Решение № 3914 от 27.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10719/2017 г.

Решение № 3914 от 27.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10719/2017 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на директора на Централно управление на Националната агенция за приходите гр. В. против Решение № 1401 от 21.07.2017 г. постановено по адм. дело № 595/2017 г. по описа на Административен съд В., с което е обявен за нищожен ревизионен акт (РА) № 1600004/14.11.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП В., потвърден с Решение № 513/02.02.2017 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" (ОДОП) В. при Централно управление на Националната агенция за приходите. С обжалвания РА на В. К. К. от с. Н., общ. Ц., обл. Р., са установени допълнителни задължения за: задължителни осигурителни вноски по КСО (за фонд ДОО) за данъчен период 2011 г., за данъчен период 2012 г., за данъчен период 2013 г., за данъчен период 2014 г. и за данъчен период 2015 г. в общ размер на 3 225,60 лв., представляващи главница и 1 197,90 лв. лихви; за задължителни осигурителни вноски по КСО (за фонд ДЗПО-УПФ) за данъчен период 2011 г., за данъчен период 2012 г., за данъчен период 2013 г., 2014 г. и 2015 г. в общ размер на 1260 лв. представляваща главница и 467,92 лв. лихви, и за задължителни осигурителни вноски по ЗЗО за данъчен период 2011 г., за данъчен период 2012 г., за данъчен период 2013 г., за данъчен период 2014 г. и данъчен период 2015 г. общо в размер на 2 016,00 лв., представляваща главница и 672,70 лв. лихви. В касационната жалба се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно, постановено е при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. За да обяви за нищожен акта, решаващият състав приема, че обжалваният РА е издаден от некомпетентен орган, тъй като възложителят на ревизионното производство и ръководителят на ревизията не са притежавали необходимата материална компетентност за издаване на ревизионен акт за установяване на задължения за осигурителни вноски по отношение на жалбоподателката. Материалната и териториалната компетентност на органа винаги са положителна процесуална предпоставка за започване на административното производство и липсата им води до нищожност на административния акт. По - конкретно със заповед № Д-138/24.01.2012 г. на директора на ТД на НАП В. не се установявало, че възложителят на ревизията Г. П. П.-Х. е компетентна да издава заповеди за възлагане на ревизия по отношение на физически лица за установяване на задължения за осигурителни вноски. В този смисъл с оглед изричното съдържание на Заповед № Д-138/24.01.2012 г. издадена от директора на ТД на НАП В., на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК за компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии на физически лица за установяване на задължения за осигурителни вноски са определени: 1/ директор на дирекция "Обслужване" в ТД на НАП В.; 2/ началник на сектор "Услуги за клиенти" в офиси за обслужване - гр. Д., гр. Р., гр. С., гр. Т. и гр. Ш., поради което съдът прави извод, че издателят на процесната ЗВР № 1600004/18.07.2016 г. - Г. П. П.-Х. не е имала правомощие да възлага извършването на ревизия по установяване на задължения за осигурителни вноски на жалбоподателката, тъй като същата е назначена на длъжност началник отдел, офис Р.. Поддържа се в касационната жалба и, че за длъжността на лицето към момента на издаване на процесната ЗВР свидетелства Заповед № 185.33/15.08.2012 г., издадена от изпълнителния директор на НАП, по силата на която П.-Х. е преназначена от длъжност началник сектор в ТД на НАП В., офис (дирекция) за обслужване - Р., сектор "Услуги за клиенти", на длъжност началник отдел в ТД на НАП В., офис (дирекция) за обслужване - Р., отдел "Услуги за клиенти", поради което, съдът e приел, че началото на ревизионното производство на В. К. К. е поставено със ЗВР, издадена от некомпетентен орган, както и за ръководителя на ревизията не е възникнала материална компетентност за издаване на ревизионен акт по чл. 119, ал. 2 от ДОПК, поради което оспореният РА № 1600004/14.11.2016 г. е нищожен. Касаторът счита тези изводи за неправилни. Моли касационната инстанция да отмени като неправилно и незаконосъобразно Решение № 1401 от 21.07.2017 г. постановено по адм. дело № 595/2017 г. по описа на Административен съд - гр. В., XII-ти състав, с което е обявен за нищожен РА № 1600004/14.11.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП В., потвърден с Решение № 513/02.02.2017 г. на директора на дирекция ОДОП В., както и да се присъди в полза на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" В. при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - В. К. К. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, а обжалваното решение като неправилно на основанията посочени в чл. 209, т. 3 от АПК следва да се отмени. Поради забраната за фактически установявания, съгл. чл. 220 АПК и на осн. чл. 222, ал. 2 от АПК, делото следва да се върне на първоинстанционния съд за ново произнасяне по законосъобразността на издадения РА. Върховният административен съд, шесто отделение намира, че касационната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество на спора е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е бил ревизионен акт (РА) № 1600004/14.11.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП В., потвърден с Решение № 513/02.02.2017 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" (ОДОП) В. при Централно управление на Националната агенция за приходите. С обжалвания РА на В. К. К. от с. Н., общ. Ц., обл. Р., са установени допълнителни задължения за: задължителни осигурителни вноски по КСО (за фонд ДОО) за данъчен период 2011 г., за данъчен период 2012 г., за данъчен период 2013 г., за данъчен период 2014 г. и за данъчен период 2015 г. в общ размер на 3 225,60 лв., представляващи главница и 1 197,90 лв. лихви; за задължителни осигурителни вноски по КСО (за фонд ДЗПО-УПФ) за данъчен период 2011 г., за данъчен период 2012 г., за данъчен период 2013 г., 2014 г. и 2015 г. в общ размер на 1260 лв. представляваща главница и 467,92 лв. лихви, и за задължителни осигурителни вноски по ЗЗО за данъчен период 2011 г., за данъчен период 2012 г., за данъчен период 2013 г., за данъчен период 2014 г. и данъчен период 2015 г. общо в размер на 2 016,00 лв., представляваща главница и 672,70 лв. лихви. За да приеме, че РА № 1600004/14.11.2016 г. е нищожен първоинстанционният административен съд е достигнал до извод, че в случая доколкото началото на ревизионното производство е поставено със ЗВР, издадена от некомпетентен орган, за този орган, както и за ръководителя на ревизията не е възникнала материална компетентност за издаване на ревизионен акт по чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Решението е правилно. Правомощията за определяне на компетентен орган, който да възлага ревизионни производства, по закон се упражняват от директора на компетентната ТД на НАП по смисъла на чл. 8 от ДОПК. В корелативна връзка с това правомощие е установената законова компетентност на териториалния директор да организира и ръководи възлагането и извършването на проверки и ревизии по аргумент от чл. 11, ал. 1, т. 4 от ЗНАП. Съгласно чл. 6, ал. 7 от ЗНАП в териториалните дирекции могат да се създават дирекции, отдели и сектори. По силата на чл. 7, ал. 1, т. З от ЗНАП директорите на дирекции, началниците на отдели и сектори са органи по приходите, с оглед на което и предвид Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. на ВАС - ОСС от I и II колегия по т. д. № 10 по описа за 2016 г., приходните органи, заемащи посочените длъжности, могат да възлагат извършването на ревизии, при условие обаче, че са надлежно оправомощени за това от директора на компетентната ТД на НАП. Следва извод, че функцията на орган по приходите, разпоредбата на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК обвързва овластяването за издаване на ЗВР и с наличието на персонална компетентност, предвиждайки, че оправомощеният орган по приходите следва да е изрично определен от териториалния директор. Компетентността за издаване на административен акт подлежи на доказване от административния орган във всички случаи, както и се следи от съда служебно, включително и от касационната инстанция. Обикновено компетентността на органа се определя в акта, с който той е създаден. В случая компетентността на Г. П. П. - Х. като началник сектор офис Р. да издаде заповед за възлагане на ревизия № 1600004/18.07.2016 г. на В. К. К., произтича от заповед № Д - 138 от 24.01.2012 г. на директора на Национална агенция по приходите, Териториална дирекция - В.. Според тази заповед са определени органите по приходите, които на осн. чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК издават заповеди за възлагане на ревизии за установяване на задължения за осигурителни вноски. Съгласно заповедта това са: директор на дирекция "Обслужване" в ТД на НАП В. и началник сектор "Услуги на клиенти" в офиси за обслужване - гр. Д., Р., Р., С., Т. и Ш.. Със заповед № 185-33 от 15.08.2012 г. Г. П. П. - Х. е преназначена от длъжност началник сектор в ТД на НАП В., офис "Обслужване на клиенти" Р., на длъжност началник отдел в ТД на НАП В. О. за обслужване, Отдел "Услуги за клиенти". Същата е заемала тази длъжност и към датата на издаване на процесната заповед за възлагане на ревизия № 1600004/18.07.2016 г. В случая компетентността е по степен и длъжност на лицата, предоставени на органите по приходите, изброени в чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП. Налага се извод, че освен с функцията на орган по приходите, разпоредбата на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК обвързва овластяването за издаване на ЗВР и с наличието на персонална компетентност, предвиждайки, че оправомощеният орган по приходите следва да е изрично определен от териториалния директор. Затова след като в заповедта за оправомощаване на лицата да издават ЗВР по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК се посочва изрично, че това са органи по приходите на длъжност "началник сектор", то органът по приходите, който към датата на издаване на заповед за възлагане на ревизия за установяване на задължения за осигурителни вноски, не заема тази длъжност, не е компетентен да възложи ревизия. Законът за Националната агенция за приходите урежда създаването, статута, устройството и дейността на Националната агенция за приходите, както и правомощията на нейните органи съгласно чл. 1. Органите на агенцията са систематизирани в чл. 7 от Закона за Националната агенция за приходите, като във всяка отделна точка са обособени отделните групи длъжности. Съгласно чл. 112, ал. 1 ДОПК ревизионното производство се образува с издаването на заповед за възлагане на ревизията, а съгласно ал. 2 на чл. 112, ал. 2 ДОПК ревизията може да се възлага от органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция - по т. 1 или от изпълнителния директор на НАП или определен от него заместник изпълнителен директор - за всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски. В случая ревизионното производство се образувано с издаването на ЗВР № 1600004/18.07.2016 г. от Г. П. П. - Х. в качеството й на началник отдел офис Р., а не на началник сектор. С касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" В. се представя длъжностно разписание на ТД на НАП В. в сила от 01.07.2012 г. в частта за офис /дирекция/ за обслужване - Р.. Видно от същото, структурата на офис /дирекция/ за обслужване - Р. е утвърдена с отдел "Услуги за клиента" и 1 щатна бройка на длъжността "началник отдел", без сектори, съответно длъжност "началник сектор". В конкретния случай структурата на офис (дирекция) за обслужване - Р. се вижда и в приложените заповеди за преназначаване: от 01.01.2010 г. до 15.08.2012 г. към дирекцията за обслужване има сектор, "Услуги за клиента" - Заповед № 562.33/30.12.2009 г. издадена от териториалния директор на ТД на НАП В.. по силата на която П.-Х. е преназначена от длъжност началник сектор в ТД на НАП Р., отдел "Обслужване", сектор "Услуги за клиенти", на длъжност началник сектор в ТД на НАП В., офис /дирекция/ за обслужване - Р., сектор "Услуги за клиенти". От 15.08.2012 г. със Заповед № 185.33/15.08.2012 г. същото лице е преназначено в отдел "Услуги за клиенти" на длъжност началник отдел. Поради това следва да се приеме, че заемайки длъжността началник отдел на офис Р., Х. не е имала правомощие да издава ЗВР, тъй като не е заемала длъжност началник сектор. В случая е ирелевантно, наложилата се структурна промяна в офис (дирекция) за обслужване Р., както и в останалите такива в градовете: Д., Р., С., Т. и Ш.. Констатираният порок на акта не се санира с издадената по - късно заповед № д-160 от 31.01.2017 г. на директора на ТД на НАП В., с която заповед на осн. чл. 112 от ДОПК само за установяване на осигурителни вноски на физически лица, се определят за офисите за "Обслужване на клиенти" /Отдел "Услуги на клиенти" - началника на отдел "Услуги на клиенти" в офис Д., Р., Р., С., Т. и Ш.. Последната заповед е издадена след 2016 г., т. с. след подписването на ЗВР № 1600004 от 18.07.2016 г., с която на ответника по касация е възложено извършване на ревизия от некомпетентен орган по приходите при ТД на НАП гр. В.. С оглед на изложеното първоинстанционният съд е направил правилен извод, че ревизионният акт е издаден от некомпетентен орган. Изложените в обратната насока доводи на касатора са неоснователни. Така и Решение № 4152 от 15.04.2015 г. по адм. д. № 7143/2014 г., VIII отд. на ВАС. При извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение