Решение № 8641 от 25.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3337/2010 г.

Решение № 8641 от 25.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3337/2010 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 23.12.2009 г. по адм. д. № 222 от 2009 г. Габровският административен съд е отменил писмена покана № 29-04-683 от 18.09.2009 г. на директора на РЗОК - Габрово, с която е разпоредено на "ДКЦ-I-Габрово" ЕООД - Габрово да възстанови сумата от 2 328 лв., представляваща отчетени консултативни прегледи, които не е трябвало да бъдат извършени, защото ЗЗОЛ подлежали на диспансеризация от специалист. Против това решение на административния съд РЗОК е подала касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд не уважи касационната жалба. Оплакването, така както е формулира и изложено в касационната жалба е неоснователно, защото не се оправдава фактически и от гледище на закона. Административният съд, за да отмени обжалваната писмена покана е приел, че тя "е издадена при неспазване на процедурата по реализиране на отговорността по НРД 2006, която е различна в зависимост от това констатирани ли са нарушения, налага ли се санкция за тях, връщането на неоснователно платените суми на какво основание се претендира - извършено нарушение по НРД или при настъпване на обективно обстоятелство." Решението на административния съд е правилно. Правилно е становището на административния съд, че в настоящия случай лечебното заведение дължи връщане на изплатените му суми за първични или вторични консултативни прегледи само ако е извършило или допуснало нарушение на договора. В преписката на РЗОК обаче няма констатации за нарушения, нито пък са приложени санкции. Условията, редът и финансирането за извършване на диспансеризацията, както и списъкът на заболяванията, при които се извършва диспансеризация, се определят с наредба на министъра на здравеопазването - чл. 30, ал. 3 от Закона за здравето /ЗЗ/. Тази наредба е Наредба № 39 за профилактичните прегледи и диспансеризацията /Наредба № 39/, по правилата на която лечебните заведения за специализирана извънболнична медицинска помощ /СИМП/ провеждат диспансеризацията на задължително здравноосигурените лица /ЗЗОЛ/, подлежащи на диспансеризация от специалист. Заболяванията, за които Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ заплаща дейностите по диспансеризация, са посочени в приложения № 6 и № 7, а честота и обемът на тези дейности се определят в Националния рамков договор - чл. 12, ал. 5, 6 и 7 от Наредба № 39. Задължително здравноосигурителното лице се диспансеризира само с неговото изрично съгласие, документирано в амбулаторния лист - чл. 132, ал. 2 НРД 2006, който е бил действащ и през разглеждания период, обхванат от обжалваната пред административния съд писмена покана. Липсва задължение за отразяване на отказ от страна на ЗЗОЛ да бъде диспансеризирано. Позоваването на т. 10 от указанията за попълване на амбулаторен лист от общопрактикуващ лекар или от лекар специалист е неоснователно - това правило касае отразяване на отказ на пациента от назначената терапия или от хоспитализация. Остава още един съществен въпрос - съществува ли нормативно или договорно задължение за лечебното заведение за СИМП да диспансеризира ЗЗОЛ, ако при преглед установи заболяване от списъка на заболяванията по приложения № 6 и № 7 към Наредба № 39. "В случай, че пациентът страда от заболяване, включено в приложение № 9 /към НРД 2006/, той задължително се диспансеризира от специалиста при диагностицирането му", се твърди в касационната жалба на РЗОК, но не се сочи правната норма или договорната клауза, която установява такова правило. С оглед на това, не подлежи на възстановяване получена сума за медицинската дейност по СИМП, която е отчетена като завършена при съответните условия и ред. Това е така, защото не може да се иска възстановяването на суми за реално извършени медицински дейности от изпълнителя на СИМП понеже в този случай няма платени без основание суми. Останалите доводи са неотносими към възникналия спор. Ето защо решението на административния съд поради това, че е правилно следва да се постави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд,