Решение № 5740 от 13.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 895/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Ангелова, действаща чрез пълномощника адвокат Христова, срещу решение 196 от 16.11.2023 г., постановено по административно дело 163/2023 г. по описа на Административен съд Перник, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед 14-РДОС-0022 от 24.04.2023 г., издадена от директора на Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП) [населено място], и жалбоподателката е осъдена да заплати разноски. Наведени са доводи за неправилност на решението, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Формулирана е и теза за незаконосъобразност на атакувания пред първоинстанционния съд индивидуален административен акт. Иска се отмяна на решението и на заповедта, както и присъждане на разноски, вкл. адвокатско възнаграждение на процесуалния представител, оказал безплатна правна помощ в производството пред настоящата инстанция. Ответникът по касация директорът на РДСП [населено място], действащ чрез пълномощника старши юрисконсулт Сакаджийска, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли атакуваното с нея съдебно решение да се потвърди като правилно. Назначеният особен представител на друг от касационните ответници малолетния Б. Йорданов адвокат Станилова, изразява становище за неправилност на съдебния акт и незаконосъобразност на потвърдената с него заповед, като моли решението и заповедта да бъдат отменени. Ответникът М. Йорданов, редовно призован, не се явява, не се представлява и не депозира писмено становище. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното решение, поради което предлага последното да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. Със заповедта, предмет на контрол за законосъобразност в производството пред първоинстанционния съд, на основание чл. 84, ал. 2 и ал. 6 от Семейния кодекс (СК) във връзка с чл. 11, ал. 1 и чл. 12, ал. 1 от Наредба РД-07-7 от 05.10.2010 г. за условията и реда за водене и съхраняване на регистрите за пълно осиновяване, е наредено детето Б. Йорданов да бъде вписано в регистъра на деца за пълно осиновяване, воден и съхраняван в РДСП - [населено място]. Административният орган е посочил, че роденото на [дата на раждане] дете със заповед от 13.10.2022 г. е настанено в професионално приемно семейство до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.), а с решение на Пернишкия районен съд от 30.11.2022 г. малолетния Б. е настанен в същото професионално приемно семейство за срок от три години, считано от датата на административната заповед, или до настъпване на някое от основанията, водещи до промяна или прекратяване на мярката за закрила, изброени в чл. 29 от ЗЗДет. Органът е приел, че майката А. Ангелова и бащата М. Йорданов не са поискали прекратяване на настаняването или промяна на мярката в срока по чл. 93, ал. 2 от СК за детето си Б., и че родителите са незаинтересовани от детето си. За да не уважи жалбата, с която е бил сезиран, съдът е приел, че оспореният административен акт съответства на всички изисквания за законосъобразност, поради което не са налице основания за отмяната му. Този извод не може да бъде споделен. В случая не са били налице материалноправните предпоставки за издаване на оспорената заповед. Съдът не е съобразил на първо място, че в шестмесечния срок по чл. 93, ал. 2 от СК майката е поискала изрично връщане на детето при нея в производството по настаняване по съдебен ред, обективирано в протокола от съдебно заседание пред Пернишкия районен съд на 17.11.2022 г. по гр. дело 5538/2022 г., което е било допустимо съгласно действалата по време на издаване на заповедта редакция на тази норма - ДВ, бр. 101/27.12.2019 г. Необосновано в мотивите на проверяваното решение само на база социалния доклад (част от констатациите в който са опровергани, а други се отнасят за минал неотносим период) и при игнориране на събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, е възприето, че е в интерес на Б. да бъде вписан в регистъра за пълно осиновяване. При налични данни, че родителите на Б. отново живеят заедно (в дома на свой близък) и даже са сключили граждански брак, имат актуална трудова заетост и желание да отглеждат сина си (при възстановена емоционална връзка, вкл. с по-голямото му братче М.), материално-битовите условия за това и подкрепа на лица от роднинския кръг, а майката постоянно повишава родителския си капацитет, съдът съгласно чл. 142, ал. 2 от АПК е следвало да отчете тази факти при преценката си дали има възможност за реинтеграция на малолетния Б. в биологичното му семейство, родителите му заинтересовани ли са от отглеждане на детето и какъв е най-добрият негов интерес по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет. Гореизложеното сочи на липса на елементи от фактическия състав и се явява отрицателна предпоставка от категорията на абсолютните, преклудираща възможността да се разпореди нареденото от административния орган вписване на детето в регистъра за пълно осиновяване. Упражненото от директора на РДСП [населено място] правомощие не съответства на приложеното от него основание по чл. 84, ал. 2 от СК, защото случаят не попада в хипотезата на тази разпоредба. От изложеното е видно, че първоинстанционният съд, приемайки, че оспорената пред него заповед е законосъобразна, е постановил неправилен съдебен акт, което налага отмяната на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи подадената първоначална жалба срещу процесната заповед. С оглед изхода на спора своевременно заявената акцесорна касаторова претенция за присъждане на направените деловодни разноски за производството пред двете съдебни инстанции трябва да се уважи, като на А. Ангелова се присъдят направените деловодни разноски в размер общо на 1080 лв. за производството пред двете съдебни инстанции, от които 10 лева заплатена държавна такса по жалбата срещу заповедта на директора на РДСП [населено място], 1000 лева заплатен хонорар на упълномощения да я представлява пред Пернишкия административен съд адвокат и 70 лв. заплатени за държавна такса по касационното оспорване. Адвокат М. Христова, представлявала безплатно в касационното производство А. Ангелова при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, съгласно чл. 38, ал. 2 от същия закон има право на адвокатско възнаграждение, платимо от РДСП - [населено място]. Размерът му, определен в съответствие с приложимата за казуса редакция на чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 09 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се равнява на 1000 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,