Решение № 14967 от 16.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9889/2011 г.

Решение № 14967 от 16.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9889/2011 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на адв. Иван Миланов Лазов, повереник на Хаиатъ Гюндоган, срещу решение № 2847 от 10.06.2011 г. по адм. д. № 6036/2010 г. на Административен съд София-град с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост и затова следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което претенцията да бъде уважена изцяло. Ответникът, Дирекция "Миграция" при МВР не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационни основания и затова решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи и провери оспореното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отхвърлен иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ на Хаиатъ Гюндоган, гражданин на Република Турция, срещу Дирекция "Миграция" при МВР в размер на сумата 30000 лева обезщетение за претърпeни неимуществени вреди, ведно с мораторната лихва от 29.10.2009 г. до датата на предявяване на иска и законната лихва от тази дата до окончателното изплащане на сумата. Въз основа на събраните доказателства, включително свидетелски показания и заключение на съдебно - медицинска експертиза, е прието, че ответникът е осигурил спрямо ищеца полагането на необходимите медицински грижи и подходящи битови условия по време на престоя му в Специализирания дом за временно настаняване на чужденци /СДВНЧ/, кв. Бусманци, през периода от 29.10.2009 г. до 11.11.2009 г. и че здравословното му състояние не е налагало транспорт на лицето чрез линейка по време на експулсирането му от страната. Изводът, че не е налице първият от кумулативно предвидените елементи за уважаване на претенцията по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината при или по повод изпълнение на административна дейност, е обоснован и законосъобразен. Заключението на съдебно - медицинската експертиза, което е кредитирано като обосновано, обективно и компетентно изготвено, е категорично, че по време на престоя в Затвора гр. София и в СДВНЧ, кв. Бусманци, на ищеца са оказани необходимите спешни и в планов порядък медицински грижи, съобразно получените травматични увреждания и техните последици. Доказателства, че здравословното му състояние е налагало транспортиране със специално оборудвана линейка по време на експулсирането в Турция не са представени. Не са доказани и твърденията, че в СДВНЧ, кв. Бусманци, е бил настанен при неподходящи битови условия. По изложените съображения, претенцията за присъждане на обезщетение по реда на чл. 203 и сл. от АПК е отхвърлена, като неоснователна и недоказана. Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно, и затова следва да бъде оставено в сила. Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение