Решение № 5105 от 16.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13181/2008 г.
ВАСIV отделение16.04.2009 г.докладчик Марио Димитров
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 11.08.2008 г. по адм. дело № 603/2008 г. на Административен съд - София-град, II отделение, 34 състав. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 5105 от 16.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13181/2008 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по реда на чл. 208 - 228 от Административно процесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на кмета на район "Искър", Столична община, чрез юрисконсулт Симеон Стоилов срещу решение от 11.08.2008 г. по адм. дело № 603/2008 г. на Административен съд - София град, II отделение, 34 състав, в частта, с която е отменена негова Заповед № 564 от 10.05.2006 г. постановена по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и са определени части от имоти пл. № 20500, пл. № 20501 и пл. № 20502, кад. лист 555, сега попадащи в УПИ I СО, кв. 6 по плана на НПЗ "Искър - юг" като незастроени и е осъдена Столична община да заплати разноски по делото. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради това, че определената за незастроена част от имота като сервитутно отстояние към прилежаща производствена сграда и междузаводски алеи, са част от реализираното мероприятие. Моли, да се отмени решението в обжалваната част и се потвърди заповедта, с която тези части от имотите са определени като застроени. Ответникът - Милчо Стоилов Димитров, чрез адв. Дашина оспорва жалбата и излага доводи за правилност на обжалваното решение, което моли, да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и излага доводи относно правилността на обжалваното решение, което счита, че следва да се остави в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решение от 11.08.2008 г. по адм. дело № 603/2008 г. на Административен съд - София град, II отделение, 34 състав, е отменена Заповед № 564 от 10.05.2006 г. на кмета на район "Искър", Столична община, в частта, с която са определени като застроена част от имот № 20500, с площ от 143 кв. м., обозначена между букви А-Б-К-Й-З-А, оцветена в кафяв цвят на комбинирана скица № 1; площ от 618 кв. м. от имот пл. № 20501, отбелязана по букви Б-В-Г-Д-Е-Б, оцветена в кафяв цвят на комбинирана скица № 2 и площ от 504 кв. м. от имот пл. № 20502, отбелязана по букви А-Б-В-Г-А, оцветена в кафяв цвят на комбинирана скица № 3, кад. лист 555, сега попадащи в УПИ I со, кв. 6 по плана на НПЗ "Искър - юг", представляващи неразделна част от заключението на вещото лице и от решението на съда, подписани от съдебния състав и са определени тези част като незастроени. В останалата част на обжалваната заповед жалбата е отхвърлена, като съдът е приел, че по отношение на части: от имот пл. № 20500 с площ от 583кв. м., от имот пл. № 20501 с площ от 128 кв. м., представляват заети от мероприятия площ, а от имот пл. № 20500, площ от 75 кв. м. представлява сервитутно отстояние. Тази част не е обжалвана от ответника и решението е влязло в сила. В производството съдът е назначил съдебно - техническа експертиза и въз основа на заключението на вещото лице е установена свободна незастроена площ за отделните имоти, като са изготвени, приложени и подписани 3 отделни скици. Съдът е приел, че тези част са свободни от застрояване, тъй като няма фактическо строителство и няма изградени съоръжения от характер на посочените в оспорената заповед. Постановеното решение от първоинстанционния съд е правилно. Изложените от съда мотиви са законосъобразни и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като при проверката по чл. 218 от АПК не се установиха нарушения, които да обуславят отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Неоснователни са възраженията на касатора, че определянето на незастроената част от имота е неправомерно, поради това, че представляват сервитутни отстояния към прилежаща сграда и междузаводски алеи, като част от реализираното мероприятие. Първоинстанционният съд е съобразил изискванията на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ относно установяване свободна от застрояване площ, като е направил съответствие между приетите за застроени части от административния орган и заключението на съдебно - техническата експертиза. В § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ при условията на примерно изброяване са посочени строителните дейности и съоръженията, които не позволяват възстановяване на земеделска земя, включена в урбанизирани територии. Самото определяне на застроена част, съгласно чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е предвидено да се извърши от техническата служба в общината при спазване на Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (обн. ДВ бр. 3/13.01.2004 г.) и на хигиенните и противопожарните норми. По реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ се определя единствено от техническа страна застроената и свободната от застрояване площ по смисъла на чл. 11, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, във връзка с ал. 2, т. 2 и 3, която процедура е само етап от процеса на възстановяване на собствеността. Единственото относимо в случая обстоятелство е, дали върху процесния имот има реализирана строителна дейност по смисъла на § 1в от ППЗСПЗЗ. От доказателствата по делото и заключението на съдебно - техническата експертиза, която не е оспорена от касатора, се установява, че бивши имоти пл. №№ 20500, 20501 и 20502, кад. л. № 555, по ЗРП на местност НПЗ "Искър - юг", попадат в УПИ I со, кв. 6 с отреждане на опитна база, а по предхождащ план с отреждане за Институт по техническа кибурнетика и роботика при БАН. По отношение на имот пл. № 20500, целия от 801 кв. м., част от 583 кв. м. е заета от мероприятия -част от нерегулирана вътрешно транспортна улица и тротоар, част от 75 кв. м. е сервитутно отстояние към трафопост и част с площ от 143 кв. м., обозначена между букви А-Б-К-Й-З-А, оцветена в кафяв цвят на комбинирана скица № 1 е незастроена площ-затревен терен. За имот пл. № 20501, целия от 746 кв. м., част от 128 кв. м. е заета от мероприятия - част от нерегулирана вътрешно транспортна улица, а част от 618 кв. м., отбелязана по букви Б-В-Г-Д-Е-Б, оцветена в кафяв цвят на комбинирана скица № 2 е незастроена -затревена площ. За имот пл. № 20502, целия с площ от 504 кв. м., отбелязана по букви А-Б-В-Г-А, оцветена в кафяв цвят на комбинирана скица № 3, е незастроена площ -затревен терен. За тези части от имоти решаващият съд е направил правилни изводи относно липса на строителни дейности и съоръжения, каквито не се установява от доказателствата по делото да има извършени. Доводите на касатора, че тези части са част от осъществени мероприятия не се установява от доказателствата по делото, а това твърдение е следвало да бъде доказано от него. С касационната жалба касатора се позовава на акт за държавна собственост, който не обуславя изводи за наличие на пречките по § 1в от ПЗР на ППЗСПЗЗ, за приемане на описаните части от имоти като свободни от застрояване. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените с касационната жалба отменителни основания и обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение