от ЗЗК. Въз основа на изложеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав в съответствие с чл. 168 от АПК приема следните правни изводи: Обжалваното решение е постановено от компетентен орган в съответствие с предоставените правомощия на Комисията за защита на конкуренцията по чл. 3, ал. 2, чл. 8 и чл. 77, ал. 1, т. 3 от ЗЗК. Решението е постановено при спазване на установена форма и административнопроизводствените правила. Производството пред КЗК е проведено в съответствие с Глава девета, чл. 70 и сл. от ЗЗК при спазване на административнопроизводствените правила по чл. 38 и чл. 45 от ЗЗК. В хода на проучването КЗК е събрала относими към спора доказателства относно установяване на извършено нарушение по чл. 21 от ЗЗК при съобразяване становищата и доказателствените искания на страните. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за нарушение на административнопроизводствените правила. Решението е постановено от компетентен орган в рамките на правомощията му, при спазване на изискванията за кворум, регламентирани в чл. 59 от ЗЗК, в законоустановената форма и в съответствие с административнопроизводствените правила за извършване на разследването по ЗЗК, при правилно прилагане на приложимия материален закон и неговата цел. Приложното поле на ЗЗК обхваща дейности на предприятията, която засяга негативно конкуренцията и създава възможност за неблагоприятно въздействие върху конкурентната среда на съответния пазар. В случая с оглед твърденията наведени в искането по чл. 38 ЗЗК на "Калиакра Уинд Пауър" АД, правилно Комисията е изследвала поведението на "ЕСО" ЕАД от гледна точка на забраната с господстващо положение - чл. 21, вр. чл. 20 от ЗЗК. По искането е извършено проучване съгласно чл. 44 от ЗЗК. От страните са изискани становища, справки и други документи за изясняване на фактите от значение за спора. Към административната преписка е приобщена информация, получена от страните и от ДКЕВР. След приключване на разследването на участниците е предоставена възможност да се запознаят с материалите по преписката, събраните доказателства и изразени становища. В изпълнение на разпоредбата на чл. 76 от ЗЗК преписката е разгледана в открито заседание с участие на страните и при съобразяване на изискванията на ал. 3 и ал. 4 на посочения текст. Предвид изложеното, не се споделя оплакването за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Установената от КЗК фактическа обстановка, отразена подробно в обжалваното решение кореспондира изцяло със събраните в хода на административното производство доказателства. Извършено е всестранно, пълно и обективно разследване по случая, в резултат на което са изяснени релевантните за спора факти. На страните е осигурена възможност да предяват искания, да представят доказателства и да се запознаят с материалите по преписката. Противно на твърденията в жалбата, съдържанието на акта сочи, че КЗК е проверила и преценила всички събрани по преписката доказателства в тяхната съвкупност. Решението на Комисията е надлежно мотивирано, като са обсъдени всички наведени от жалбоподателя доводи изложени по същество и пред настоящата инстанция. В хода на разследването, въз основа на извършената проверка и оценка на доказателствата, комисията е идентифицирала страните по спора, отношенията между тях, съответния продуктов и географски пазар и конкурентната среда. В хода на съдебното производство не са представени доказателства в подкрепа на наведените от жалбоподателя възражения за неправилно определяне от страна на КЗК на съответния продуктов пазар. В процесния случай КЗК е разгледала отношенията на плоскостта на предоставяне на условия за достъп до електропреносната мрежа на производители на електрическа енергия /в случая на жалбоподателя/, като собственик на ветроенергиен парк "Калиакра" с обща мощност 35 МВт и носител на лицензия № Л-205-1/13.07.2006 г. за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници/ от страна на "ЕСО" ЕАД, въз основа на издадена лицензия № Л-221-17/28.12.2006 г. Условията и редът за достъп до електропреносната мрежа са определени от ДКЕВР в Правила за условията и реда за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи. Правилно е установено, че електроенергията заемайки определен сегмент от общия енергиен пазар, следва да се разглежда като отделен продуктов пазар, тъй като дефинирането на съответния пазар има за цел определяне границите на конкуренция между предприятията, идентифицирайки по този начин реалната конкурентна среда в която работят. Обосновани са направените изводи, че с оглед предмета на производството като продуктов следва да бъде определен пазара на предоставяне на достъп до електропреносната мрежа на производители на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, ползващи преференциални цени за количествата продадена енергия. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за нарушение на материалноправни разпоредби по отношение на всяко от трите твърдения за нарушение на чл. 21, т. 1, т. 3 и т. 5 от ЗЗК. С разпоредбата се забранява поведение на предприятия с монополно или господстващо положение, което може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията и да засегне интересите на потребителите, които могат да се изразят в: т. 1 - пряко или косвено налагане на цени за покупка или продажба или други нелоялни търговски условия; т. 3 - прилагане на различни условия за един и същ вид договори по отношение на определени партньори, при което те се поставят в неравноправно положение като конкуренти и т. 5 необоснован отказ да се достави стока или да се предостави услуга на реален или потенциален клиент, за да се възпрепятства осъществяваната от него стопанска дейност. Разпоредбата на чл. 21 от ЗЗК изисква наличие на съвкупност на предпоставките от състава на нарушението, при осъществяване на които при примерно изброени хипотези в т. 1-5, обуславя санкционни последици. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 102 от ДФЕС. За осъществяване фактическия състав на нарушението по чл. 21 от ЗЗК е необходимо да е установено качеството на предприятие на дееца; определяне на съответния пазар, на който осъществява дейността си; да има господстващо положение по смисъла на чл. 20; да е доказано, че неговото поведение може да повлияе отрицателно на конкуренцията и съответно на интересите на потребителите, изразено в конкретния случай в някои от специалните форми по т. 1, т. 3 и т. 5 от разпоредбата. С обжалваното решение КЗК законосъобразно е изследвала за целите на производството по установяване злоупотреба с господстващо положение, качеството на предприятие по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗК по отношение на "Електроенерегиен системен оператор" /ЕСО/ ЕАД, съответно неговото господстващо положение по смисъла на чл. 20 от ЗЗК на съответния пазар /§ 1, т. 15 от ДР на ЗЗК/ за на предоставяне на достъп до електропреносната мрежа на територията на РБългария на производители на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, ползващи преференциални цени за количествата продадена електрическа енергия. Законосъобразно и в съответствие с наличните по делото доказателства във връзка с приложението на чл. 102 от ДФЕС е прието, че по отношение на Общия пазар на ЕС, разглежданото поведение на ЕСО не може да засегне трансграничната дейност, доколкото от една страна осъществяваната от него дейност е ограничена в рамките на националната територия, а от друга извършваната от жалбоподателя стопанска дейност е с ясно изразен регионален характер. Изводите на КЗК са в съответствие с чл. 11, т. 3 от Регламент № 1/2003 г., който задължава органите по конкуренция на държавите-членки, когато действат съгласно чл. 102 от Договора, писмено да информират Комисията преди или незабавно след започване на първото формално действие по разследването. Не се споделят от настоящата инстанция възраженията относно твърдяното нарушение по чл. 21, т. 1 и т. 3 от ЗЗК - пряко или косвено налагане на цени или други нелоялни търговски условия и прилагане на различни условия за един и същ вид договори. По тези твърдения КЗК е извършила обективно установяване на фактически обстоятелства относно осъществяваните от енергийните дружества дейности, приложимите Общи условия при осъществяване на пренос до електропреносната и достъп до електроразпределителната мрежи, както и е извършила законосъобразен правен анализ относно регулацията на дейностите в областта на достъпа до електропреносната мрежа, като е извела законосъобразен извод, че поведението на "ЕСО" ЕАД не обуславя нарушение на чл. 21, т. 1 и т. 3 от ЗЗК. Това е така, тъй като правомощието за определяне на временни цени за достъп до електропреносната мрежа, съгласно чл. 32, ал. 4, чл. 30, ал. 1, т. 13 и чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗЕ, вр. с § 197, ал. 2 от ЗИДЗЕ е от компетенцията на ДКЕВР /сега КЕВР/ и се осъществява посредством надлежна процедура пред този орган. Ето защо, при положение, че се касае за регулаторна намеса и изпълнение на правомощие на държавен орган, подаването на заявление от страна на ЕСО до регулатора, като компетентен държавен орган не може да окаже въздействие върху конкуренцията. Законосъобразно КЗК е приела, че в случая се отнася до регулирани цени от ДКЕВР, по които енергийните предприятия с господстващо положение на съответния пазар определят цената за съответната услуга и не налагат на клиентите си различни от регулираните цени, поради и което не е възможно същите да носят отговорност по чл. 21, т. 1 от ЗЗК за налагане на необосновано висока цена. По същия начин стои въпросът и с твърдението за прилагане на различни условия за един и същ вид договори. Цените за предоставянето на една и съща услуга на различни групи производители - производителите на електрическа енергия, произведена от слънчева или вятърна енергия от една страна и произведената от възобновяеми източници, различни от вятър и слънце се утвърждават от държавния регулатор, поради и което тяхното определяне не е предоставено в правомощията на оператора на електропреносната мрежа - в случая ЕСО. Неоснователно е и твърдението в жалбата за нарушение по чл. 21, т. 5 от ЗЗК изразяващи се в необоснован отказ за достъп до електропреносната мрежа, чрез изпращане на предупредително писмо, създаващо реална заплаха за преустановяване на достъпа. При приложението на материалноправните разпоредби КЗК законосъобразно е приела, че поведението на ЕСО изразено в изпратено до "Калиакра Уинд Пауюр" писмо, с което го уведомява, че ако не изплати дължимите по фактури суми ще бъде преустановен достъпа му до електропреносната мрежа не налага антиконкурентен ефект и нелоялни търговски условия, с цел да се възпрепятства осъществяваната търговска дейност от жалбоподателите, както и ограничаване на производството, търговията и техническото развитие в тяхна вреда. В тази връзка е отчетено наличие на Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. ДКЕВР, с което са определени, считано от 18.09.2012 г. временни цени за достъп до електропреносната мрежа, които жалбоподателя в качеството му на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, следва да заплаща месечно на "ЕСО" ЕАД. Именно въз основа на тези определени цени са и претендираните суми по фактури от страна на "ЕСО" ЕАД към жалбоподателя за предоставен достъп до електропреносната мрежа до 30.06.2013 г. Действително, срещу това решение е подадена жалба в съда, но съгласно чл. 13, ал. 7 от ЗЕ обжалването на решението на регулатора не спира неговото изпълнение. Това означава, че до влизане в сила на съдебното решението за неговата отмяна - 11.07.2013 г., актът е бил действащ и въз основа на него "ЕСО" ЕАД законосъобразно е определял цените за достъп до електропреносната мрежа и е издавал фактури. Поведението на "ЕСО" ЕАД е обосновано от отказа на жалбоподателя да заплати за предоставената му услуга и не обуславя извод за злоупотреба с господстващо положение, а дава възможност за осъществяване на търговската дейност от старана и на двете дружества. Съществуването на господстващо положение за конкретно предприятие, каквото в случая е "ЕСО" ЕАД, не винаги представлява злоупотреба с него при осъществяване на поведение относимо към всички негови потребители и свързано с определяне на правила за осъществяване на търговските отношения между тях, които са характерни при нормални договорни отношения. В конкретния случай действията на предприятието с господстващо положение са насочени не към прекратяване на договорни отношения при очевидна неизрядност на едната страна, а към тяхното изрично регламентиране при спазване на определените правила, което поведение не излиза от кръга на обичайните търговски взаимоотношения към всички потребители. Още повече, че от приложените по делото доказателства се установява, че услугата "достъп до електропреносната мрежа" не е преустановявана от страна на ЕСО. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав споделя законосъобразните изводи на КЗК за липса на нарушение по смисъла на чл. 21, т. 5 от страна на "ЕСО" ЕАД. Тази хипотеза изисква конкретно поведение на господстващото предприятие, въз основа на което да са настъпили реално или потенциално могат да настъпят отрицателни последици за потребителите. Не всяко предупреждение за прекратяване на доставката на конкретна стока или услуга от господстващото дружество би обусловило злоупотреба, а само това което не е обусловено от конкретни обективни фактори, които препятстват нормалното развитие на договорните отношения и на свободната конкуренция, както и във всеки случай следва да бъдат доказани. Следва да се отбележи, че контролът по изпълнението на задълженията по издадените лицензии, респ. изпълнението на Общите условия на ЕСО, се осъществява от ДКЕВР в съответствие с Закона за енергетиката, а КЗК осъществява контрола по антиконкурентна дейност на господстващите предприятия в съответствие с изискванията на ЗЗК. В случая не са установени доказателства, които да обуславят осъществяване на специалния фактически състав по чл. 21, т. 5 от ЗЗК от страна на ЕСО наличие на необоснован отказ от присъединяване към електропреносната мрежа, който цели да възпрепятства осъществяваната от "Калиакра Уинд Пауър" АД стопанска дейност. Предвид на изложеното настоящият съдебен състав приема, че решението на КЗК е в съответствие с материалноправните разпоредби и целите на ЗЗК, след като поведението на "ЕСО" АД, не обуславя поведение на злоупотреба с господстващо положение и не са осъществени твърдените от жалбоподателя форми на злоупотреба по чл. 21, т. 1, т. 3 и т. 5 от ЗЗК, поради което оспорването на постановеното решение, като неоснователно следва да бъде отхвърлено. При този изход на процеса разноски на жалбоподателя не се дължат. Водим от гореизложеното и на основание чл. 64, ал. 1 от ЗЗК, във връзка с чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Четвърто отделение,