Решение № 4910 от 07.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2558/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Националния орган (НО) на Програма Интеррег V-А Румъния – България 2014 – 2020 г.“ (Програмата) срещу Решение №3675 от 28.01.2026 г. на Административен съд София – град по адм. дело №8138/2025 г., с която е отменено негово Решение №РД-02-14-335 от 21.03.2024 г., с което на Агенция „Пътна инфраструктура“ е определена финансова корекция в размер на 25 % от допустимите разходи по Договор №РД-36-5 от 18.06.2020 г. с Обединение „Пътконсулт инженерингс“ ДЗЗД, за нередност за нарушения на чл. 107, т. 2, б. а) във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), квалифицирани по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (загл. изм. – ДВ, бр. 59 от 2024 г., Наредбата). Касационният жалбоподател – ръководителят на НО на Програмата, счита решението за неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа становището си, че е налице нарушение на чл. 107, т. 2, б. а) ЗОП. Твърди, че административният съд не е извършил анализ на техническото предложение на Обединение „Пътконсулт инженерингс“ ДЗЗД и не е обсъдил изложените в административния акт доводи за наличие на противоречие в отделни части на офертата по отношение на срока, в който ще се изпълнят дейностите по геодезическо заснемане и осигуряване на удостоверение по чл. 54 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), по изготвяне на окончателен доклад по чл. 168, ал. 6 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и на техническия паспорт на строежа. Видно от отделните части на офертата е предвиден срок от 20 дни, а в други части – 40 дни. Установеното противоречие не позволява да се определи действителното предложение на участника относно срока, в който ще бъдат изпълнени дейностите, включително и очакваното от възложителя дължимо поведение от страна на избрания изпълнител. Намира, че изводите на първоинстанционния съд допускат възможността за различен подход и неравнопоставеност на участниците в процедурата, тъй като грешките в дадена оферта никога не могат да бъдат съпоставени обективно с грешки в друга. Счита, че нарушението се изразява в грешно представена от участника информация. НО не установява нарушение по отношение на незаконосъобразно отстраняване на участника, а че не са установени несъответствия в офертата на определения за изпълнител участник спрямо останалите отстранени участници. Възложителят и назначената от него комисия са приложили различен подход в оценката за съответствие. Прави искане съдът да отмени решението и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата срещу оспорения административен акт. Претендира разноски за двете съдебни инстанции съгласно представен списък. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), счита касационната жалба за неоснователна. Прави искане съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. От представените доказателства се установява от фактическа страна, следното: На 31.05.2018 г. е сключено партньорско споразумение между Териториално – административна единица – Окръг Долж, Румъния и АПИ относно изпълнението на проект ROBG - 375 „Долж - Монтана: Съвместими стъпки за по-добра свързаност“ по Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-А Румъния - България 2014-2020 г. На 21.07.2018 г. е сключен Договор за субсидия №74486 между Управляващия орган на Програмата и Териториално – административна единица – Окръг Долж (водещ бенефициер) е предоставена безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проект ROBG - 375 „Долж - Монтана: Съвместими стъпки за по-добра свързаност“ по Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-А Румъния - България 2014-2020 г. На 15.08.2018 г. е сключен Договор за предоставяне на национално съфинансиране по Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-А Румъния - България 2014-2020 г. №РД-02-29-273 между НО по Програмата и АПИ като общият размер на бюджета на проекта, включващ средства от ЕФРР, национално съфинансиране и собствен принос, е в размер на 7 689 268, 62 евро. Общият размер на допустимите разходи на партньора (АПИ) възлиза на 2 989 268, 73 евро, от които ЕФРР - 2 540 878, 42 евро, национално съфинансиране – 388 575,05 лв., собствен принос на партньора- 59 815,26 евро. На 25.02.2019 г., с Решение №20, Председателят на Управителния съвет на АПИ обявява открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Изпълнение на консултантска услуга във връзка със строителството на два проекта, финансирани по Програма ИНТЕРРЕГ V-A Румъния – България 2014 г. – 2020 г. по обособени позиции: Обособена позиция № 1: Проект ROBG-408 „Основен ремонт на път III 118 Гулянци – Долна Митрополия от км. 14+786 до км 24+150, обл. Плевен“ и Обособена позиция № 2: Проект ROBG „Основен ремонт на път II 81 Костинброд – Берковица – Монтана от км 86+289 до км 94+000, област Монтана“. В документацията за обществената поръчка, раздел I, т. 3, подт. 3.3.2 -„Дейност по упражняване на строителен надзор в пълен обем по смисъла на чл.166 и сл. от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и приложимите нормативни разпоредби по време на строителството“ и в Техническата спецификация за изпълнение на консултантската услуга, възложителят е указал, че заверката на Заповедната книга на строежа се извършва в ДНСК. В раздел I, т. 8, подт. 8.2.1- „Срок за упражняване на строителен надзор по време на строителството“, буква „Б“ от документацията за обществената поръчка и в Техническата спецификация за изпълнение на консултантската услуга, е указано, че срокът за изпълнение на консултантската услуга по упражняване на строителен надзор по време на строителството е 15 месеца за ОП 2. Срокът за предаване на Окончателния доклад за въвеждане на строежа в експлоатация, регистрирания Технически паспорт на строежа и Удостоверенията по чл. 54а ЗКИР е 40 календарни дни и започва да тече от датата на подписване на Констативен акт обр. 15 за установяване годността за приемане на строежа, съгласно Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, като този срок е включен в срока за упражняване на строителен надзор, т.е. в определените от възложителя 15 месеца. Съгласно Техническото предложение на избрания изпълнител- Обединение „Пътконсулт инженерингс” ДЗЗД: На стр. 129 и 141 (ръкописни, от предложението) се предвижда: „Заверка на заповедната книга на строежа в администрацията, издала Разрешението за строежи …съгласно изискванията на Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството…“. На останалите места в предложението, е записано, че заверката е от ДНСК, в т.ч. стр. 138 - „внася в ДНСК необходимите документи за заверка на заповедната книга“, стр. 151 - „ заповедната книга се заверява и регистрира от ДНСК“; На стр.128 и стр. 152 на предложението е записано, че в 20 дневен срок след датата на съставяне на Констативен акт обр.15, участникът ще извърши геодезическо заснемане и осигуряване на удостоверение по чл. 54 ЗКИР, ще изготви и представи на Възложителя окончателен доклад съгласно чл. 168, ал. 6 ЗУТ и технически паспорт на строежа. Същевременно, избраният изпълнител е предвидил в срок от 40 дни след съставяне на Констативен акт обр. 15 да представи на Възложителя гореизброените документи в следните части от Техническото си предложение: т. А.5. „Срок за изпълнение на поръчката“ (стр. 125); т. Б.1.2. „Специални задължения на Консултанта“, подточка 6 „Дейности в заключителния етап“ (стр. 131); т. В.1.3. „Заключителен етап“, „Дейност 10. Геодезическо заснемане и удостоверение по чл. 54а ЗКИР“ (стр. 146); т. В.1.3. Заключителен етап. Дейност 11. Изготвяне на Технически паспорт на строежа (стр.147); т. В.1.3. „Заключителен етап“, „ Дейност 12. Изготвяне на Окончателен доклад“ (стр.148). В представената в табличен, синтезиран вид информация (л.116 и сл.) относно основните дейности на участника, ангажирани експерти, отговорности, очаквани резултати е предвиден срок от 40 дни за всяка от дейностите в Заключителния етап, а именно геодезическо заснемане, изготвяне на Технически паспорт на строежа и изготвяне на окончателен доклад по чл.168,ал.6 ЗУТ. На 18.06.2020 г. между АПИ и Обединение „Пътконсулт инженерингс“ ДЗЗД е сключен Договор №РД-36-5 за възлагане на обществена поръчка с предмет: Изпълнение на консултантска услуга във връзка със строителството на два проекта, финансирани по Програма ИНТЕРРЕГ V-A Румъния – България 2014 г. – 2020 г., за Обособена позиция № 2: Проект ROBG „Основен ремонт на път II 81 Костинброд - Берковица - Монтана от км 86+289 до км 94+000, област Монтана“. На 22.01.2024 г. ръководителя на НО по Програмата уведомява АПИ за установени нередности и предстоящо определяне на финансова корекция. На 02.02.2024 г. АПИ депозира възражение. На 21.03.2024 г., с Решение №РД-02-14-335, издадено на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 и чл. 73 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г. – ЗУСЕФСУ), ръководителят на НО по Програмата определя на АПИ финансова корекция в размер на 25 % от допустимите разходи по Договор №РД-36-5 от 18.06.2020 г. с Обединение „Пътконсулт инженерингс“ ДЗЗД, за нередност за нарушения на чл. 107, т. 2, б. а) във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОП, квалифицирани по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Представена е Заповед №РД-02-14-684 от 28.06.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която издателят на административния акт е определен за ръководител на НО по Програмата. С Решение № 1880 от 17.01.2025 г. по адм. дело №3583/2024 г. на АССГ е отхвърлена жалбата на АПИ срещу Решение №РД-02-14-335 от 21.03.2024 г. С Решение № 8120 от 23.07.2025 г. по адм. дело №4224/2025 г. на ВАС е отменено Решение № 1880 от 17.01.2025 г. по адм. дело №3583/2024 г. на АССГ и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В мотивите на ВАС е прието, че съдът не е извършил анализ на техническото предложение на Обединение „Пътконсулт инженерингс” ДЗЗД и не е обсъдил изложените в първоинстанционната жалба доводи за незаконосъобразност на административния акт. Самото техническо предложение дори не се съдържа в преписката, поради което касационната инстанция приема, че съдът не е извършил проверка на пълнотата на преписката, нито е формирал собствени мотиви относно законосъобразността на административния акт, а единствено е възпроизвел мотивите на административния орган. По делото е останал неизяснен и въпросът относно разпределението на отговорността между водещия бенефициер и партньорите по проекта в случай на нарушения при изпълнението на проекта. По делото е представен само договорът за субсидия, съгласно който водещ бенефициер е териториално-административна единица окръг Долж, Румъния, а договорът за национално съфинансиране също не се съдържа в преписката. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Административният съд сочи относно заверката на заповедната книга на строежа, че възложителят е указал, че същата се извършва в ДНСК. Позовавайки се на относимите нормативни разпоредби, съдът приема, че министърът на регионалното развитие и благоустройството е компетентният орган, издаващ разрешение за строеж, а заверката на заповедната книга се извършва от ДНСК, като административният орган е акцентирал избирателно на допусната техническа грешка, без да разгледа в цялост предложението. Аналогични изводи съдът излага и по отношение на сроковете за предаване на удостоверение по чл. 54 ЗКИР, окончателен доклад по чл. 168, ал. 6 ЗУТ и техническия паспорт на строежа. От техническото предложение е видно че избраният е предвидил в срок от 40 дни след съставяне на Констативен акт обр. 15 да представи на възложителя изброените документи в относимите части от последното. В обобщение и при преглед в цялост на предложението съдът намира, че не може да се приеме, че е налице съществена неяснота в същото (или липса), която не може да бъде преодоляна, и да е съставлявала основание за отстраняване от участие в процедурата в хипотезата на чл. 107, т. 2, б. „а“ ЗОП на избрания изпълнител. От друга страна, за да е налице нарушение принципите по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОП е необходимо бенефициерът да е осъществил конкретно нарушение на нормативно установено изискване за провеждане на процедурата, каквото в случая не се установява. Освен това, съдът приема, че не е ясно каква според органа е възможността нарушението да има отражение върху бюджета на Съюза По изложените съображения първоинстанционният съд обосновава извод за незаконосъобразност на административния акт и го отменя. Решението е правилно. Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наведените доводи имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви – чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. Съгласно чл. 107, т. 2, б. "а" ЗОП, освен на основанията по чл. 54 и 55 възложителят отстранява участник, който е представил оферта, която не отговаря на предварително обявените условия за изпълнение на поръчката. В съответствие с § 2, т. 58 ДР на ЗОП, "Условия за изпълнение на поръчката" са определените от възложителя конкретни и обективни изисквания, свързани с процеса на изпълнението й, извън критериите за възлагане на поръчката. Условията за изпълнение на поръчката не подлежат на сравнителна оценка и не оказват влияние върху класирането на офертите. Административният орган приема, че офертата на класирания за изпълнител участник не отговаря на поставените от възложителя изисквания по отношение на посочените части от документацията за участие и техническата спецификация, тъй като са налице несъответствия между отделните части на предложението и изискванията на възложителя, които конкретно са посочени както в административния акт, така и в оспорваното съдебно решение. УО приема, че констатираните несъответствие между отделните части на предложението, води до отстраняване на участника, поради неизпълнение на предварително поставено и обявено условие от възложителя по смисъла на чл. 107, т. 2, б. "а" ЗОП, тъй като не позволява да се определи действителното предложение на участника. Тези изводи са неправилни. Обстоятелството, че са налице противоречия в техническото предложение на участника, не обосновава автоматично извод, че последният не отговаря на предварително обявените условия от възложителя. Както многократно е сочено в практиката на касационната инстанция, не всяко нарушение на ЗОП обосновава наличието на нередност по смисъла на ЗУСЕФСУ. По отношение на първото нарушение, след подробен анализ на документацията за участие, техническата спецификация и относимите части от техническото предложение на участника, правилно първоинстанционният съд е приел, че административният орган е акцентирал на избирателно на допуснатата техническа грешка в предложението по отношение на поставеното изискване на заверка на заповедната книга в ДНСК. В допълнение към мотивите на първоинстанционния съд, които настоящият съдебен състав намира за ненужно да преповтаря, следва да се отбележи, че изрично в част В.1.2 „Етап на изпълнение на проекта“ е посочено, че заповедната книга се внася в ДНСК за заверка. Тези условия на предложението са пряко свързани с условията за изпълнение на поръчката по смисъла на § 2, т. 58 ДР на ЗОП. Твърдените противоречия са в части възпроизвеждащи относимите нормативни изисквания и са пренесени автоматично. В частите от техническото предложение на участника, които касаят конкретните условия за изпълнение на поръчката, е спазено изискването на възложителя поставено в Раздел I, т.3, подт. 3.3.2 от документацията за участие и т.2, подт. 22.3 от техническата спецификация. По отношение на второто нарушение и след подробен анализ на техническото предложение и относимите части от документацията за участие и техническата спецификация, първоинстанционният съд е обосновал правилен извод за допусната техническа грешка, която може да бъде преодоляна след цялостен анализ на техническото предложение. Предлаганият срок за предаване на удостоверението по чл. 54 ЗКИР, окончателният доклад по чл. 168, ал. 6 ЗУТ и техническият паспорт на строежа е посочен на пет места в предложението, като същият съответства и на графичната част от същото. Обстоятелството, че са налице противоречия в техническото предложение на участника, не обосновава автоматично извод за нарушение на чл. 107, т.2, б. „а“ ЗОП. След цялостен анализ на техническото предложение може да се установи действителната воля на участника. Останалите доводи на административния орган, включително за различен подход и неравнопоставеност на участниците са неотносими към фактическия състав на установеното нарушение. Предвид изложеното, първоинстанционният съд правилно приема, че офертата на участника, избран за изпълнител, отговаря на поставените от възложителя изисквания, поради което не е налице нарушение на чл. 107, т. 2, б "а" ЗОП. Изложеното прави ненужна преценката установеното нарушение правилно ли е било квалифицирано като нередност по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. По изложените съображения, доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът правилно е установил фактите по делото, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложи материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора, направеното от ответника искане и на основание чл. 143 АПК, съдът следва да осъди Министерството на регионалното развитие и благоустройството – юридическото лице, в чиято структура е органът – касатор да заплати на АПИ направените разноски за касационна инстанция в размер на 102,26 евро (превалутирани съгласно чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България) представляващи евровата равностойност на 200 лв., разноски за юрисконсултско възнаграждение, който размер е определен съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Възражението за прекомерност следва да се разгледа ако се претендира адвокатско възнаграждение, какъвто не е настоящият случай. Воден от горното и на основание чл. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд,