Решение № 9912 от 19.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3049/2017 г.

Решение № 9912 от 19.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3049/2017 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. З., в качеството му на генерален директор на Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" със седалище и адрес на управление гр. С., ЕИК ********* срещу Решение № 2111 от 16.12.2016 г., постановено по адм. дело № 753/2016 г. от Административен съд Б. в частта, в която предприятието е осъдено да заплати на "ВАЛМАР ОЙЛ" ЕООД обезщетение за имуществени вреди в размер на 158 399. 57 лв., мораторна лихва за забава в размер на 48 363. 91 лв. и законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата от 8 020 лв., представляваща съдебни и деловодни разноски по делото. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, иска се отмяната му в обжалваната част и решаване на спора по същество. Прилагат се писмени доказателства под опис. Касационна жалба срещу същото решение, в отхвърлителната му част, е подадена и от "ВАЛМАР ОЙЛ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Б., в която се излагат съображения за неправилност на съдебния акт. Иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Счита, че обжалваното решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Настоящата инстанция, с оглед становищата на страните и правомощията си по чл. 218 АПК, намери за установено следното: Съдебното решение е обжалвано в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страни, за които е неблагоприятно, поради което касационните жалби са процесуално допустими. За да се произнесе, настоящата инстанция установи следното: П. С. градски съд "ВАЛМАР ОЙЛ" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Б., в качеството си на корабособственик на корабите "Е.", "Хера" и "Комет", е предявило иск срещу Държавното предприятие "Пристанищна инфраструктура" с правно основание чл. 55, предл. първо и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) с цена на иска 37 370. 08 лв., с който е претендирало ответникът да бъде осъден да му възстанови заплатените без основание, в периода от 30.08.2010 до 18.04.2011 г., корабни тонажни такси при посещение на посочените плавателни съдове в пристанище за обществен транспорт с регионално значение "Бургаски корабостроителници южен кей - Л.", по приложени фактури, лихва за забава от 06.05.2011 г. до датата на подаване на исковата молба - 286.16 лв., както и законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане (л. 170-180, т. I). При условията на евентуалност искът е предявен на правно основание чл. 79, предл. второ ЗЗД. Претенцията е обоснована с неизпълнение на законовото задължение на собственика - ДППИ да обезпечи достъпа до пристанището чрез поддържане на неговата акватория и подходните канали към него, вследствие на което допустимото газене е намалено под 6.00 метра и застрашава сигурността на плавателните съдове. С Решение № 230 от 15.12.2014 г., постановено по ТД № 3641/2013 г. тричленен състав на Върховния касационен съд, в производство по реда на чл. 290 ГПК, е обезсилил Решение № 1264 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 24.VI.2013 г., постановено по ТД № 3835/2012 г., както и потвърденото с него първоинстанционно Решение № 35 от 09.VII. 2012 г. на СГС, ТК, с-в VI-3, по ТД № 2071/2011 г., като е прекратил производството по осъдителните искове на бургаските търговци корабособственици "ВАЛМАР ОЙЛ" ЕООД и "ГМК 1" АД, предявени при активно субективно съединение срещу ответното Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" - С. на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД и съответно - с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД и е присъдил в полза на ДППИ разноски по делото. За да обоснове този правен резултат Върховният касационен съд е приел, че гражданският съд не е компетентен да разгледа и реши правния спор. В подкрепа на този си извод съдът е посочил, че с оглед законодателната уредба - чл. 162, ал. 2, т. 3 ДОПК; чл. 115м, ал. 1, т. 6 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Р. Б. (ЗМПВВППРБ); действащия Правилник за устройството, функциите и дейността на ДППИ, дейността по събирането на пристанищни такси, които по естеството си представляват публични държавни вземания извън режима на ЗДТ, се характеризира като административна, от вида материално-техническа, т. е. такава, основаваща се на власт и подчинение, а не като правоотношение между равнопоставени гражданскоправни субекти. Следователно, при главното твърдение в обстоятелствената част на исковата молба, че плащането на тонажите корабни такси от двамата корабособственици - ищци по общо 40-те процесии фактури е станало без основание, т. е. незаконосъобразно, връщането на платеното, ведно с мораторна лихва е следвало да се претендира не по общия исков ред и на плоскостта на института на неоснователното обогатяване, а по специалния исков ред за обезщетения, предвиден в чл. 202 (чл. 203 - бел. на ВАС) и сл. АПК, допускащ незаконосъобразността на действието или бездействието на овластеното със специален закон да извършва административна дейност "по законосъобразното начисляване и събиране на пристанищни такси" държавно предприятие да се установи от съответния административен съд, пред който такъв иск е предявен. С оглед на това съставът на ВКС е приел, че като са се произнесли по процесуално недопустими осъдителни искове, низовите съдилища са постановили недопустими решения, които подлежат на обезсилване, а производството по тях - на прекратяване, съгласно чл. 130 ГПК, и е постановил своят акт. Въпросът, поставен с исковата молба от ищците в това съдебно производство, е останал нерешен. На 07.04.2016 г. "ВАЛМАР ОЙЛ" ЕООД е депозирал искова молба пред АС - Б. срещу ДППИ и МС на РБ, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ с цена на иска 200 968. 13 лв. - главница и 51 910 лв. лихва за забава, както и законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата. Претенцията на ищеца е ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за понесени имуществени вреди - 200 968. 13 лв., представляващи заплатените тонажни корабни такси, по 144 броя фактури, описани подробно в приложение 2 към исковата молба, за посещение в пристанище за обществен транспорт с регионално значение - "Бургаски корабостроителници южен кей - Л. " на корабите, собственост на търговското дружество - "Е.", "Комет", "Джъмбо-2", "Вогобалт 248", "Хера", "С. К.", "Ст. Филип" и "С. 1", в периода от 30.08.2010 до 04.01.2016 г. Твърди, че сочената вреда произтича от незаконосъобразно фактическо действие при изпълнение на административна дейност на ответното предприятие - събиране на корабни тонажни такси, като незаконосъобразността се състои в това, че ДППИ не е предприемало каквито и да било действия във връзка с поддържане на акваторията и подходните канали на пристанището, поради което посочените такси не му се дължат. В условията на евентуалност е предявен иск срещу Министерски съвет за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в същия размер - 200 968,13 лева главница и 51 910 лева лихва, както и лихва за забава от предявяването на исковата молба до окончателното заплащане на главницата, причинени в периода от 30.08.2010 г. до 04.01.2016 г. от приемането на нищожен нормативен акт - Тарифата за пристанищните такси, които се събират от Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура". В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, е увеличил размерът на предявените искове в частта на вредата, формирана от претендираната лихва за забава от 51 910 лв. на 56 956,12 лв. С оглед на направеното увеличение общият размер на претърпяната вреда е 257 924,25 лв., от които 200 968,13 лв. платени пристанищни такси и 56 956,12 дължима лихва върху тях. С обжалваното решение съдът от първата инстанция е приел така предявеният иск за допустим. За да обоснове този си извод съдът е посочил, че: а/ дейността на ДППИ, по събирането на корабни тонажни такси е административна дейност, като е изключил приложението на т. 3 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ОСС от ГК от ВКС и ОСС от I и II колегия на ВАС, постановено по тълкувателно дело № 2/2014 г., по отношение на пристанищата; б/ пристанищните такси представляват публични държавни вземания извън режима на ЗДТ; в/ ДППИ представлява организация, която е овластена по силата на закон, ЗМПВВППРБ, с властнически правомощия да осъществява административна дейност - дейността по начисляване и събиране на корабни такси, и в рамките на закона едностранно предизвиква правни последици, обвързващи определена група правни субекти - корабособственици, като осъществяването на тази административна дейност е скрепена с помощта на държавна принуда; г/ с оглед решението на ВКС, при отказ да се разгледа исковата претенция по реда и при условията на чл. 203 и сл. от АПК ще е налице отказ от правосъдие, което е недопустимо. С оглед на тези съображения съдът е приел, че исковата претенция на "ВАЛМАР ОЙЛ" ЕООД спрямо ДППИ е процесуално допустима, отговорността на ответника следва да бъде ангажирана по реда и при условията на чл. 1 от ЗОДОВ, в производство по чл. 203 и сл. от АПК. Настоящата инстанция не е съгласна с мотивите на АС - Б. и счита, че съдът е постановил недопустимо съдебно решение, което ще следва да се обезсили, делото - да се прекрати и да се изпрати по компетентност на гражданския съд по следните съображения: Разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 6 АПК установява подведомствеността на административните дела, като предоставя в компетентност на административните съдилища делата по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица. Нормата на чл. 1 ЗОДОВ очертава от обективна и субективна страна отговорността на държавата и общините за вредите от незаконосъобразните актове, действия или бездействия на техните органи и длъжностни лица. Държавата и общините отговарят за вреди, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Отговорността - обективна и безвиновна, е резултат от незаконосъобразно осъществяване на публични функции. В същото време е налице и общият правен принцип за обезщетяване на вреди от непозволеното увреждане, както и принципът за връщане на недължимо платеното - платено без основание или на отпаднало основание. Според чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според чл. 55 ЗЗД който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Съгласно чл. 59 от същия закон - Вън от горните случаи, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването; Това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити. "ВАЛМАР ОЙЛ" ЕООД претендира да му бъдат възстановени сумите за корабни тонажни такси, заплатени на Държавното предприятие "Пристанищна инфраструктура" след ползване на услугите на пристанище с регионално значение "Бургаски корабостроителници южен кей - Л. ". Съгласно чл. 92, ал. 1 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на РБ (ЗМПВВППРБ): "Пристанището е участък, който включва акватория, територия и инфраструктура на брега на Черно море, р. Дунав, островите и каналите, разположено е на територията на една или повече общини и обединява природни, изкуствено създадени и организационни условия за безопасно приставане, престояване и обслужване на кораби. Съгласно чл. 92а от същия закон акваторията на пристанищата е изключителна държавна собственост, като (ал. 2) територията и инфраструктурата на пристанищата могат да бъдат собственост на държавата, на общините, на физически и юридически лица. Пристанищата за обществен транспорт - независимо дали осъществяват вътрешен или международен трафик - биват с национално и с регионално значение, съгласно чл. 103а ЗМПВВППРБ. За осигурения достъп до пристанищата за обществен транспорт с регионално значение и до пристанищата по чл. 107 - 109, на ДППИ се заплащат цени за достъп, които включват канални, тонажни корабни и светлинни цени, като линейните кейови такси се заплащат на собствениците на съответните пристанища (чл. 103б, ал. 4 ЗМПВВППРБ, обявена за противоконституционна с Решение № 10 от 26.06.2003 г., по КД № 12/2003 г. на КС на РБ, обн. ДВ, бр. 60/2003 г.). Поначало таксата се заплаща срещу извършена услуга и задължението да се плати се поражда по волята на желаещият да ползва услугата. По арг. от чл. 162, ал. 4 ДОПК таксите, които се заплащат срещу услуга са частни, а не публични, държавни или общински вземания. Размерът им се определя с оглед на разходите по извършване на услугата. Затова, и за разлика от данъците, размерът на таксите не се определя със закон, освен ако таксата няма характер на публично задължение към държавата или общината, т. е. не е свързана с насрещни услуги и не зависи от волята на гражданина да поиска услугата срещу заплащане на таксата. Затова и таксите, които се събират в системата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията са въведени като основание в ЗМПВВППРБ, но размерите им са определени от МС с одобрената от него Тарифа № 5 (обн. ДВ бр. 41/2000 г., изм. и доп.), относима към процесния исков период, която е подзаконов нормативен акт. В тази тарифа се посочва за какви действия и услуги, на кого, какво се плаща. С оглед действащата правна уредба, ДППИ е юридическо лице по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, образувано със закон - ЗМПВВППРБ, с предмет на дейност изрично формулиран в чл. 115м, ал. 1 от закона, но не е търговско дружество. Държавата му предоставя имущество - публична и частна държавна собственост, определено с решение на МС за изпълнение на предмета му на дейност (чл. 6 от Правилника за устройството, функциите и дейността на ДППИ, издаден от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, обн. ДВ, бр. 36/10.05.2011 г.), срещу което не може да се насочва принудително изпълнение. Отделно от това, съгласно чл. 7 от Правилника, държавата не отговаря за задълженията на предприятието, то отговаря за своите задължения при изпълнение на предмета си на дейност с предоставеното му имущество - частна държавна собственост. Предметът на дейност на ДППИ, така както е определен в закона и в Правилника за устройството, функциите и дейността на ДППИ, обхваща и дейностите по: (т. 1) изграждане, реконструкция, рехабилитация и поддържане на пристанищата за обществен транспорт с национално значение, освен в случаите, когато това е възложено на концесионер или на еднолично търговско дружество с държавно участие в капитала; (т. 3) обезпечаване на достъпа до пристанищата по чл. 93, т. 1 - т. 4 ЗМПВВППРБ; (т. 4) поддържане на съществуващите и изграждане на нови подходни канали, пристанищни акватории, морски и речни депа за изхвърляне на драгажна маса, вълноломи, защитни съоръжения и други, обслужващи пристанищата за обществен транспорт с национално значение, както и поддържане на съществуващите и изграждане на нови подходни канали, зони за подхождане и зони за маневриране, обслужващи пристанищата за обществен транспорт с регионално значение и пристанищата по чл. 107 - 109; (т. 6) събиране и разходване на пристанищните такси по чл. 103в, ал. 1 и др. Съгласно чл. 21 от Правилника за устройството, функциите и дейността на ДППИ държавата участва във финансирането на дейностите по изграждането, реконструкцията, рехабилитацията, поддържането и развитието на пристанищата за обществен транспорт с национално значение ... С. Р. II на правилника приходите на предприятието се формират от пристанищните такси по чл. 103в, ал. 1 ЗМПВВППРБ; приходите от собствена дейност; от държавния бюджет; дейности, свързани с осъществяването на предмета на дейност по чл. 115м, ал. 1 ЗМПВВППРБ и безвъзмездно предоставени средства (дарения), вкл. безвъзмездно предоставени средства от ЕС. Т. средства се разходват за: осъществяване предмета на дейност на предприятието по чл. 115м, ал. 1 ЗМПВВППРБ; осигуряване безопасността на корабоплаването в каналите и акваторията на пристанищата за обществен транспорт с национално значение; издръжка на предприятието. С оглед на тази законова уредба платените от ползвателите на пристанищните услуги пристанищни такси, каквито са и корабните тонажни, са едно от перата, формиращи приходите на предприятието "Пристанищна инфраструктура". Следователно, ДППИ не осъществява публични функции и не разполага с властнически правомощия. ДППИ действа от името на собственика. Затова не му е възложена от закона административнонаказателна компетентност. Позоваването на Кодекса на търговското корабоплаване (КТК) е неправилно. Съгласно чл. 364, ал. 1 от Кодекса капитанът на пристанище може да забрани отплаването на кораб, независимо от знамето, под което плава, или да задържи намиращ се в пристанището товар по искане на орган на изпълнителната или съдебната власт за обезпечаване събирането на дължими данъци, акцизи, мита, такси, глоби или имуществени санкции. Съгласно ал. 4 и ал. 5 на текста заповедта, с която се налага забрана за отплаване, подлежи на предварително изпълнение и на обжалване по реда на АПК. Капитанът на пристанище обаче има качеството на директор на регионална дирекция към Изпълнителна агенция "Морска администрация" (чл. 361а КТК и чл. 26, ал. 1 от Устройствения правилник на ИА "Морска администрация", приет с ПМС № 106 от 29.04.2015 г., обн. ДВ, бр. 33/2015 г.), която е друго юридическо лице на бюджетна издръжка, към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, различно от ДППИ, със седалище в С. и също с териториални звена в Б., В., Лом и Р.. Като административна дейност се определя дейността, която се изпълнява от орган на изпълнителната или местната власт "или приравнен нему друг орган със закон, който е овластен специално с властнически правомощия да действа въз основа и в рамките на закона и едностранно да предизвиква правни последици, обвързващи определена или неопределена група правни субекти и при необходимост разпорежданията му да бъдат приведени в изпълнение с помощта на държавната принуда, или да извършва административни услуги". Съгласно чл. 122, ал. 1 ЗМПВВППРБ административните нарушения се установяват с актове, съставени от длъжностни лица на съответните министерства и ведомства, на които е възложено да упражняват контрол в морските пространства, пристанищата и във вътрешните водни пътища на страната, като съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления и изпълнението на наложените наказания се извършват съгласно Закона за административните нарушения и наказания (чл. 123). И не на последно място, пристанищата са част от транспортно-комуникационните мрежи по смисъла на § 1 от ДР на ЗДС. Д. по поддържането им не е административна дейност, а тази дейност включва изпълнение на задължението за рехабилитация и поддържане на пристанищата за обществен транспорт, поддържане на съществуващите и изграждане на нови подходни канали, пристанищни акватории, морски и речни депа за изхвърляне на драгажна маса, вълноломи, защитни съоръжения и други, обслужващи пристанищата за обществен транспорт с национално значение, както и поддържане на съществуващите и изграждане на нови подходни канали, зони за подхождане и зони за маневриране, обслужващи пристанищата за обществен транспорт с регионално значение и пристанищата по чл. 107 - 109. В т. 3 на Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ОСС от ГК от ВКС и ОСС от I и II колегия на ВАС, постановено по тълкувателно дело № 2/2014 г., Общото събрание на съдиите прие, че: "Делата по искове за вреди, произтичащи от транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения, собственост на държавата и общините, са подсъдни на гражданските съдилища. ". В мотивите на постановлението изрично е прието, че транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения са: пътища от републиканската пътна мрежа, железопътни линии и обекти на железопътната инфраструктура, пристанища, летища и съоръжения към тях". Вярно е, че с оглед констатираната противоречива практика, в мотивите на постановлението се визират само пътищата, собственост на държавата и общините и съоръжения към тях, но диспозитивът дава изричен отговор на поставения въпрос "На кой съд са подсъдни делата по искове за вреди, произтичащи от транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения, собственост на държавата и общините". Отсъствието на, а именно че: "Делата по искове за вреди, произтичащи от транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения, собственост на държавата и общините, са подсъдни на гражданските съдилища. ", а това засяга и пристанищата като част от транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения. С оглед на изложените мотиви настоящият състав намира, че спорът, повдигнат от ищеца в настоящото производство не подлежи на разглеждане по реда на специалния закон - ЗОДОВ, а в граждански процес - по реда на ЗЗД, поради което делото ще следва да се изпрати на компетентния, по смисъла на чл. 104, т. 4 вр. чл. 105 ГПК съд - Софийски градски съд. В случай, че този съд не споделя изводите на настоящия относно компетентността по спора, следва да повдигне препирня за подсъдност пред петчленен състав от съдии на ВКС и ВАС, където спорът между административния и гражданския съд ще бъде разрешен окончателно. Водим от изложеното Върховният административен съд, трето отделение