Решение № 9903 от 24.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3904/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Галва Метал България" ЕООД в несъстоятелност, ЕИК 205126364, подадена чрез процесуалния представител адв. Хаджиева, против решение 1349/16.02.2024 г., постановено по адм. дело 859/2023 г. по описа на Административен съд - Бургас. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Като съществени нарушения касаторът отчита допускането на свидетелските показания и тяхното кредитиране, липсата на събрани доказателства относно компетентността на органа, издал процесното митническо решение и отхвърлянето на искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС. По същество твърди, че доводите за незаконосъобразност на оспорения административен акт не са разгледани от съда. На последно място в касационната жалба са развити съображения за неправилно приложение на материалния закон. Отправя алтернативни искания за отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което обжалваното митническо решение да бъде отменено или делото да бъде върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - директорът на ТД Митница Бургас, чрез юрк. Кацарова, оспорва касационната жалба по аргументи, изложени в писмен отговор и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като се запозна с доказателствата по делото и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Административен съд - Бургас е било решение 32-76295/24.02.2023 г. на директора на ТД Митница Бургас, издадено на основание чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 09.10.2013 г., чл. 19, ал. 7 ЗМ и чл. 59 АПК, с което е определен нов код по ТАРИК 7212300080 за част от декларираната стока по МД с MRN 20BG001008019145R4 за 1 бр. рулон галванизирани стоманени ленти с широчина по-малко от 600mm с нето тегло 2 233 кг.; определено е, че за същата част от стоката по МД възниква вносно митническо задължение и ДДС на датата на приемане на МД 06.04.2020 г. при митническа стойност в размер на 2 851,89 лв. и данъчна основа при внос в размер на 3 564,86 лв.; определено е за вземане под отчет и досъбиране вносно мито в размер на 712,97 лв. и за вземане под отчет и досъбиране на ДДС в размер на 142,59 лв. като се начислява лихва за забава на основание чл. 114, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013. От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че на 06.04.2020 г. дружеството-жалбоподател е подало МД с MRN 20BG001008019145R4, с която е декларирало за режим допускане за свободно обращение стока с описание в ел.д. 6/8 галванизирани стоманени ленти с широчина по-малка от 600 mm 22 181 кг; 0,56 mm х 80 mm 2 935 кг 1 бр; 0,56 mm х 122 mm 14 256 кг 5 бр.; 0,56 mm х 175 mm 3 120 кг 1 бр.; 0,56 mm х 200 mm 1 870 кг 1 бр. За стоката е деклариран код по ТАРИК в ел.д. 6/14 - кл. 33 от МД: 7212300020, отговарящ на Плосковалцовани продукти от желязо или от нелегирани стомани, с широчина, по-малка от 600 mm, плакирани или покрити; Поцинковани по друг начин; откислени с алуминий; плакирани или покрити чрез горещо поцинковане с цинк и/или с алуминий, но не и с други метали; химически пасивирани; съдържащи тегловно: 0,015 % или повече, но не повече от 0,170 % въглерод, 0,015 % или повече, но не повече от 0,100 % алуминий, не повече от 0,045 % ниобий, не повече от 0,010 % титан и не повече от 0,010 % ванадий; на рулони, на разкроени по размери листове и на тесни ленти. В ел.д. 4/17 от МД дружеството е декларирало код на тарифна преференция 120 Непреференциални тарифни квоти и код на тарифната квота в ел.д. 8/1 098610, във връзка с което е приложена ставка на вносно мито (А00) в размер на 0 %. Приложените документи към МД са посочени в решението. В резултат от извършения последващ контрол на декларирането е изготвен доклад BG001000/1/4/21.10.2022 г. В доклада са поместени констатациите и обстоятелствата, касаещи тарифното класиране на стоката по процесната МД, както и предложението за вземане под отчет и досъбиране на суми за мито и ДДС в горепосочените размери. Със съобщение рег. 32-21231/17.01.2023 г. проверяваното лице е било уведомено по смисъла на чл. 22, §6 във вр. с чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013 за предстоящото издаване на решение. По делото е бил разпитан като свидетел Н. Ц. главен инспектор в ТД Митница Бургас. От правна страна административният съд е приел жалбата за допустима, но неоснователна по изложените на следващо място мотиви. Потвърдено е издаването на обжалваното митническо решение от компетентен административен орган, в писмена форма и с необходимото съдържание, регламентирано в чл. 59, ал. 2 АПК. Наведените възражения от жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила са обсъдени и отхвърлени като неоснователни от съда. По приложението на материалния закон спорът между страните е сведен до преценката за коректност на тарифното класиране на стоката. В тази насока съдът се е ръководил от цитираните в мотивите решения на СЕС, според които решаващият критерий по правило следва да бъде търсен в обективните ѝ характеристики и качества, определени в текста на позицията по Комбинираната номенклатура, както и в забележките към разделите или главите. Въз основа на събраните доказателства по делото е изяснено, че при последващия контрол от страна на самото дружество е представен различен от първоначално приложения към МД сертификат, издаден от YILDIZ DEMIR CELIK, Република Турция. От него се установява, че в химическия състав на част от стоката, допусната за свободно обращение с МД с MRN 20BG001008019145R4, не се съдържа Al (Алуминий). Несъответствието с декларирания код по ТАРИК 7212300020 е довело до определяне на нов код 7212300080, за който е приложима ставка на допълнително мито в размер на 25%. Според заключението на решаващия съд, на основание чл. 49, §1 и чл. 50, §1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447/24.11.2015 г., тарифната квота не се администрира и разпределя служебно, а винаги по заявление на вносителите, поради което правилно митническият орган е начислил допълнително задължение за мито и ДДС. Обжалваното решение на Административен съд Бургас е валидно, допустимо и правилно. Установените факти от първоинстанционния съд са основани на доказателствата по делото. Неоснователни са развитите касационни доводи, че главният въпрос е останал неизяснен поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Всички наведени оплаквания от страна на Галва Метал България" ЕООД в несъстоятелност, и заявени доказателствени искания в хода на делото са разгледани своевременно и обективно от съда, в резултат на което крайното заключение по приложението на материалния закон е правилно. В постановеното решение са изложени последователни мотиви по оплакванията на жалбоподателя относно компетентността на митническия орган, издал процесното решение 32-76295/24.02.2023 г. Обосновано решаващият съд приема, че проверката в рамките на последващия контрол е осъществена въз основа на заповед за възлагане по чл. 84в ЗМ от компетентен орган. Твърдението за недоказаност на условията за заместване при възлагането на контрола е неоснователно. В случая административното производство е възложено със заповед ЗТД-1000-409/07.06.2022 г. на директора на ТД Митница Бургас. Последващите две заповеди за изменение на крайния срок (с ЗТД1000-566/08.08.2022 г. и ЗТД1000-627/07.09.2022 г.) са издадени от заместник-директор на ТД Митница Бургас, определен съгласно заповед 0-792/18.03.2022 г. на директора на Агенция Митници (л. 65 от делото). Изисканите документи са представени към молбата на процесуалния представител на ответника от 06.10.2023 г. и приети с протоколно определение в с.з. на 25.10.2023 г. В подадената молба по електронен път от 27.10.2023 г. на адв. Хаджиева не са наведени допълнителни възражения в тази насока, доколкото съображенията засягат изцяло недопустимостта на свидетелските показания. Останалите твърдения в касационната жалба за допуснати процесуални нарушения от решаващия съд не се установяват след извършената проверка от касационната инстанция. Спорът между страните по делото се свежда до тарифното класиране на част от процесната стока, описана в МД с MRN 20BG001008019145R4/06.04.2020 г. като галванизирани стоманени ленти с широчина по-малка от 600 mm 22 181 кг; 0,56 mm х 80 mm 2 935 кг 1 бр; 0,56 mm х 122 mm 14 256 кг 5 бр.; 0,56 mm х 175 mm 3 120 кг 1 бр.; 0,56 mm х 200 mm 1 870 кг 1 бр.. В тази връзка релевантните факти и правни изводи на първоинстанционния съд са изградени върху писмените доказателства, представени от Галва Метал България" ЕООД в несъстоятелност, в рамките на осъществения контрол от митническите инспектори. Свидетелските показания на гл. инспектор Н. Ц. са отбелязани само в констативната част на решението, но не и след това. Същите не са възприети като водещи нито при преценката на обективните характеристики и качества на съответната част от стоката (които процесуалният представител на касатора не оспорва в хода на делото пред първоинстанционния съд и с касационната жалба), така и за приложението на непреференциалните тарифни квоти в случая. Поради тази причина правилно с определение 2630/19.10.2023 г. съдът е отхвърлил особеното искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС. Поставените въпроси от процесуалния представител на жалбоподателя не се отнасят до приложение на националните норми, които да противоречат на норма на правото на ЕС. Техният отговор не е пряко свързан с преюдициалния и тълкувателен характер на запитването съгласно чл. 628 ГПК, а с анализа на конкретните факти и произнасянето по спора, което е задължение на националната инстанция. Регламентацията на еднаквото управление на тарифните квоти и тарифното класиране на стоките от държавите членки се съдържа в нормите на чл. 49 и сл. от дял II, глава 1, раздел 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията. Съгласно чл. 50, §1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията, националните митнически органи не са компетентни да се произнесат по искането в МД от 06.04.2020 г. за ползване на тарифна квота, а да извършат проверка на валидността му съгласно законодателството на Съюза за откриване на тарифната квота. Валидното искане се предава незабавно на Комисията с посочване на датата на приемане на митническата декларация и на точното количество, за което е неправено искането - чл. 50, §2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията. Механизмът на разпределяне на количеството по тарифни квоти от Комисията е уреден в чл. 51 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията. Според разпоредбата на чл. 51, §1, разпределянето се извършва в работен ден, като след предварително уведомяване на митническите органи на държавите членки може и да не се извършва разпределение в даден работен ден. Количествата по тарифните квоти се разпределят не по рано от втория работен ден от датата на приемане на митническата декларация, съдържаща искането за ползване на тарифна квота - чл. 51, §2, ал. 1. Количествата за всяка тарифна квота се разпределят от Комисията въз основа на получените искания в хронологичен ред на датите на приемане на съответните МД и доколкото позволява оставащото количество по квотата - чл. 51, §4. Когато в деня на разпределяне на количествата общото количество по всички искания, отнасящи се до приети на една и съща дата декларации, е по-голям от оставащото количество по квотата, количествата по исканията се разпределят пропорционално на исканите количества - чл. 51, §4. Поради това е правилен изводът на решаващия състав, че при липсата на надлежно подадена декларация за стоката с код по ТАРИК 7212 30 00 80, липсва и валидно подадено заявление за ползване на тарифна квота, относима към този код. По този въпрос настоящата касационна инстанция препраща към останалата част от мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспореното митническо решение и е отхвърлил оспорването, Административен съд - Бургас е постановил правилно решение, което не страда от твърдените пороци в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. При този изход на спора е неоснователна претенцията за присъждане на разноски в полза на Галва Метал България" ЕООД в несъстоятелност. Поради липсата на претенция от ответната страна в тази насока, разноски по делото не се дължат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,