Решение № 4725 от 1.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1322/2019 г.

Решение № 4725 от 1.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1322/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане за отмяна на влязло в сила решение № 14006 от 20.11.2017 г., постановено от Върховния административен съд - Първо отделение, по адм. д. № 11456/2016 г. Искателят ''РИМЕКС 1'' ЕАД зявява, че основанието за искането е чл. 239, т. 1 АПК и в представено на 11.12.2018 г. Уточнение към искането е вписал, че прилага Договор за наем от 02.04.2010 г. и Анекс от 03.10.2011 г. към този договор. Съдът констатира, че цитираният договор не е приложен като доказателство, поради което приема, че единственото писмено доказателство, на което се позовава искателят е Анексът от 03.10.2011 г. Искателят претендира отмяна на атакуваното решение и връщане делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП оспорва искането за отмяна чрез упълномощен юрисконсулт Калоферова, която в съдебно заседание пледира за оставяне без уважение предявеното искане за отмяна на влязло в сила съдебно решение, защото не са налице предпоставките на чл. 239 АПК. Заявява искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Като прецени доводите на страните и правнорелевантните факти, петчленният състав на Върховния административен съд - І колегия, намира искането на ''РИМЕКС 1'' ЕАД за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМО - предявено от надлежна страна в срока, визиран в чл. 240, ал. 1 АПК / в редакцията на кодекса, действаща към датата на подаване на искането за отмяна/. Съдът констатира, че в искането, с което е сезиран, в представеното Уточнение на искане от 11.12.2018 г., в Отговор на нередовност от 12.02.2019 г. и в приложеното пълномощно на л. 25 от настоящото дело, е вписан адрес на искателя в гр. Т.. В Република България няма такъв град, поради което съдът е извършил служебна справка в Търговския регистър относно седалището и адреса на управление на ''РИМЕКС 1'' ЕАД и е установил, че те са вписани в гр. С., район С., Тържище "Слатина Булгарплод", от който адрес искателят е редовно призован. С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че се касае за техническа грешка, допусната от искателя при изписване адреса на дружеството в гореописаните документи, която грешка не съставлява основание за недопустимост на искането на отмяна. Разгледано по същество искането на ''РИМЕКС 1'' ЕАД е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения: С атакуваното решение № 14006 от 20.11.2017 г., постановено по адм. д. № 11456/2016 г. тричленният състав на Върховния административен съд - Първо отделение е постановил следното: ОТМЕНЯ решение № 5809/07.09.2016 г., постановено по адм. дело № 357/2015 г. по описа на Административен съд – С. град, в частта, в която е отменен ревизионен акт № 2251100296/07.05.2012 г., издаден от Н. В. Кушлев, главен инспектор по приходи в ТД на НАП - София-СДО, в частта на отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Джи Ел Пи Трейдинг" ЕООД, "Мега-Б" ЕООД, "Макс Ривърс" ЕООД, "Рулекс Консулт" ЕООД и по останалите процесни фактури, издадени от "Алкомал Композит" ЕООД, както и в частта на присъдените разноски по компенсация и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Римекс 1" ЕАД, ЕИК – *********, срещу ревизионен акт № 2251100296/07.05.2012 г., издаден от Н. В. Кушлев, главен инспектор по приходи в ТД на НАП - София-СДО, в частта на отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Джи Ел Пи Трейдинг" ЕООД, "Мега-Б" ЕООД, "Макс Ривърс" ЕООД, "Рулекс Консулт" ЕООД и по останалите процесни фактури, издадени от "Алкомал Композит" ЕООД; ОСЪЖДА "Римекс 1" ЕАД, ЕИК – *********, да заплати на директора на дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП сумата от 58 237, 22 лева - юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. С искането за отмяна на гореописаното влязло в сила съдебно решение е посочено правно основание чл. 239, т. 1 АПК, по силата на която норма съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В конкретния случай искателят се позовава на представен от него Анекс от 03.10.2011 г. към договор от 02.04.2010 г., за който твърди, че представлява новооткрито писмено доказателство, което не е разгледано по време на ревизията, не е разгледано и обсъдено в съдебното производство, въпреки, че е от съществено значение за решаването на спора. Настоящият съдебен състав констатира, че визираният анекс е сключен между "СТАР ИНН" ООД и "РИМЕКС 1" ЕАД и същият е подписан от законните представители на двете дружества. В качеството на "Наемател" анексът е подписан от изпълнителния директор на "РИМЕКС 1" ЕАД и е подпечатан с печата на това дружество. Следователно искателят е страна по гореописаното споразумение, което е обективирано в представения от него анекс и тъй като този документ е с дата на съставяне 03.10.2011 г., съдът приема, че от същата дата той е бил известен на искателя и от тогава последният е разполагал с това писмено доказателство и е можел да го представи при решаването на правния спор. В искането, с което е сезиран петчленният съдебен състав и в последващото уточнение, не се сочат никакви данни за възпрепятстване на искателя да представи Анекса от 03.10.2011 г. в хода на ревизионното производство, на първоинстанционното и на касационното съдебно производство. Самият искател не релевира твърдение да е осуетено по някакъв начин своевременното представяне на горепосочения анекс, за наличие или създаване от някого на пречки за представянето му като писмено доказателство в двуинстанционния съдебен процес. Е. защо съдът намира, че документът, на който се позовава искателят няма характер на "новооткрито доказателство" по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, защото безспорно е бил известен на страната и тя е могла да го представи при първоинстанционното и при касационното разглеждане на делото. Освен това настоящият съдебен състав счита, че представеният от искателя Анекс от 03.10.2011 г. не е от съществено значение за решаването на правния спор. Това е така, защото в първоинстанционната жалба, по която е образувано адм. д. № 10974/2012 г. по описа на Административен съд - С. град, е вписано, че жалбоподателят оспорва съображенията на издателя на процесния ревизионен акт по фактури, издадени от 7 доставчика, между които "СТАР ИНН" ООД - по общо 8 броя фактури, с посочени от жалбоподателя данъчни периоди от м. април 2010 г. до м. октомври 2010 г. С оглед на това петчленният съдебен състав счита, че представеният сега Анекс от 03.10.2011 г., сключен между дружеството - искател и "СТАР ИНН" ООД е извън описания от самия жалбоподател процесен данъчен период, поради което това доказателство е неотносимо към конкретния правен спор. Следва да се има предвид и още едно основание, изключващо същественото значение на представения Анекс от 03.10.2011 г., а именно: страна по този анекс е "СТАР ИНН" ООД, а съобразно влязлото в сила касационно решение № 119 от 06.01.2015 г. решаващият състав на Върховния административен съд - І отделение, по адм. д. № 2547/2014 г. е постановил, че ОТМЕНЯ решение № 8118/18.12.2013 г. по адм. д. № 10974/2012 г. на Административен съд С.-град в частта, с която е отменен РА № 2251100296/07.05.2012 г. издаден от инспектор по приходи в ТД на НАП – София-СДО, потвърден с решение № 1875/02.08.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП за отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди от 01.04.2010 г. до 31.12.2010 г. по фактури, издадени от: "Джи Ел Пи Трейдинг" ЕООД, "Мега Б" ЕООД, "Алкомал Композит" ЕООД, "Макс Ривърс" ЕООД, "Рулекс консулт" ЕООД, "О. Т. И. С. " ЕООД, "Овербрет консулт" ЕООД и ВРЪЩА ДЕЛОТО в тази част за ново разглеждане от друг състав на същия съд; ОТМЕНЯ присъдените в полза на "Римекс 1" ЕАД разноски за размер над 650 лева. Изрично е вписано в диспозитива на горепосоченото касационно решение, че Върховният административен съд ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част. Следователно първоинстанционното решение е отменено само в частта, досежно фактурите, издадени в гореописаните по- горе доставчици, между които не е "СТАР ИНН" ООД. Това означава, че по отношение на фактурите, които са издадени от "СТАР ИНН" ООД съдебният процес е приключил с влязлото в сила касационно решение № 119 от 06.01.2015 г. на Върховния административен съд - І отделение, по адм. д. № 2547/2014 г., което решение в случая не е предмет на настоящото производство. По изложените съображения петчленният съдебен състав счита, че е неоснователно твърдението на ''РИМЕКС 1'' ЕАД за наличие на новооткрито писмено доказателство - Анекс от 03.10.2011 г., тъй като този документ не съответства на изискванията на нормата на чл. 239, т. 1 АПК, на която се позовава искателят, защото е бил известен на страната в хода на първоинстанционното и в касационното производство и тя е можела да го представи на съда, както и визираният анекс не е от съществено значение за разрешаването на правния спор. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 АПК искателят следва да заплати на ответника разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на 200 лева, който размер е определен съобразно нормите на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. На основание на горното и на чл. 244, ал. 1, предложение първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - І колегия,