Решение № 5763 от 23.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14017/2011 г.

Решение № 5763 от 23.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14017/2011 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Ай Ти Билд" ЕООД, гр. Варна против решение № 2063/29.08.2011 г. по адм. дело № 943/2011 г. на Административен съд Варна. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 405 а от Кодекса на труда (КТ) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците по жалбата, Дирекция "Инспекция по труда" - Варна и Иван Димитров Атанасов, от гр. Варна не изразяват становища по същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. Предмет на контрол пред административния съд е постановление от 2011 г. по чл. 405а от Кодекса на труда за обявяване съществуването на трудово правоотношение и дадени предписания на ТД "Ай Ти Билд" ЕООД, гр. Варна за сключване на трудов договор с Иван Димитров Атанасов, от гр. Варна. С обжалваното съдебно решение административният съд е отхвърлил оспорването срещу акта на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, приемайки че е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. По делото е установено, че на 2.02.2011 г. служители на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна са посетили склад, стопанисван от ТД "Ай Ти Билд" ЕООД, гр. Варна и са констатирали, че лицето Иван Димитров Атанасов, в работни дрехи е почиствало плодове в контейнер на фирмата. В проведения разговор работникът е заявил, че работи в склада на дружеството с дата на постъпване 10.01.2011 г., работно време от 03.00 ч. до 12.00 ч., с почивен ден неделя, при възнаграждение 20.00 лева на ден. Описал е подробно дейностите, извършвани в помещението на фирмата. Инспекторите са установили, че Атанасов престира своя труд без трудов договор с "Ай Ти Билд" ЕООД, гр. Варна и са издали атакуваните постановление и предписания. Възприемайки по описания начин фактите по спора, първоинстанционният съд ги е изяснил точно, отделяйки спорното от безспорното в съответствие с правилата на логическото мислене и общоприетите правила. Съдебно решение не страда от порока необоснованост. Административният съд е достигнал до правни изводи, които са в съответствие с установените фактически обстоятелства, отделяйки спорното от безспорното при вярна преценка на фактите. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Разпоредбата на чл. 405а от КТ сочи, че когато се установи, че работната сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. В тези случаи наличието на трудово правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства, а с постановлението се определя и началната дата на възникването на трудовото правоотношение. При събраните доказателства, че лицето е изпълнявало работа с определени трудови функции, място на работа и работно време, срещу което се дължи трудово възнаграждение в определен размер, правилно съдът е приел, че е възникнало трудово правоотношение и е приложил точно разпоредбата на чл. 405а от КТ. По изложените съображения обжалваното съдебно решение не страда от пороците по чл. 209, т. 3 от АПК и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното Върховният административен съд, шесто отделение