Решение № 9443 от 25.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5880/2013 г.

Решение № 9443 от 25.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5880/2013 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е образувано по касационната жалба на "Българска телекомуникационна компания" АД, гр. София против решение № 1825 от 18.03.2013 г., постановено по адм. д. № 10845/2012 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 1144/1.10. 2012 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, с която се забранява на дружеството да използва нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, изразяваща се в отправяне на предложение за сключване на договор за продажба от разстояние и впоследствие предоставяне на две писма с информация, съдържащи различни дати на проведения телефонен разговор, т. е. на сключването на договора. Навежда доводи за неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Иска отмяна. Ответникът председателят на Комисията за защита на потребителите, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Правилно са приложени чл. 68 "в" и чл. 68 "г", ал. 1 от ЗЗП. "БТК" АД е използвала нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68"г", ал. 1 от ЗЗП при упражняване на своята дейност, изразяваща се в отправяне на предложение за сключване на договор за продажба от разстояние и впоследствие предоставяне на потребителя на две писма с информация, съгласно изискването на чл. 54, ал. 1 от ЗЗП, които съдържат различни дати на проведения разговор, т. е на сключване на договора за продажба от разстояние. Това поведение противоречи на изискванията за добросъвестност и професионална компетентност по смисъла на § 13, т. 28 от ДР на ЗЗП и е възможно да промени икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочено. Безспорно е установено, че от страна на касатора е нарушена императивната разпоредба на чл. 68"в" от ЗЗП забраняваща осъществяването на нелоялни търговски практики. Неоснователни са и възраженията за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспорената заповед. Правилен е извода на съда, че административното производство е образувано в съответствие с чл. 68л, ал. 4 предл. второ от ЗЗП - по искане на потребител, като за изясняване на фактите длъжностните лица на Комисия за защита на потребителите са извършили проверка и са съставили констативен протокол за резултата, който е връчен на касатора. Предвид гореизложеното считам, че не са налице касационния основания за отмяна на решението и същото следва да се остави в сила. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по съществено е неоснователна. Производството пред Комисията за защита на потребителите е образувано по жалба на физическо лице от 17.08.2012 г. във връзка с покана на "БТК" АД за сключване на договори от разстояние. След извършената проверка на експерти от дирекция ИСЗППР от 29.08.2012 г. са представени доказателства, въз основа на които е издадена заповед № 1144/1.10.2012 г. на председателя на КЗП. Със съдебното решение е прието, че жалбата на БТК АД е неоснователна, защото установената фактическа обстановка сочи на осъществяване на фактическия състав на чл. 68г, ал. 1 и чл. 68в от ЗЗП. С изпращане на две писма до потребителя по чл. 54, ал. 1 от ЗЗП да потвърди в писмен вид информацията, на практика БТК АД обърква потребителя, тъй като в двете писма са посочени две различни дати на приемане на сделката по телефона. По този начин у потребителя се създава впечатлението, че има сключени два договора за една и съща услуга от две различни дати. Объркването рефлектира и отношение на срока за упражняване на правото на отказ от сключения договор за продажба от разстояние. С писмата потребителят е информиран, че има право да се откаже от сключения договор в срок от 7 работни дни, считано от получаване на съответното писмо, но не по - късно от 14 календарни дни, считано от датата на разговора, т. е. от приемане на сделката от разстояние. Съответно при две начални дати на договора - 23.07.2012 г. и 30.07.2012 г. срокът за отказ също изтича на две различни дати - 06.08.2012 г. и съответно на 13.08.2012 г., а и двете писма са получени на 15.08.2012 г., т. е. след изтичане на 14 -дневният срок от датата на разговора. Това обърква потребителя и по отношение на това кога и по кой договор има право на отказ. Решението е правилно. С чл. 68в от ЗЗП са забранени нелоялни търговски практики. Съгласно чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП такива нелоялни търговски практики са свързани с предлагането на стоки или услуги, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния чл. от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. Първоинстанционният съд е извършил съдебна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, анализирайки подробно целия комплекс от фактори и е достигнал до правилния извод, че използваната търговска практика в случая уврежда по забранен от закона начин интересите на потребителите. Според легалната дефиниция на понятието "добросъвестност и професионална компетентност" по § 13, т. 28 от ДР на ЗЗП включва степен на специални познания, умения и грижи, които може да се очаква да бъдат притежавани и проявени от търговеца спрямо потребителя съгласно почтените пазарни практики и/или принципа за добросъвестност в сферата на дейност, упражнявана от търговеца. В случая са правилни изводите на съда, че поведението на жалбоподателя противоречи на това определение за добросъвестност и професионална компетентност, тъй като установената по делото фактическа обстановка и поведение на търговеца доказва, че потребителят като страна по договор е в затруднение да разбере кога точно е сключен договора от разстояние по описания начин, което има значение за срока на неговото изпълнение и правото на отказ. Като е приел, че оспорената заповед е издадена при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение