Решение № 13130 от 2.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11937/2015 г.

Решение № 13130 от 2.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11937/2015 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. С. против решение № 758/24.04.2015 г. по адм. д. № 523/2014 г. на Административен съд-Б.. В касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. С. се обжалва решението в частта, с която е осъдена дирекцията да заплати 1500 лв. като обезщетение за претърпените неимуществени вреди, както и в частта, с която е отхвърлено искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Твърди се, че ищецът не е доказал реално претърпени вреди от посочените от него условия в затвора. Възразява се, че прилагането на разпоредбата на чл. 43, ал. 3 ЗИНЗС, е отложено за 01.01.2019 г. и не може да се претендира обезщетение за изискване, което не е влязло в сила. Съгласно делото Георгиев срещу България /жалба 47823/99/, условията на пребиваване в затвора следва да са достигнали ниво на суровост, за да попадат в обхвата на чл. 3 от Конвенцията. Иска се да бъде отменено решението в осъдителната му част, като се отхвърли предявения иск и се присъди на ГДИН юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - И. Х. М., редовно призован, се явява лично. Оспорва касационната жалба. Моли да се вземе предвид Доклада на комитета за изтезанията от 2013, 2014 г. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, но по същество-неоснователна. Съдът е направил обоснован анализ на всички относими правно релевантни факти и е мотивирал извод за наличие на елементите от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като е уважил иска според критерия за справедливост на чл. 52 ЗЗД. Липсват доказателства, че спрямо ищеца е проявено по-специално отношение в сравнение със стандартното отношение към лишените от свобода, поради което искът правилно е уважен частично. Решението на съда е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалванато решение съдът е осъдил Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. С., да заплати на И. Х. М. - лишен от свобода в Затвора гр. Б., обезщетение в размер общо на 1 500,00 лева за претърпени неимуществени вреди следствие противоправно бездействие на служители на ГДИН, изразяващо се в неосигуряване на нормална жилищна свободна площ и непрекъснат достъп до санитарен възел и течаща вода в периода от 30.06.2004 г. до 12.07.2004 г. и за периода от 01.06.2009 г. до 11.08.2010 г., като е отхвърлил иска до размера от 2 164,18 лева. Отхвърлен е иска на М. срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - С., в частта относно претендираното обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвора - Б. за периода от 12.08.2010 г. до 20.11.2011 г. Съдът е оставил без разглеждане исковата молба на И. М. срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", в частта относно претендираното обезщетение за неимуществени вреди причинени му от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвора - Б. за периода от 13.07.2004 г. до 01.06.2009 г. и е прекратил производството по делото в тази част. За периодите, предмет на съдебен контрол в хода на касационното производство - от 30.06.2004 г. до 13.07.2004 г. и от 01.06.2009 г. до 11.08.2010 г., съдът е приел, че са налице всички елементи за да бъде реализирана отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. За да уважи иска в оспорената му част, съдът е посочил в решението си, че спалните помещения, в които е пребивавал ищецът са със средна квадратура между 24 кв. м. до 32 кв. м. и не съответстват на стандартните изисквания за необходимата площ за ползване на едно лице, както и липсва тоалетна чиния във всяко спално помещение, като във всяко отделение съществуват общи санитарни възли, които се ползват от всички лишени от свобода, настанени в съответното отделение. При така установените условия, съдът е приел, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника, защото органите, на които е възложено да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване на наложено с присъда наказание са длъжни да осигуряват на осъдените лица такива условия, които да не създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото им здраве, нито на човешкото им достойнство. Неспазването на разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, съгласно която на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, представлява нарушение на разпоредбите на чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи и чл. 29, ал. 1 от Конституцията на Р. Б., според която никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, нечовечно или унижаващо отношение. Касационната инстанция споделя изводите на съда относно основателността на претенцията, но що се отнася до размера на определеното обезщетение намира решението за необосновано. Доказателствата по делото установяват, че в периода от 30.06.2004 г. до 13.07.2004 г. и от 01.06.2009 г. до 11.08.2010 г. И. Х. М. е настанен към Затвора - Б., в спални помещения със средна квадратура между 24 кв. м. до 32 кв. м. Тоалетна чиния във всяко спално помещение не съществува, като във всяко отделение съществуват общи санитарни възли, които се ползват от всички лишени от свобода, настанени в съответното отделение. Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. Обосновани са изводите на съда, че за процесния период лишеният от свобода М., е бил подложен на унизително отношение поради липсата на санитарен възел в килията, поради което през нощта затворникът не е имал възможност да ползва тоалетна. Тези битови условия, дължащи се на бездействието на администрацията на ответника, обуславят основателността на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Но при преценката на данните по делото съдът не е отчел факта, че в затвора Б. през деня е осигурен свободен достъп до санитарен възел на всички задържани лица, поради това че помещенията са отворени. Установеното от съда унизително отношение към ищеца не е било с продължителност през цялото денонощие, респ. през целия му престой за процесния период в затвора Б. Освен това по делото е останал неизяснен факта за броя на задържаните лица, настанени в една килия с ищеца. Ищецът е посочил, че в една килия е имало поне по 13 души, които са изтърпявали наказанието си. Но той не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на твърденията си. Данни за броя задържани лица в една килия за процесния период не се съдържат и в справката, представена от администрацията на затвора. Поради това са необосновани изводите на съда, че ответникът не е осигурил на ищеца минимална жилищна площ, която да съответства на човешките представи за необходимото за едно лице свободно пространство. С оглед изложените съображения касационната инстанция намира, че касационната жалба на ГДИН е частично основателна. Размерът на определеното обезщетение следва да бъде намален от 1500 лв. на 1000 лв., а за разликата до 1500 лв. искът следва да бъде отхвърлен. Претенцията на ГДИН за заплащане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. Поради това на дирекцията следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждеине в размер на 50 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,