Решение № 3133 от 13.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10271/2016 г.

Решение № 3133 от 13.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10271/2016 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР-В., чрез процесуален представител, против решение № 1482/04.07.2016 г., постановено по адм. дело № 839/2016 г. по описа на Административен съд В.. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да бъде потвърден като законосъобразен оспорения акт. Претендира разноски- юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - С. Д. Т., чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество, е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № 653з-765/01.03.2016 г. на директора на Областна дирекция на МВР-В., с която на С. Д. Т. е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, на основание чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗМВР. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон от страна на административния орган. Правилно съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган съобразно нормата на чл. 204, т. 3 от ЗМВР и в предписаната от закона писмена форма. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Същата съдържа изброените в чл. 210, ал. 1 ЗМВР реквизити, като в процесния случай са спазени изискванията на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Спазена е разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от закона, като преди налагане на дисциплинарното наказание са приети писмените обяснения на служителя. От административния орган са събрани доказателства и са отчетени всички относими обстоятелства съгласно разпоредбата на чл. 206, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР. Настоящият съдебен състав не споделя заключенията на Административен съд В. за противоречия на оспорената заповед с материалния закон. Не се кредитират изложените доводи на първоинстанционния съд за неяснота относно дължимото поведение на адресатите на Инструкция № 8121з-78/24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в МВР /както в редакция от 03.02.2015 г., така и след изм. ДВ бр. 30 от 15.04.2016 г./. В раздел II "Отчетност" на посочената инструкция е разписано каква документация следва да се издава и води в структурите на МВР, където са обособени помещения за настаняване на задържани лица. Така в чл. 87, ал. 1, т. 2 от инструкцията като отделен документ е посочена книга за задържани лица (приложение № 2), а в т. 12 е посочен специален регистър за завеждане на заповедите за задържане (приложение № 9). Първоинстанционният съд не е направил разграничение между книгата на задържаните лица като документ, който се води и съхранява в звената за оперативно дежурство - част от структурата, където е задържано лицето /регламентирана и в чл. 34, ал. 1 от Инструкция № Iз1373/21.06.2010 г., според който текст в звената за оперативно дежурство се водят и съхраняват документи съгласно Приложение № 1., а в т. 9 от приложението като такъв документ е посочена книга за задържаните лица/, и регистъра за завеждане на заповедите за задържане, който е отделен документ, в който следва да се вписва всяка издадена заповед за задържане, и който се отнася до идентифициране на заповедите в качеството им на отделени специфични документи, отнасящи се до определено задържано лице. Цитираната книга се води в ОДЦ/ОДЧ на структурата на МВР, където е задържано лицето /чл. 17 от Инструкция № 8121з-78/24.01.2015 г., редакция от 03.02.2015 г./, като реквизитите и съдържанието на книгата са очертани в приложение № 2 към същата. Видно от приложението, в книгата следва да се вписват дата и час на приемане в помещението за настаняване на задържани лица, №, дата и час на заповедта за задържане (№ на постановление за задържане), основание на задържането, име, презиме, фамилия на задържаното лице, ЕГН, месторождение, постоянен и настоящ адрес на задържаното лице. Наличието на тази информация касае задържаното лице, с оглед идентифициране на самото лице и всички обстоятелства относно неговото задържане. Следователно противно на изложеното от Административен съд В., часът и датата на задържане като отделен реквизит се вписват както в книгата за задържани лица, така и в специалния регистър за завеждане заповедите за задържане, именно съобразно посочените по-горе цели на документирането и отчетността на процедурата по задържане на лица от полицейските органи в случаите, определени в ЗМВР. В процесния случай от събраните по делото доказателства безспорно е установено, че наказаното лице е осъществило описаното в заповедта и в изготвената справка рег. № 8121р-43659/12.12.2015 г., дисциплинарно нарушение, изразено чрез бездействие, а именно: гл. инспектор С. Д. Т. за периода 01.06.2015 г. до 12.12.2015 г. не е осъществил контрол върху подчинените си служители от ОДЧ на IV РПУ В. мл. експерт В. К. М., мл. експерт Д. Д. Д. и мл. експерт И. В. Й., които не са изпълнили в пълен обем задълженията си за водене на книгата за задържани лица, произтичащи от чл. 31, ал. 1, вр. т. 9 от Приложение № 1 от Инструкция № Iз-1371/21.06.2010 г. за организацията и реда за осъществяване на дежурството в МВР, като не са вписали следните данни на заповедите за задържане-час и дата на задържане в конкретно изброени случаи. Виновното неизпълнение на горепосочените задължения от страна на Т., произтичащи от длъжностна характеристика рег. № 13003/26.10.2010 г., утвърдена с МЗ № Iз-2893/03.12.2010 г., правилно е определено от ДНО като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 1 и ал. 2, от ЗМВР, което е основание за налагане на дисциплинарно наказание, и при осъществен от служителя състав на чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, законосъобразно административния орган е наложил дисциплинарно наказание "порицание" в предвидения минимален размер по чл. 200, ал. 2 ЗМВР. Обжалваната заповед съответства и на целта на закона. Не се установява от доказателствата приети по делото, оспореният административен акт да е издаден с цел, различна от целите на непосредствените нормативни актове, в приложение на които същия е издаден. С издаване на оспорената заповед, постановена в дисциплинарното производство се постига предвиденият от законодателя резултат - възпитателно и превантивно въздействие върху държавния служител за спазване на служебната дисциплина. От изложеното следва, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същата е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона. Обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК жалбата срещу оспорената заповед се отхвърли като неоснователна. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, с оглед на факта, че ответната страна е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. ТР № 3/13.05.2010 г. на ОС на колегиите на ВАС, и съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 АПК, на ответника следва да се присъдят разноски- юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на 200 лева. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,