Решение № 3372 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9299/2013 г.

Решение № 3372 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9299/2013 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Грейн-Стор" АД моли да бъде отменено решение № 3163/13.05.2013 г. по адм. д. № 2892/2013 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата против акт за дерегистрация по ЗДДС № 220991200008971/24.10.2012 г. на ТД на НАП-София като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания нарушения на процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директорът на Дирекция "ОДОП" - София моли решението като правилно да бъде оставено в сила като му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Грейн-Стор" АД против акт за дерегистрация по ЗДДС № 220991200008971/24.10.2012 г. на ТД на НАП-София, с който на основание чл. 176, т. 1 във връзка с чл. 106, ал. 2, т. 2 "б" ЗДДС е прекратена регистрацията по ЗДДС на дружеството, тъй като регистрираното лице не може да бъде намерено на посочения от него адрес за кореспонденция по ДОПК - гр. София, ж. к. Свобода, бл. 23, вх. В, ап. 22. Приложени са два протокола за посещение на адреса от 15 и 23.10.2012 г. В първия протокол е констатирано, че на адреса в ап. 22 работят двама стоматолози, които са заявили, че на адреса няма фирма "Грейн-стор"АД. Във вторият протокол е констатирано, че на адреса не е намерен представител на дружеството. При тези данни обосновано съдът е приел, че са налице изискванията на чл. 176, т. 1 ЗДДС за прекратяване на регистрацията на дружеството по ЗДДС, тъй като дружеството не може да бъде открито на посочения от него адрес за кореспонденция. При данните в първия протокол, че дружеството няма седалище на адрес: гр. София, ж. к. Свобода, бл. 23, вх. В, ап. 22 е налице невъзможност по чл. 176, т. 1 ЗДДС да бъде открит представител на дружеството на адрес, на който не се намира дружеството. Обоснован е изводът на съда за правилно приложение на чл. 176, т. 1 ЗДДС в оспорения пред него акт за дерегистрация по ЗДДС. Правилно съдът е отхвърлил довода, който се повтаря и в касационната жалба, че липсата на подпис на свидетел в протоколите за проверка на адрес е в нарушение на ДОПК и протоколите поради това не са годни доказателствени следства. По чл. 50, ал. 5 ДОПК изискване за подпис на протокола е поставено само вхипотезата на отказ на проверяваното лице да подпише протокола, какъвто процесният слухипотезатачай не е. Неоснователен е доводът за допуснато съществено процесуално нарушение от съда при разглеждане на делото, тъй като не е проверен доводът за наличие на връчено искане за представяне на документи от 1.10.2012 г. по друга резолюция за проверка. При установеното в първия протокол за проверка на адрес от 15.10.2012 г. ползване на апартамента на адреса като стоматологичен кабинет от двама стоматолози искането правилно е преценено от съда като неоснователно, тъй като не би оборило констатираното в протокола от 15.10.2012 г. пълно отсъствие от адреса на проверяваното дружество. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно по чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК, тъй като цялото дължимо по делото юрисконсултско възнаграждение е присъдено от административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,