Решение № 8120 от 26.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7694/2016 г.

Решение № 8120 от 26.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7694/2016 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от [фирма], представлявано от управителя В. П., срещу решение № 3125 от 09.05.2016 г., постановено по адм. д. № 12169/2015 г. по описа на Административен съд София град, с което са отхвърлени предявените от търговеца против Агенция "Митници" искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ като неоснователни. Изложени са доводи, че решението е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му, като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което се уважи предявения от дружеството иск. Претендират се разноски. Ответникът Агенция "Митници" чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Допълнително развива съображения в депозираната писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, за която съдебния акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Производството пред административния съд се е развило по исковата молба на [фирма] срещу Агенция "Митници" гр. София. С нея на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ претендира заплащане на сума в размер на общо 340 903. 76 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди-сбор на преките финансови загуби от продажба под себестойността в размер на 289 737. 62 лв. и пропуснати ползи от нереализиране на стоката с допустимата печалба, възлизаща на 51 166.14 лв., настъпили като пряка и непосредствена последица от действия на Агенция Митници-задържане на стоката като обезпечителна мярка и от съставянето и изпълнението на незаконосъобразен акт-наказателно постановление № 4/2004 г. от 30.11.2004 г., което впоследствие е било отменено с Решение от 21.12.2005 г. на СРС по нахд № 2749/2005 г. С обжалваното решение предявените искове са отхвърлени изцяло като неоснователни. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел за основателно противопоставеното възражение за изтекла погасителна давност. С оглед неоснователността на главния иск, е приета неоснователност и на акцесорния такъв. Решението е валидно, допустимо и правилно. Фактическата обстановка по делото не е била спорна между страните и тя правилно е установена от първостепенния съд. Правилно съдът е установил обстоятелството, че на 24.06.2004 г. с Постановление № 2600-3794/24.06.2004 г. на Агенция "Митници", Митница Аерогара София, издадено по административно- наказателна преписка № 44/03.06.2004 г. била наложена обезпечителна мярка-запор върху всички банкови сметки на дружеството във връзка със събиране на бъдещи санкции по административно- наказателната преписка и наличните в склада лекарства били иззети и изнесени от склада от страна на митническите власти, за което била издадена разписка от 10.08.2004 г. Правилно наред с това съдът е установил и относимия за спора факт, че, че на 30.11.2004 г. било издадено НП № 48/2004 г. от Директор на РМД София, с което било установено отклоняване на стоки, поради което и дружеството било задължено да заплати и левовата равностойност на предмета на нарушението. Впоследствие с решение от 21.12.2005 г. по НАХД № 2749/2005 г. по описа на СРС, съдът е отменил изцяло наказателното постановление. Обоснована е и преценката на съда, че решението е влязло в сила на 23.11.2006 г. При тези данни правилна е преценката на съда, че искът е погасен по давност по отношение на всички претендирани от ищеца действия на административни органи или длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. петгодишната давност е изтекла, както считано от отмяната на административния акт, така и по отношение на всички твърдяни незаконосъобразни действия, поради което и отговорността на държавата не може да бъде ангажирана. Ако се приеме, че давностният срок започва да тече от момента на влизане в сила на съдебното решение на 23.11.2006 г. за отмяна на НП, то петгодишната давност е изтекла на 23.11.2011 г. Давностният срок е изтекъл и по отношение на твърдяното незаконосъобразно запечатване на склада и задържане на стоката. Това действие от поредицата действия на административните органи е дори още по-назад във времето. Съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените въпроси в закона се прилагат разпоредбите на гражданските и трудови закони. Съгласно чл. 110 от ЗЗД, с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Съдът правилно е съобразил, че считано от датата на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконосъобразния административен акт - 23.11.2006 г. е изтекла давността, тъй като до подаване на исковата молба - 21.06.2012 г. са изтекли пет години, в които може да се претендира плащане на обезщетение. Правилно са обсъдени като неоснователни възраженията за наличие на прекъсване на давността, като подробно развитите доводи на АС в тази насока се споделят напълно и не следва да бъдат преповтаряни. Следва само да бъде подчертано, че обосновано съдът се е позовал на нормата на чл. 116 ЗЗД, според която давността се прекъсва при изрично посочени предпоставки, като тази норма не може да бъде тълкувана разширително. В този смисъл ищецът не би могъл да прекъсне погасителната давност за своето вземане въз основа на качеството си на ответник по молба за откриване на производство по несъстоятелност, тъй като подобна хипотеза не е предвидена в нормата на чл. 116 ЗЗД. Правилно е и приетото от административния съд за неприложимост на нормата на чл. 628а от ТЗ, на която са основани голяма част от доводите на касатора. това е така, тъй като същата предвижда, че подаването на молба за откриване на производство по несъстоятелност прекъсва давността относно вземането, на което молителят основава молбата си по чл. 625 ТЗ. Следва да бъде споделен и решаващият мотив на първостепенния съд относно неоснователността на довода на ищеца, че за периода от 23.11.2006 г. до 07.02.2012 г. (датата на прекратяване на производството по несъстоятелност) погасителната давност не е текла, тъй като ищецът е бил в обективна невъзможност да упражни правото си на иск. Правилно и обосновано е обсъдено като неоснователно твърдението, че искова молба по ЗОДОВ не е можело да бъде предявена от синдика поради ограничената му процесуална легитимация. Правилен е изводът на съда, че независимо от откритото производство по несъстоятелност, в правомощията на синдика, който представлява предприятието (чл. 658, ал. 1, т. 1 от ТЗ) е влизала и възможността, съгласно т. 10 от посочената разпоредба да издирва и уточнява кредиторите на длъжника, а според т. 7 да завежда дела от името на длъжника. Поради това не е имало пречка за завеждане на иска, противно на твърденията на касатора Синдикът действа от името на длъжника и упражнява неговите материални и процесуални права. Неоснователно касаторът се позовава на законодателните промени в ТЗ - закон за изменение на ТЗ, ДВ, бр. 20/2013 г., за да обоснове тезата, че преди тези промени ограничената процесуална легитимация на синдика и десезирането на органите на длъжника всъщност са препятствали възможността за водене на осъдителни искове като процесния. Нормативните промени, на които се позовава касаторът, касаят само исковете по чл. 645, 646 и 647 от ТЗ и обусловените от тях искове за връщане на имущество в масата на несъстоятелността, сред които не попада процесният осъдителен иск по ЗОДОВ. С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер - 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,