Решение № 3043 от 4.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13987/2013 г.

Решение № 3043 от 4.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13987/2013 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Емил Михайлов Димитров от гр. София срешу решение № 4347 от 28.06.2013 г. по адм. дело № 8309 по описа за 2012 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № РО - 556 от 30.07.2012 г. на директора на Столично управление "Социално осигуряване", потвърждаващо разпореждане № 4807126281 от 03.02.2012 г. на ръководител "ПО". Изложените подробни съображения за пороци на съдебното решение релевират необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и неправилно прилагане на материалноправни норми като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - София - град е оспорил касационната жалба в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. За да се произнесе по същество, Върховният административен съд взе предвид следното: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София - град е решение № РО - 556 от 30.07.2012 г. на Директора на Столично управление "Социално осигуряване" (сега Териториално поделение на Националния осигурителен институт - София - град), потвърждаващо разпореждане № 4807126281 от 03.02.2012 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на Емил Михайлов Димитров от гр. София, в частта, с която не е зачетен от втора категория придобитият от жалбоподателя осигурителен стаж като митнически инспектор в Митница - Аерогара София през периодите от 1983 г. до 1997 г. и от 2002 г. до 2011 г. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд София - град законосъобразно е приел, че спорният осигурителен стаж не попада в уредените хипотези от т. 61 от отменения ПКТП (Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране, в сила до 31.12.1999 г.) и чл. 2, т. 12 от НКТП (Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране, в сила от 01.01.2000 г.), поради което не може да бъде зачетен от втора категория. Този извод обосновано произтича от преценката на събраните по делото писмени доказателства: констативен протокол за извършена проверка вх. № 2600-2780 от 16.05.2012 г., заповеди на Директора на Агенция "Митници" и протоколи на комисията за категоризиране на митническите служители, работещи с немедицинска рентгенова апаратура за пролъчване на багаж и други източници на йонизиращи лъчения, длъжностни характеристики, ведомости за заплати и др. Неоснователни са развитите в касационната жалба съображения, релевиращи необоснованост на съдебното решение и съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Първоинстанционният административен съд е извършил подробна и задълбочена преценка на всички събрани по делото доказателства, относими към спорния предмет за категорията на труда. Правните изводи на съда са обвързани с приложимите нормативни разпоредби, а не с тълкуванията и становищата, изготвени от административни институции в отговор на запитвания, сред които е посоченото от касатора писмо - отговор на МТСП изх. № 9104-86/06.02.2012 г. Писмото не е доказателство или нормативен акт, а освен това в него не е изразено становище, че в частност трудът на митническите служители е от втора категория на основание чл. 2, т. 12 от НКТП. Некоректно се твърди, че представените документи с писмо изх. № 100-5633/28.03.2013 г. на "Летище София" ЕАД установяват изгодни за касатора обстоятелства относно категорията на труда му. В документите не се съдържат данни, че за касатора или други митнически инспектори са били правени осигурителни вноски в размерите за втора категория труд на основание т. 61 от ПКТП (отм.) и чл. 2, т. 12 от НКТП. Приложените списъци засягат категоризирането по т. 53б от ПКТП (отм.) на труда, полаган от работниците и служителите от наземното обслужване на самолети, пътници и багажи (механици, шофьори, монтьори, енергетици и пр.). С приложеното писмо с вх. № 100-7472/19.09.2001 г. директорът на Столично управление "Социално осигуряване" в отговор на запитване на "Летище София" ЕАД е пояснил, че от втора категория по чл. 2, т. 12 от НКТП е трудът на работниците, специалистите и ръководните служители, работещи постоянно (написано с главни букви) в среда на йонизиращи лъчения. Като неоснователно се преценява и оплакването за постановяване на решението при неизяснена фактическа обстановка, което се свързва с обстоятелството, че осигурителят не е изготвял бални оценки на условията на труд, карти за комплексна оценка и др. по реда на Наредбите за комплексно оценяване условията на труд (необнародвани, публикувани в информационни бюлетини по труда), издадени от Министерството на труда и социалните грижи и Министерството на здравеопазването на основание чл. 9, ал. 1, т. 5 от ПМС № 66 от 30.12.1987 г. и на основание чл. 1 от ПМС № 169 от 28.08.1991 г. При несъставени бални оценки или комплексни оценки първоинстанционният административен съд е формирал изводите си относно условията на трудовата среда въз основа на преценката на останалите документи по делото - длъжностни характеристики, заповеди за изплащане на допълнителни трудови възнаграждения, протоколи за дозиметрични измервания с посочени стойности и др. Във връзка с оплакването, че съдът не е кредитирал показанията на разпитаната свидетелка, следва да се има предвид създадената с чл. 104, ал. 10 от КСО (нова - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) процесуална забрана за установяване на категорията труд със свидетелски показания. Поради това показанията на св. Вера Шопова относно измерванията на йонизиращите лъчения при пролъчването на багаж и хора не могат да служат като годно доказателство относно вредността на условията на труд и оттам - на категорията му. Неоснователни са касационните доводи за неправилно прилагане на материалния закон, несъобразяване с практиката на НОИ по идентични случаи и със съдебната практика. Цитираните съдебни решения не засягат категорията на труда, полаган от митнически инспектори. Решение № 64 от 3.V.1967 г. на ВС по гр. д. № 33/1967 г., ОСГК, е свързано с тълкуването на ПМС № 147 от 24.VII.1958 г., което за процесните периоди не е приложимо. Освен това в цитираното съдебно решение, което е постановено по искове за възнаграждение за положен от ищците извънреден труд, е уточнено, че 147-то ПМС е степенувало в три категории длъжностите, при които се работи в сферата на йонизиращо лъчение, с оглед на това, дали непрекъснато или понякога се работи при такова лъчение, каква е дозата на лъчението и какъв е рискът. Аналогично тристепенно категоризиране е възприето и с необнародваната Наредба № 0-27 от 15.05.1974 г. за условията на работа и привилегиите на работещите в среда на йонизиращи лъчения (представена по делото като доказателство). Разпоредбата на т. 61 от отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране, приложима за периода 1983 г. - 1997 г., причислява към втора категория труда на работещите непосредствено в обсега на рентгенови лъчи, радиоактивни вещества и други източници на йонизиращи излъчвания. За да се приеме, че работникът или служителят е "работещ непосредствено в обсега на рентгенови лъчи" по смисъла на цитираната подзаконова разпоредба, би следвало да се установи, че той е изпълнявал трудовите си функции основно и преимуществено, през по-голямата част от работното време, в непосредствения обсег на йонизиращи излъчвания. По отношение на изпълняваните от жалбоподателя длъжности (специалист митнически инспектор, митнически инспектор, главен специалист с място на работа Районна митница Аерогара и главен митнически инспектор) такива данни липсват. От представения протокол № 4 от 14.02.1983 г., съставен от комисията по категоризиране на служителите в Дирекция "Митници и митнически контрол" към Митница Аерогара София, се установява, че по възприетото категоризиране в съответствие с необнародваната Наредба № 0-27 от 15.05.1974 г. жалбоподателят попада във II-ра категория 2 група. Необнародваните нормативни актове не пораждат правно действие и не регулират валидно съответните обществени отношения, но извършеното категоризиране в съответствие с правилата на необнародваната наредба е индикация за степента на йонизиращото лъчение, на което е бил подложен жалбоподателят при изпълнение на трудовите му функции. При прилагане на изискванията на наредбата са били издадени заповеди № 70 от 25.02.1983 г., № 55 от 16.02.1987 г., № 34 от 14.02.1990 г. и № 135 от 23.05.1991 г., въз основа на които на жалбоподателя е било изплащано допълнително месечно трудово възнаграждение от 20 лв. и е бил осигуряван допълнителен отпуск от 10 дни. В заповед № 100 от 07.05.1997 г. на началник ГУ "Митници" изрично е разпоредено допълнителното трудово възнаграждение и безплатната предпазна храна на митническите служители, сред които е посочено и името на жалбоподателя, работещи с рентгенова апаратура за пролъчване на багажи и товари, да се осигурява "само за действително отработено време с рентгенови апарати". При установени аналогични обстоятелства за периода 2002 г. - 2011 г. придобитият осигурителен стаж не може да бъде зачетен от втора категория на основание чл. 2, точка 12 от НКТП, която обхваща работници, специалисти и ръководни служители, работещи постоянно в среда на йонизиращи лъчения без включените в чл. 1, т. 5 и 6 (работещите в атомна електроцентрала, които са пряко заети с експлоатацията и ремонта на съоръженията в I контур или извършват събиране, преработване и погребване на радиоактивни отпадъци и отработено ядрено гориво; дефектоскописти, дозиметристи и работници по дезактивация в I контур в атомна електроцентрала). С чл. 9, ал. 20, т. 13 от Инструкция № 13 от 31.10.2000 г. за прилагане на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране е пояснено, че от втора категория е трудът на работещите с рентгенови апарати за пролъчване на багаж на митници, аерогари, гранични пропускателни пунктове. През процесния период жалбоподателят е изпълнявал последователно длъжностите "главен инспектор", "началник на митнически пункт с ранг I младши" и от 01.04.2002 г. до пенсионирането му през 2011 г. - "държавен инспектор с ранг I младши" в сектор "ВИП". Липсват данни и не може да се приеме, че жалбоподателят е бил подложен постоянно на йонизиращи лъчения при условия на трудовата среда, идентични с тези на постоянно работещите с рентгенови апарати за пролъчване на багаж. Като е приел, че оспорените административни актове са издадени при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност по т. 61 от ПКТП (отм.) и от чл. 2, т. 12 от НКТП, Административен съд София - град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,