Решение № 725 от 4.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1676/2009 г.
ВКСI гражданско отделение04.08.2011 г.докладчик Василка Илиева
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н. А. Д. и Й. Д. Д. за отмяна на основание чл. 304 ГПК на влязлото в сила решение № 205 от 03.07.2009 г. на Велинградски районен съд, постановено по гр. дело № 705/2007 г. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Н. А. Д. и Й. Д. Д. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на влязлото в сила решение № 205 от 03.07.2009 г. на Велинградски районен съд, постановено по гр. дело № 705/2007 г. ОСЪЖДА Н. А. Д. ЕГН [ЕГН] и Й. Д. Д. ЕГН [ЕГН] и двете с адрес - [населено място], [улица] да заплатят на Т. Г. Т. и Я. В. Г. сумата 50 /петдесет/ лв. - разноски. Решението в частта, в която молбата за отмяна е оставена без разглеждане подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до страните.
Мотиви
Решение № 725 от 4.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1676/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба на Н. А. Д. и Й. Д. Д., чрез пълномощника им адв. Т. З. за отмяна на влязлото в сила решение № 205 от 03.07.2009 г. на Велинградски районен съд, постановено по гр. дело № 705/2007 г., с което е уважен предявения от Т. Г. Т. и Я. В. Г. срещу В. Д. Д. ревандикационен иск. Твърди се, че процесният недвижим имот е съсобствен между молителките и В. Д., поради което е следвало да участват в развилото се производство. Тъй като не са били надлежно конституирани в процеса молят за отмяна на атакуваното решение. Ответниците по молбата за отмяна - Т. Г. Т. и Я. В. Г. са депозирали отговор по смисъла на чл. 306, ал. 3 ГПК, с който считат молбата за отмяна за недопустима и молят да бъде оставена без разглеждане, а при условията на евентуалност оспорват молбата за отмяна и молят да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Претендират направените разноски. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира, че молбата за отмяна е допустима и подлежи на разглеждане, тъй като е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 305, т. 5 ГПК. За да е налице основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, следва да се установи, че страната, в следствие нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Фактическият състав на разпоредбата визира основания за отмяна, които могат да се заявят от страна в производството, по което е постановено атакуваното решение, т. е. от конституирана страна, но лишена от участие в производството, поради нарушаване на съдопроизводствените правила, които обезпечават това участие. В конкретния случай молителите не са били страна - ответник в процеса, по който е уважен с влязло в сила решение искът по чл. 108 ЗС срещу ответника Д., поради което молбата за отмяна следва да се остави без разглеждане, поради липса на легитимация, като подадена от трето неучаствувало в производството лице. Молбата за отмяна следва да се разгледа по реда на чл. 304 ГПК, с оглед въведените в нея твърдения, че предмет на ревандикацията с атакуваното решение е съсобствен недвижим имот, което обуславя участието им в процеса, тъй като са обвързани от силата на пресъдено нещо на това решение, макар и неконституирани в производството. Молителите не притежават качеството на необходим другар на ответника, поради което молбата им за отмяна на това основание се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Ревандикационият иск може да се предяви по отношение на всеки от съсобствениците, както е и в настоящия случай - срещу съсобственика - В. Д., но това не означава, че правата на молителите са преклудирани. Те могат да защитят правата си по исков ред. При това положение те не следва да участват като главна страна-необходим другар в неделимо правоотношение. Твърденията в молбата за отмяна, касаещи правилността на атакуваното решение не подлежат на обсъждане в настоящото извънинстанционно производство по чл. 303 - чл. 309 ГПК, тъй като с него не се дублира касационното обжалване на решенията. Отмяната по чл. 303 и сл. ГПК съставлява самостоятелно производство, което е средство за защита срещу влезли в сила съдебни решения, които не съответстват на действителното правно положение, като несъответствието се дължи на изрично и изчерпателно посочените в чл. 303 и чл. 304 ГПК причини, а допуснатите при обсъждането на доказателствения материал процесуални нарушения и неправилното приложение на материалния закон, не са сред предвидените в закона основания за отмяна на влезли в сила решения. Тези пороци на решението се отстраняват по пътя на инстанционния контрол. При този изход на спора молителите следва да заплатят разноските направени в настоящето производство от ответниците в размер на 50 лв. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Първо отделение