Решение № 2821 от 18.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11516/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7, изр. първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (Д ОДОП ) Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), приподписана от упълномощен юрк. Й. Бъчварова, срещу Решение 8458 от 08.10.2024 г., постановено по адм. д. 434 по описа на Административен съд Пловдив (АС - Пловдив) за 2024 г., в частта, с която по жалбата на Н. Г. Г., с [ЕГН], е отменен Ревизионен акт (РА) Р-16001623001524-091-001 от 22.11.2023 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП Пловдив, потвърден с Решение 41 от 05.02.2024 г., издадено от директора на Д ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, в следните части: 1. за установен данък на Г. върху годишна данъчна основа по чл. 17 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за 2016 г. за сумата над 1587,31 лв. до пълния размер на задължението по процесния РА от 5787,31 лв., както и за начислените законни лихви над сумата от 1101,45 лв. до пълния им размер по РА от 4015,87 лв.; 2. За установен данък на Г. върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2017 г. за сумата над 362,82 лв. до пълния размер на задължението по РА от 28390,82 лв., както и за начислените законни лихви над сумата от 214,98 лв. до пълния им размер по РА от 16821,90 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение в обжалваната му част, е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател изразява виждане, че първоинстанционният съд подходил формално и едностранчиво при разрешаване на правния спор, разглеждайки и обсъждайки само представените от жалбоподателя доводи и игнорирайки възраженията на администрацията. Акцентира върху липсата на доказателства по делото за установяване на възможността ревизираното лице (РЛ) да закупи и заплати машините, предмет на двата договора, както и на отсъствие на информационни следи за последващото прехвърляне на собствеността върху тези машини към техния купувач през 2016 г. и 2017 г. Изразява виждане, че договорите били оформени само документално без да е налице реално изпълнение по тях, а получените плащания представлявали недеклариран облагаем доход на РЛ. Критикува направеното от първоинстанционния съд тълкуване на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗДДФЛ по отношение на получените доходи от разпореждането с процесните движими вещи, като релевира доводи, че изключването с разпоредбата на тази категория доходи обхваща само продажбата на лични движими вещи на физически лица, тоест предназначени за лично ползване в ежедневието. Продадените в случая машини и съоръжения не били за лично ползване, а били предназначени за стопанска дейност, поради което получените за тях доходи били облагаеми. По посочените съображения касационният жалбоподател моли решението в обжалваната част да бъде отменено и да му бъдат присъдени юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и държавна такса за касационното обжалване. Представено е допълнително писмено становище, с което се поддържа касационната жалба и се претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът Н. Г. Г., чрез упълномощения адв. Н. Пенев, оспорва касационната жалба в писмен отговор и в съдебното заседание пред настоящия съд. По същество на оспорването моли съдебното решение да бъде оставено в сила в обжалваната част. Претендира присъждането на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение съобразно представен списък и доказателства за заплащането му. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за основателност на касационната жалба, което поддържа и устно в съдебното заседание пред настоящия съд. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на съдебното решение в обжалваната част на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъде разгледана досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС - Пловдив е бил РА Р-16001623001524-091-001 от 22.11.2023 г., издаден от В. П. А., на длъжност началник на сектор - възложил ревизията и П. И. А., на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, двете органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 41 от 05.02.2024 г., издадено от Д ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, с който на Г. е установен данък върху годишна данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 5787,31 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в размер на 4015,87 лв. и данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2017 г. в размер на 28390,82 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в размер на 16821,90 лв. Ревизионното производство е повторно, тъй като с Решение 87 от 14.03.2023 г. издадено от Д ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП РА Р-16001622002674-091-001 от 29.12.2022 г. е отменен и преписката е върната за извършване на нова ревизия. Първоинстаницонният съд допуснал и приел заключение на съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), както и ценил показанията на ангажиран от РЛ свидетел. Въз основа на приетото за установено от фактическа страна, първоинстанционният съд направил извод, че ревизията е проведена при липса на съществени нарушения на процесуалните правила и от компетентни органи - надлежно оправомощени от директора на ТД на НАП Пловдив. Съдът приел, че твърдените от ревизиращите органи основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК били установени по делото, тъй като липсвали доказателства, че получените от РЛ доходи и декларираните притежавани парични средства към началото и края на двата ревизирани периода са в състояние да покрият направените от него разходи, като констатираното превишение на разходите спрямо доходите било в размер на 15873,44 лв. за 2016 г. и 3628,23 лв. за 2017 г. Първоинстанционният съд изследвал приложимите разпоредби на чл. 24, чл. 183 и чл. 187 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във връзка с продажбата на вещи. Достигнал до заключение, че от доказателствата по делото, в това число от заключението на ССЕ се установявало, че двата представени по делото договора за покупко-продажба от 22.12.2016 г. и 01.06.2017 г. на движими вещи били изпълнени именно от посочените в тях страни, тъй като вещите, предмет на договорите, се намирали в предприятието на купувача както счетоводно, така и фактически. Изпълнено било и задължението за заплащане на цената по тези договори. В резултат на това съставът на АС Пловдив приел, че РЛ е реализирало допълнителни доходи съответно от 42000,00 лв. за 2016 г. и 280280,00 лв. за 2017 г. По отношение на тези суми първоинстанционният съд приел, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗДДФЛ, която определя като необлагаеми доходите от продажба на движимо имущество. По тази причина счел, че включването на тези доходи в общата годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2016 г. и 2017 г. на РЛ било незаконосъобразно извършено. При горните установявания, в съответствие с разпоредбата на чл. 160, ал. 1 ДОПК съдът преизчислил размера на задълженията по РА. По отношение на годишната облагаема основа за 2016 г. определил нов размер от 20380,66 лв., включващ доходи на РЛ по договор за управление и контрол - 4507,22 лв., както и друг облагаем доход - 15873,44 лв., формиран като установено несъответствие между притежаваното имущество и направените разходи с декларираните и/или получени доходи през годината (57873,44 лв. 42000,00 лв.), въз основа на който установил данък за 2016 г. в размер на 2038,07 лв., при дължима сума за довнасяне в размер на 1587,31 лв., ведно със законна лихва от 1101,45 лв. Съдът определил нов размер и на годишната облагаема основа за 2017 г. от 8079,70 лв., включващ доходи на РЛ по договор за управление и контрол 4451,47 лв., както и друг облагаем доход 3628,23 лв., формирана като установено несъответствие между притежаваното имущество и направените разходи с декларираните и/или получени доходи през годината (288359,70 лв. 280280,00 лв.), в резултат на което установил данък за 2017 г. в размер на 807,97 лв., при дължима сума за довнасяне в размер на 362,82 лв., ведно със законна лихва от 214,98 лв. При така изложените съображения първоинстанционният съд постановил решение, с което отменил спорния РА за сумите над установените дължими размери, както следва: 1. отмяна на на РА в частта, с която в тежест на РЛ е установен данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2016 г. за сумата над 1587,31 лв. до пълния размер на задължението по процесния РА от 5787,31 лв., както и за начислените законни лихви над сумата от 1101,45 лв. до пълния им размер по РА от 4015,87 лв.; 2. отмяна на РА в частта за установен данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2017 г. за сумата над 362,82 лв. до пълния размер на задължението по РА от 28390,82 лв., както и за начислените законни лихви над сумата от 214,98 лв. до пълния им размер по РА от 16821,90 лв. Съдът отхвърлил оспорването на Г. срещу останалата част на спорния РА, като в тази част първоинстанционното решение не е обжалвано и не е предмет на касационната проверка. Съобразно изхода на спора съдът разпределил и отговорността за разноските като осъдил НАП да заплати на Г. сумата от 6161,10 лв., а последният бил осъден да заплати на приходната администрация сумата от 626,65 лв. В обжалваната част решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са касационните оплаквания за неправилност на изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на спорния РА в отменената част, основани на приетото, че Г. е реализирал доход от продажба на движими вещи през 2016 г. в размер на 42000,00 лв. и през 2017 г. в размер на 280280,00 лв. Изтъкнатите от касационния жалбоподател причини за това са свързани с липсата на доказателства, че той е имал финансовата възможност да закупи и заплати машините през 2010 г. и през 2011 г., предмет на договорите за продажба шест години по-късно, както и по причина липсата на данни за прехвърляне на собственост на движимите вещи , различни от плащанията по банковата сметка на лицето от Електромоторен завод Елпром Троян ЕООД. Повдигнатият в касационната жалба въпрос относно финансовата възможност на Г. да придобие през 2010 г. и през 2011 г. движимите вещи, предмет на сделките през 2016 г. и 2017 г. е извън предмета на спора и в този смисъл фактите, които биха установили този факт не подлежат на доказване поради неотносимостта им. Той не би повлиял и на изводите на съда относно настъпването на вещноправния ефект от двете сделки пред 2016 г. и през 2017 г. Продажбата на чужда вещ не е нищожна. Въпреки това е необходимо да се посочи, че още в хода на ревизионното производство са представени от Г. договорите за придобиване на движимите вещи през 2010 г. и през 2011 г., в които е включена клауза, че служат като разписка за разплатените по тях суми. Тези документи на са били оспорени от приходната администрация, както и обяснението на лицето продавач М. С., събрано по реда на ДОПК. Обоснована на доказателствената съвкупност е преценката на първоинстанционния съд, че двата договора за продажба на движими вещи от 22.12.2016 г. и от 01.06.2017 г., които са с нотариална заверка на подписите и сумите по тях са разплатени по банков път, са реално изпълнени от страните и вещите са прехвърлени. В тази насока първоинстанционният съд правилно е основал изводите си на приобщените писмени доказателства, гласни доказателства и обяснения, както и на счетоводните записвания в счетоводството на дружеството приобретател, които са съобразени от вещото лице, изготвило приетото по делото заключение на ССЕ. Тези доказателства и приобщените специални знания чрез заключението на експертизата са обсъдени поотделно и в съвкупност от съда, като е съобразена тяхната взаимна кореспонденция, което му е дало основание на направи обосновани на тяхното съдържание изводи. Възражението, свързано с извършения превод на сумите след продажбите през 2016 г. и 2017 г. на Кода Инвест ЕООД не е свързано с изследване основанието за операциите и в този смисъл обсъждането му е недължимо. При съобразяване посоченото в тази връзка в решението на директора на Д ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП извършените към посоченото дружество парични преводи с основание предоставени средства от собственик не разколебават изводите, до които е достигнал съда за реално извършени разплатени продажби на движими вещи по двата процесни договора. По делото категорично е установено и доказано, че процесните два договора за продажба на движими вещи от 22.12.2016 г. и 01.06.2017 г. с нотариална заверка на подписите са сключени между РЛ, като продавач и Електромоторен завод Елпром Троян ЕООД като купувач. От писмените обяснения на купувача и изслушаната по делото ССЕ се удостоверява несъмнено, че през 2017 г. дружеството е завело счетоводно машините и съоръженията, предмет на двата договора, както и това, че същите са налични в производствената му база. Безспорно е установено и това, че цената по договорите е изцяло заплатена към Г. по банков път. В този смисъл купувачът е придобил владението върху вещите, заплатил ги е и те са надлежно отразени в счетоводството му. Предвид гореизложеното, неоправдани са и възраженията на касационния жалбоподател за неправилност на извода на съда, че двата договора за продажба на движими вещи са реално изпълнени, като представляват само документално оформени договори, а сумите по тях други облагаеми доходи , недекларирани по ЗДДФЛ. Несподелими са и оплакванията на касационния жалбоподател срещу извода на съда, че реализираните от Г. доходи от продажба на движимо имущество попадат в хипотезата на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗДДФЛ, доколкото цитираната разпоредба визирала лични движими вещи на физическите лица (предназначени за лично ползване в ежедневието). По аргумент за обратното, доходите от продажба или замяна на движимо имущество различно от посочените вещи по т. 1 3 на разпоредбата, са необлагаеми по дефиниция. Разпоредбата не поставя като разграничителен критерий дали вещите са за лично ползване в ежедневието , като при това изведените от приложното й поле са една нищожна част от вещите, които могат да бъдат интерпретирани като такива, които не са за лично ползване в ежедневието . Доколкото в ревизионния доклад, в спорния РА, а и в решението на директора на Д ОДОП Пловдив не са въведени твърдения, че настоящият ответник по касация е действал като фактически търговец, тоест такова твърдение не е въведено като фактическо основание на РА, тази хипотеза не следва да се обсъжда. Недопустимо е това да се прави едва с касационната жалба. В такъв случай, когато вещите са придобити от лицето с предварително намерение същите да бъдат препродадени, респективно с цел печалба, е приложим подходът доходите да бъдат обложени като такива на нерегистрирано като едноличен търговец физическо лице. Казусът не е този. Г. е придобил вещите в отдалечен период преди последващите им продажби като при това не е организирал тази дейност по специфичен начин, присъщ за търговец. Съобразен с материалния закон е изводът на съда, че не е получен доход, който да се облага, а без обект на облагане не съществува задължението за подоходен данък. Доходът от продажба на движимо имущество, който не е проява на стопанска дейност на едноличен търговец, не представлява доход за облагане. Предвид така приетото и доколкото крайните правни изводи на първоинстанционния съд по тази част от спора, която е предмет на касационното производство, се споделят от настоящия съдебен състав, решението в обжалваната част следва да остане в сила. По съображения, свързани с изхода на спора, своевременно направеното искане от страна на ответника и представените доказателства, НАП следва да бъде осъдена да заплати на Г. сума в размер на 7200,00 лв. за сторените от него по делото разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение