Решение № 8130 от 31.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2023/2019 г.

Решение № 8130 от 31.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2023/2019 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на "Водоснабдяване и канализация - Йовковци" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Велико Търново, представлявано от управителя инж. Д. Владов срещу Решение № 566 от 04.01.2019 г., постановено по адм. дело № 772 по описа за 2018 г. на Административен съд – Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Разпореждане № 5104-04-73 от 04.09.2018 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, потвърдено с Решение № 1012-04-84#1/04.10.2018 г. на директора на ТД на НОИ – Велико Търново. Изложените съображения за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, както и за неправилно прилагане на чл. 55, ал. 1 от КСО са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът- директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – Велико Търново е оспорил касационната жалба в писмени бележки. Ответникът К. Скендеров, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по основателността на касационната жалба. Ответникът ТЕЛК при МОБАЛ "Д-р Стефан Черкезов" АД, редовно призован не се представлява, но е изпратено писмо с характера на отговор, в което заявяват, че са неправилно привлечени в производството, в качеството на ответник. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Велико Търново е Решение № 1012-04-84#1/4.10.2018 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Велико Търново и потвърденото с него Разпореждане № 5104-04-73 от 04.09.2018 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което е приета за трудова злополуката по чл. 55, ал. 1 от КСО, станала на 14.05.2018 г. и причинила травматични увреждания- охлузни рани по лицето вляво и травма на дясното коляно на осигуреното лице К. Скендеров в работилницата на Експлоатационен район /ЕР/ "Йовковци". За да отхвърли жалбата на осигурителя "Водоснабдяване и канализация - Йовковци" ООД, Административен съд – Велико Търново е приел, че от събраните по делото доказателства по категоричен начин се установява, че са налице посочените в чл. 55, ал. 1 от КСО елементи на трудовата злополука и работникът е пострадал по време на работа и във връзка с извършваната работа. Решението е необосновано и неправилно, като произнесено в нарушение на материалния закон. От фактическа страна е установено следното: Пострадалото лице е било назначено с Трудов договор № 1597/18.6.2007 г. на длъжност "работник поддръжка" –категория персонал, неизискващи квалификация с шифър по НКП 93120008 при осигурителя "ВИК ЙОВКОВЦИ" ООД. Впоследствие, с Допълнително споразумение № 16/2018 г. Скендеров е назначен на длъжност "работник, хидротехнически съоръжения", шифър но НКПД 81892025, категория персонал опер. Машини, транспорт. На длъжност "работник поддръжка" –категория персонал, неизискващи квалификация с шифър по НКП 93120008, при същия осигурител е назначен и Г. Георгиев. На 14.05.2018 г. в 9, 30 часа възниква спор между работниците Скендеров и Георгиев за шише с един литър бензин, при което пострадалият Скендеров е искал да го налее в резервоара на управлявания от него служебен мотопед "Лифан", а Георгиев не е разрешавал това, с обяснението, че този бензин е за моторни косачки. Възникналата между тях физическа разправа е инициирана от работника Георгиев, който е нападнал колегата си в гръб, в резултат на което и двамата са паднали върху мотопеда. Последица от това падане е внезапно увреждане на здравето на Скендеров, изразяващо се в охлузни рани на лицето вляво и травма на дясното коляно. Установено е по делото, че зареждането на служебния мотопед влиза в задълженията на пострадалия. За злополуката пострадалото лице е подало декларация с вх. № 5101-04-71/1.8.2018 г., като е извършено разследване на трудовата злополука със Заповед № 1015-04-183/03.8.2018 г. на директора на ТП на НОИ. За резултатите от извършеното разследване е съставен Протокол № 5103/30.08.2018 г., в който подробно е описан механизмът на трудовата злополука, времето и мястото на настъпване на събитието. Тези изводи на комисията са подкрепени от събраните в хода на разследването писмени обяснения от пострадалия и съдебно- медицинско удостоверение № Г-37/15.5.2018 г., със заключение, че при прегледа на Скендеров е установена охлузна рана на лицето, охлузвания по лицето, оток в областта на дясното коляно. Приобщени са и материалите по извършената проверка въз основа на Заповед № 538/25.5.2018 г. на управителя на дружеството, на основание чл. 55, ал. 1 от КСО и чл. 2, ал. 3 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудови злополуки. За работата на назначената комисия е съставен Протокол 1/29.05.2018 г., като са взети предвид обясненията на инж. Стоянов, координатор по безопасност и здраве в ЕР "Йовковци" и тези на Скендеров. Приобщени са още и длъжностна характеристика, служебна бележка за проведен инструктаж, Заповед № 526/21.5.2018 г. за налагане на дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение" на пострадалия Скендеров, извадка от книгата за инструктаж, карта за оценка на риска на работно място № 7, отчет график за дежурствата в ЕР "Йовковци", присъствен лист, свидетелство за регистрация на служебния мотопед, месечен пътен лист, отчет за горива, задължителна застраховка "Трудова злополука"- застрахователна полица от ДЗИ АД. Предвид изхода от извършеното разследване и съставения протокол, длъжностното лице при ТП на НОИ- Велико Търново е издало Разпореждане № 5104-04-73/04.09.2018 г., с което по отношение на описаната злополука е прието, че е трудова, тъй като се касае за увреждане, станало през време и във връзка на извършвана работа и същата е довела до временна неработоспособност на пострадалото лице. В установения от закона срок същото е обжалвано от осигурителя, като по постъпилата жалба се е произнесъл с решение директорът на ТП на НОИ- Велико Търново, потвърждавайки Разпореждане № 5104-04-73/04.09.2018 г. на длъжностното лице по чл. 60 от КСО. Решаващият орган не е установил твърдените в жалбата нарушения на материалния закон и е отхвърлил жалбата. В хода на първоинстанционното съдебно производство не са събирани други доказателства освен протокол за извършена проверка на Инспекция по труда във връзка с твърдяната трудова злополука, както и задължително предписание на същия орган. Неправилно в решението си първоинстанционният съд е приел, че от събраните в производството доказателства по категоричен начин се доказва кумулативното наличие на посочените в чл. 55, ал. 1 от КСО елементи на трудовата злополука като осигурен социален риск. Легалната дефиниция на този риск се съдържа в нормата на чл. 55, ал. 1 от КСО, в която са установени юридическите белези и кумулативно изискуемите предпоставки, с наличието на които законодателят обвързва приемането на дадена злополука за трудова, както следва: 1 внезапно увреждане на здравето (внезапно, външно неочаквано и непредвидимо еднократно и пряко въздействие върху човешкия организъм, което накърнява телесната цялост и нарушава нормалното функциониране на органите на човешкото тяло); 2 злополуката да е станала с осигурено лице; 3 функционална зависимост между изпълнението на трудовите функции и внезапното увреждане на здравето – това е връзката на увреждането с обичайните обстоятелства и условия, при които протича изпълнението на трудовата функция по трудовото правоотношение с работодателя; 4 неблагоприятен резултат от увреждането – неработоспособност или смърт; 5 причинна връзка – неблагоприятният резултат (неработоспособността, респективно смъртта) да бъде пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а не на други обстоятелства, както и при нетравматични увреждания внезапното увреждане на здравето да е настъпило в резултат от извършваната работа; 6 наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд. В случая сбиването е станало по повод опитите на Скендеров да зареди от случайно намерена бутилка бензин управлявания от него служебен мотопед. Макар и същият да е имал задължение да зарежда с гориво мотопеда, той не го е направил по установения за това ред – в дните понеделник и петък, по обяд, когато в столовата се събират всички и касиер – домакинката е на разположение да раздаде необходимите материали. Това се доказва от приложения по делото протокол за резултати от извършено разследване на злополуката/л. 10–12 от административната преписка/. Отделен въпрос е и дали горивото, предназначено за храсторези, което е било смесено с моторно масло и оцветено по тази причина в червено, въобще е било подходящо за мотопеда. Със сигурност обаче, от приложената по административната преписка "Справка за изразходвани гориво-смазочни материали от МПС и агрегати в експлоатационен р-н "Йовковци" за месец май 2018 г." /л. 52 от преписката/ е видно, че при осигурителя се води стриктна отчетност на горивото, което се изписва поотделно за всяко едно МПС, машина или агрегат. Това налага извод, че Скендеров не е имал каквото и да било право да зареди мотопеда с гориво, предназначено за храсторези. От показанията на инж. А. Стоянов, координатор по безопасност и здраве се установява, че в мотопеда на Скендеров е имало известно количество гориво, за да може да отиде до помпената станция и да се върне, така че решението да зареди, той го е взел еднолично и самоволно. От гореизложените факти може да се направи обобщен извод, че Скендеров при липса на необходимост от зареждане на гориво, в нарушение на вътрешните правила и обичайната практика по зареждане на мотопеда, е отишъл да дозареди вече заредения мотопед и то с гориво, което не му е предоставено на него, а е и предназначено за зареждане на храсторези и разредено с масло. Това му действие е предизвикало раздразнението на неговия колега Георгиев и е прераснало в спор и личностна конфронтация между тях, завършила с увреждане здравето на Скендеров. От цитираните белези и кумулативно изискуемите предпоставки, с наличието на които законодателят обвързва приемането на дадена злополука за трудова, е видно че в случая са налице само част от тях - увреждане на здравето на осигурено лице, настъпило внезапно и причинило неработоспособността на пострадалия и причинна връзка между увреждането и причинената неработоспособност. Спорно в случая е дали настъпилото увреждане е по повод и във връзка с извършваната работа. Неверни са изводите на съда, а и не се подкрепят от доказателствата по делото, че работникът е пострадал по повод и във връзка с извършваната работа. В настоящата хипотеза установеното увреждане на К. Скендеров, макар и настъпило по време на работа и на работна площадка, не е във функционална връзка с трудовата дейност и не може да бъде квалифицирано по чл. 55, ал. 1 от КСО. По делото е установено, че увреждането е причинено от упражнено физическо насилие над пострадалия от неговия колега Г. Георгиев, провокирано от първия, т. е. от предизвикан междуличностен конфликт. Увреждането не е станало във връзка или по повод на извършваната работа или при работа, извършена в интерес на осигурителя, а настъпва по повод личен конфликт, прераснал в сбиване и нараняване на пострадалия от негов колега. Без значение за спора е обстоятелството дали конфликтът между двамата работници е предизвикан от подбуди, свързани с работата или от други, лични подбуди. Подбудите на двамата работници да се сбият и наранят не подлежат на доказване в производството, тъй като са ирелевантни за фактическия състав на трудовата злополука. Част от фактическия състав е увреждането да е станало във връзка или по повод на извършваната работа и затова дори двамата работници да са се сбили на работното място, през работно време и по повод на конфликт за изпълнение на трудови задължения, увреждането на единия от тях в резултат на това сбиване няма характеристиките на трудова злополука, тъй като увреждането не става във връзка или по повод на извършваната работа и не е във функционална връзка с условията на труд. В случая безспорно липсва и функционална връзка между настъпилото увреждане и условията на труд, тъй като условията на труд не са причина за увреждането. Същото е причинено, както вече бе подчертано, от упражнено физическо насилие над пострадалия Скендеров от негов колега, предизвикано от личностен конфликт между тях. В горния смисъл е и постоянната практика на ВАС, изразена в Решение № 10725 от 24.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4093/2012 г., VI отд., в Решение № 7151 от 14.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1290/2019 г., VI отд. и др. Оспорените административни актове са материално незаконосъобразни и подлежат на отмяна. Решението на Административен съд – Велико Търново, с което жалбата на осигурителя е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което жалбата бъде уважена. Разноски не са претендирани. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,