Решение № 1650 от 9.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12812/2016 г.
ВАСПетчленен състав09.02.2017 г.докладчик Георги Георгиев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 9414 от 02.08.2016 г. постановено по адм. дело 4937/2015 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. ОСЪЖДА Сдружение "Коалиция за устойчиво развитие" да заплати 200 (двеста) лева разноски на Министерство на околната среда и водите. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 1650 от 9.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12812/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Сдружение "Коалиция за устойчиво развитие", със седалище и адрес на управление в гр. С., представлявано от председателя на Управителния съвет, срещу решение № 9414 от 02.08.2016 г. постановено по адм. дело 4937/2015 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. С него е отхвърлена като неоснователна жалбата на настоящия касатор против Решение № ЕО-3/04.03.2015 г. на министъра на околната среда и водите с което е решено да не се извършва екологична оценка на "Програма за трансгранично сътрудничество по Европейския инструмент за съседство "Черноморски басейн" 2014-2020 г. " и същият е осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение. Подържат се доводи за неправилност на съдебното решение и се иска същото да бъде отменено. Претендира се и присъждане на разноски. Ответникът - министърът на околната среда и водите, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалбата. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Главна дирекция "Управление на териториалното сътрудничество" към Министерството на регионалното развитие и благоустройството не представя становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на подадената касационна жалба. Върховният административен съд, Петчленен състав на Втора колегия, преценява касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Върховният административен съд, пето отделение след като е изяснил фактите по делото е установил, че оспореното пред него решение № ЕО-3/04.03.2015 г. на министъра на околната среда и водите с което, на основание чл. 85, ал. 4 и ал. 5 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), чл. 4, т. 1 и чл. 14, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми (Наредба за ЕО), чл. 37, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитени зони (Наредба за ОС) е решено да не се извършва екологична оценка на "Програма за трансгранично сътрудничество по Европейския инструмент за съседство "Черноморски басейн" 2014-2020 г. ", при прилагането на която няма вероятност да се окаже значително отрицателно въздействие върху околната среда и човешкото здраве е издадено от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма на акта и при спазване на административнопроизводствените правила. Прието е от съда, че процесното решение е постановено в съответствие с материалния закон и неговата цел, като е посочено, че в съответствие с предоставената му компетентност и при съобразяване на представената от ГД "Управление на териториалното сътрудничество" към МРРБ информация по чл. 8, ал. 2 от Наредбата за ЕО и становищата на МЗ, БД и Дирекция "НСЗП" министърът е преценил, че в случая не следва да се извършва екологична оценка, тъй като при осъществяване на Програмата за трансгранично сътрудничество по Европейския инструмент за съседство "Черноморски басейн" 2014-2020 г., няма вероятност да се окаже значително отрицателно въздействие върху околната среда и човешкото здраве. Обсъдени са и твърденията на жалбоподателя за незаконосъобразност на акта поради непоискани, респ. непредставени становища от НПО, научната общност, МВнР и др., като изрично е посочено, че ЗООС и Наредбата за ЕО не поставят такива нормативни изисквания, а специализираните органи по чл. 13 от Наредбата за ЕО са предоставили необходимите становища, видно от данните по делото. Решението е правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Атакуваното решение е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Тричленният състав на ВАС е изяснил правилно фактическата обстановка по спора, изследвал е, респективно обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя. Върховният административен съд, пето отделение, след обсъждане на доказателствата по делото е направил правилен извод, че министърът на околната среда и водите е постановил оспореното решение в съответствие на изискванията заложени в чл. 8 от Наредбата за ЕО и критериите по чл. 85, ал. 4 от ЗООС. В конкретния случай министърът на околната среда и водите с оспореното решение да не се извърши ЕО е действал в предоставените му от чл. 85, ал. 4 от ЗООС, чл. 14, ал. 2 и 3 от Наредба ЕО и чл. 37, ал. 4 от Наредба ОС правомощия. Касационно възражение, поддържано и пред първоинстанционния съдебен състав, за нарушение на административната процедура, изразяващо се в отсъствието на проведени обществени консултации е неоснователно. В случая органът е спазил процедурата, разписана в Наредбата за ОС - чл. 13, и на основание чл. 37, ал. 4 от подзаконовия нормативен акт е издал оспореното решение. В случая следва да се приложи реда на Г. В. от Наредбата за ЕО, която не предвижда провеждане на консултации с обществеността. Неоснователни са твърденията на жалбоподателя за незаконосъобразност на акта поради липса на мотиви и необсъждане на всички относими факти и обстоятелства от значение за случая. Административният акт съдържа 10 точки с изложени съображения в подкрепа на заключението да не се извършва екологична оценка на предложения план, формулирани на база на представената документация от възложителя, постъпилите становища в хода на процедурата и съобразно заложените в чл. 85, ал. 4 от ЗООС критерии. Правилни са направените от тричленният състав изводи, че в случая целите на програмата са свързани със защита на околната среда и съвместни действия за намаляване на морските отпадъци, чрез мониторинг на околна среда, насърчаване на трансграничното сътрудничество на морските власти и насърчаване на трансгранични кампании за почистване на Черноморския басейн и др. Правилно във връзка с предмета на спора тричленният състав не е обсъдил възраженията направени пред съда относно процедурата по ОВОС, което от своя страна не представлява нарушение на съдопроизводствените правила, каквото твърдение прави касационния жалбоподател. По изложените съображения не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на касационния жалбоподател разноски не се дължат. Такива като своевременно поискани следва да се присъдят на ответника в размер на 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 от АПК, Върховен административен съд, петчленен състав на втора колегия
Цитирани разпоредби
1- чл. 221, ал. 2