Решение № 8524 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3194/2009 г.

Решение № 8524 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3194/2009 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Инекс Интернационал" ООД, гр. София, представлявано от Енчо Москов и процесуалния представител срещу решение без номер 12.12.2008 г., постановено адм. дело № 4145 по описа за 2006 година на Софийски градски съд, III-б състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ППСПДВ № 9 от 4.7.2005 година на началник митница Аерогара София, потвърдено с решение № И-52 от 18.7.2006 година на директор на РМД-София. Твърди неправилност на решението поради наличие на касационни основания по чл. 209 т. 3 от АПК, които поддържа и излага подробни доводи както в касационната жалба, така и в представената по делото писмена защита, и иска отмяна на съдебното решение, да се постанови решение по същество и да се присъдят разноските за двете инстанции. Ответникът - началник митница Аерогара София, чрез процесуалния представител взема становище за неоснователност на касационната жалба, счита решението за правилно и иска да бъде оставено в сила. Претендира разноски за двете инстанции. Другият ответник - директор РМД-София и заинтересованата страна - директор на Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и счита, че делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Върховен административен съд, първо "А" отделение като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба и предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол пред градския съд е било ППСПДВ № 9 от 4.7.2005 година на началник митница Аерогара София, потвърдено с решение № И-52 от 18.7.2006 година на директор на РМД-София за определени на дружеството задължения - мито в размер на 2689 лв. и ДДС в размер на 10215 лв. За да отхвърли жалбата съда е приел, че е изтекъл срокът, определен за режим активно усъвършенстване, поради което е допуснато отклонение на стоките, поставени под този режим, поради което е възникнало митническо задължение. Приел е, че дружеството е следвало да докаже, че за напускането на стоката е дадено валидно митническо направление и тъй като липсват доказателства за редовно приключен режим "активно усъвършенстване", т. е. стоката е отклонена от митнически надзор, то правилно са определени посочените задължения. Приел е и, че дружеството не е собственик на стоката, за да поиска унищожаване на същата и да се приложи чл. 180 ал. 1 т. 2 от Закона за митниците. Решението е неправилно, постановено е при неправилна преценка на приложимите норми и и на доказателствата по делото. Касаещи унищожаване на поставената под режим активно усъвършенстване стока. Незаконосъобразно е прието от съда, че тъй като дружеството не било собственик на стоката, не можело да иска унищожаване на стоката, подставена под този режим - активно усъвършенстване. Според текста на чл. 180 ал. 1 т. 2 от Закона за митниците чуждестранните стоки могат да бъдат унищожени или изоставени в полза на държавата с разрешение на митническите органи. Съгласно чл. 6 на същия текст - Унищожаването и изоставянето на стоки в полза на държавата се извършва съгласно разпоредбите на правилника. Според разпоредбата на чл. 655 ал. 1 от ППЗМ - уведомяването за унищожаването на стоките трябва да бъде направено писмено и подписано от заинтересовано лице - т. е. - няма задължение това да е собственика, може и да титуляра на режима, както и в случая. Като се даде възможност за осъществяване на митнически надзор на унищожаването. В тази насока е подадена молба от касатора вх. № 1348 от 16.4.2003 година, преди издаване на процесните актове, която не е била преценена заедно с всички останали доказателства по делото, включително изготвената експертиза относно вида на детайлите, бройките, специфичността им, необходимите разходи за реализация и възможността за унищожаване. Поради което и да с има предвид разпоредбата на чл. 212 от ЗМ кога се погасява митническото задължение - чл. 212 ал. 1 т. 3 б. "б", пр. последно от Закона за митниците - унищожени или изоставени по реда на чл. 180 от с. з. стоки. В митническите актове и съдебното решение тези въпроси изобщо не са били засягани. Тези нарушения са посочени и от касатора в жалбата и следва да бъдат преценени като съществени, поради което се налага отмяна на решението и връщане за ново разглеждане. Като следва да съобрази изложените мотиви. Разноските следва да бъдат преценявани при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 222 ал. 2 1 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение