Решение № 6224 от 18.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2997/2016 г.

Решение № 6224 от 18.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2997/2016 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е касационна жалба на С. К. Д., като наследник на Д. П. Д., починал на .... г., против Решение № 128/20.01.2016 г., постановено по адм. дело № 138/2014 г. по описа на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата на Д. П. Д. против Ревизионен акт № № 261302257/21.08.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - П., потвърден с Решение № 1204/20.11.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" (ОДОП) - П., с който на Д. П. Д. са установени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г. общо в размер на 5 738,01 лева, ведно с лихви в размер на 1 368,23 лева, задължения за ДДС на стойност 149 419,43 лева, ведно с лихви в размер на 52 667,34 лева, както и задължения за здравни вноски в размер на 424,80 лева и лихви в размер на 214,64 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон - касационно основание съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се извода на съда, че субект на задълженията, установени с РА е ревизираното лице Д. П. Д., като се излагат твърдения за събрани по делото доказателства, от които се установявало съществуването на Земеделско сдружение "К.", което счита, че следва да бъде субект на установените с РА задължения. Само въз основа на този довод, претендира отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което ревизионния акт да бъде отменен. Претендира и разноски за двете инстанции. Ответникът - директор на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва жалбата и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното решение. Претендира разноски за касационната инстанция в размер на 4 628,32 лева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, поради допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, във връзка с процесуалните действия на съда, след като е уведомен, че жалбоподателят Д. П. Д. е починал на ...... г. Пледира за отмяна на оспореното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд (АС) - П. е бил Ревизионен акт (РА) № 261302257/21.08.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - П., потвърден с Решение № 1204/20.11.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - П., с който на Д. П. Д. са установени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г., общо в размер на 5 738,01 лева, ведно с лихви - 1 368,23 лева, задължения за ДДС на стойност 149 419,43 лева, ведно с прилежащи лихви в размер на 52 667,34 лева, както и задължения за здравни вноски в размер на 424,80 лева и лихви в размер на 214,64 лева. С обжалваното в настоящото производство решение, АС - П. е отхвърлил жалбата на Д. П. Д. срещу РА и осъдил Д. П. Д. да заплати на Дирекция "ОДОП" - С. разноски в размер на 4628,32 лева. За да постанови този резултат, АС - П. е приел, че РА е издаден от компетентен орган по приходите, след надлежно възложена ревизия, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа необходимите реквизити, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК и същия е издаден в съответствие с материалноправните разпоредби. АС - П. е приел за безспорно установено в хода на ревизионното производство, че Д. П. Д. е регистриран земеделски производител от 07.09.2004 г. Подал е ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2010 г. и 2011 г., като е декларирал доходи съответно в размер на 90 749 лева и 102 263 лева. За ревизирания период 2007 г. - 2012 г., същия отглеждал и продавал непреработена земеделска продукция - пшеница, слънчоглед и винено грозде, като според представените анкетни карти за регистрация на земеделски производител, обработвал земеделски земи (собствени и наети), намиращи се в землищата на селата К., Малък извор, К. и С., както следва: 2007 г. - 232 хектара; 2008 г. - 266,335 хектара; 2009 г. - 228,572 хектара; 2010 г. - 214,6204 хектара; 2011 г. - 214,6204 хектара и 2012 г. - 197,435 хектара. За обработваните земи за периода 2008 г. - 2012 г. изплащал рента и получавал субсидии от ДФ "Земеделие". При проверка на счетоводните му документи, се установило, че същият води счетоводни регистри, отчитащи разходи и приходи по години като използва следните счетоводни сметки - гр. 20, гр. 50, гр. 60 и гр. 70, без да съставя оборотна ведомост, главна книга, ОПР и баланс. З. ревизираните периоди е декларирал приходи освен от непреработена земеделска продукция и от извършени услуги с ДМА, които притежава. След анализ на представените от ревизираното лице справки за получени приходи от продажбата на произведена непреработена растителна продукция като земеделски производител и извършените услуги за периода от 01.01.2006 г. до 31.12.2006 г., безспорно се установил реализиран доходи в размер на 108 595,13 лева, поради което съдът приел, че правилно в хода на ревизията е установено, че към 31.12.2006 г. Д. П. Д. е достигнал облагаем оборот за задължителна регистрация по ЗДДС за последните 12 месеца в размер, надхвърлящ сумата от 50 000 лева. Приел е за правилен извода на приходните органи, че за периода от 15.01.2007 г. до 30.11.2012 г. ревизираното лице дължи косвен данък за извършените от него облагаеми доставки, свързани с реализацията на пшеница, слънчоглед, винено грозде, слама и оказани услуги със селскостопанска техника, общо в размер на 149 419,43 лева, като са начислили допълнително косвен данък на основание чл. 102, ал. 3 от ЗДДС. Приел е, че правилно е приложен материалния закон и в частта на установените задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ и задължения за ЗО. Спорен по делото е бил само въпроса дали жалбоподателят Д. е данъчно задължено лице по отношение на процесните задължения, тъй като последния е твърдял, че е осъществявал земеделската дейност от името на Земеделско сдружение (ЗС) "К.", поради което е считал, че данъчно задълженото лице следва да е ЗС "К.". За да даде отговор на този въпрос, АС - П. на първо место е отчел факта, че по делото не е доказано вписване в Търговския регистър на ЗС "К.". На второ место, съдът е приел, че съществуването на сдружението и като гражданско дружество не е доказано с представения Протокол № 1 от 19.03.1994 г., тъй като същия не посочвал имената на съдружниците и не съдържал подписи на съдружници и на съставилите го лица. Обсъдил е относимите разпоредби на чл. 134 от Закона за лицата и семействата (отм.) и чл. 4 от Закона за кооперациите (отм.), съгласно които възникването на сдружение или кооперация става от момента на вписването им, каквото вписване безспорно не съществувало, поради което обосновал извод, че съществуването на твърдяното сдружение в правния мир не е доказано. Въз основа на безспорно установените факти по отношение на Д., че той а не сдружението е регистриран като земеделски производител, като такъв е подавал ежегодно за заверка анкетните си карти в Областна дирекция "Земеделие" - Х., собственик и наемател е на обработваеми земеделски земи, както и на селскостопанската техника за обработване, получавал е ежегодно субсидии от ДФ "Земеделие", като едновременно с това е подавал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, в която е декларирал получени от него, а не от сдружението, доходи от продажба на непреработена селскостопанска продукция, обосновал правни изводи, че данъчнозадължено лице е Д., а не твърдяното от него сдружение, поради което не са налице основания за отмяна на оспорения РА. Обжалваното решение е правилно. Неоснователно е становището, изразено от участващия по делото прокурор от Върховна административна прокуратурата за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване на съдебния акт, във връзка с процесуалните действия на съда, след като е уведомен, че жалбоподателят Д. П. Д. е починал на ...... г. Видно от протокола на проведеното съдебно заседание от 10.11.2014 г., ход на делото по същество на спора пред АС - П. е даден в съдебно заседание на 10.11.2014 г., като жалбоподателя Д. е бил редовно призован и представляван от адв. Катранджиева. Ж. Д. П. Д. е починал на ..... г., след завършване на съдебното дирене. С определение от закрито заседание на 20.07.2015 г., съдът е спрял производството по делото и конституирал като жалбоподател С. К. Д., като наследник на Д. П. Д., починал на ..... г. С определение от 05.08.2015 г., съдът е възобновил производството по делото и насрочил съдебно заседание на 06.10.2015 г. В проведеното открито съдебно заседание, съдът не дал ход на делото, а обявил, че ще се произнесе с решение. Решението е постановено на 20.01.2016 г. В решението се съдържа и диспозитив с характер на определение, с което съдът отменя определенията си за спиране и възобновяването на производството по делото. Настоящата инстанция счита, че процесуалните действия на съда след като е даден ход по същество са неправилни, но не съставляват съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като са забавили решаването на спора със съдебен акт, но не са довели до ограничаване или нарушаване на правото на защита на страните в процеса. Това е така, защото съгласно субсидиарно приложимата на основание чл. 144 от АПК разпоредбата на чл. 229, ал. 2, изр. 2 от ГПК, ако е било завършено съдебното дирене, /както е в настоящия случай, / производството се спира след постановяване на решението по делото, а съгласно чл. 230, ал. 1 от ГПК производството се възобновява служебно или по искане на страните, след като бъдат отстранени пречките за движението му, което съдът в хипотезата на смърт на ищеца и сам взема необходимите мерки. В случая не е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като съдът не е имал задължение да спре производството по делото, за да конституира наследниците на починалия жалбоподател като страни в производството, а от друга страна жалбоподателят Д. е участвал по делото до приключването на съдебното дирене. Като е постановил съдебния си акт без да осигури възможност на наследниците му за участие в първоинстанционното производство, съдът не е ограничил или нарушил правото им на защита, защото жалбоподателя Д. е починал след приключване на съдебното дирене по делото пред АС - П., а наследника му - С. К. Д. е конституирана като страна на негово место след постановяване на съдебния акт и е упражнила правото си на касационната жалба срещу първоинстанционния съдебен акт. Неоснователно е възражението на касатора С. К. Д. за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, Осмо отделение. Правилно са разрешени спорните по делото въпроси, въз основа на правилно разпределение на доказателствената тежест и при съвкупен анализ на всички събрани доказателства. Изводът на АС - П. за материална законосъобразност на РА, кореспондира с доказателствата по делото. Пред настоящата инстанция отново спорен е само въпроса дали Д. П. Д. е данъчнозадължено лице за установените с РА задължения с оглед поддържаното твърдение и пред настоящата инстанция, че носител на задълженията за данъци е Земеделско сдружение (ЗС) "К.", от чието име Д. извършвал стопанските дейности. Правилно АС - П. е приел, че съществуването на такова сдружение по делото не е установено. Безспорно ЗС "К." не е вписано в Търговския регистър, а и не са представени доказателства, от които може да се направи обоснован извод за учредяването му, тъй като представения по делото Протокол № 1 от 19.03.1994 г. не посочва имената на съдружниците и не съдържа подписи на съдружници и съставили го лица. При липса на доказателства за учредяване и регистрация на сдружение, представените по делото частни документи, като протоколи, фактури, открити партиди за телефон и ел. енергия не доказват съществуването в правния мир на неперсонифицирано дружество, нито пък установяват кои са лицата - съдружници в това дружество. От друга страна, по делото е безспорно установено, че ревизираното лице Д. Д. е регистриран като земеделски производител и като такъв е подавал ежегодно за заверка анкетните си карти в Областна дирекция "Земеделие" - Х., обработвал е собствени и наети от него земеделски земи, за които ежегодно е получавал субсидии от ДФ "Земеделие", като едновременно с това е подавал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, в която е декларирал получени от него, а не от сдружението, доходи от продажба на непреработена селскостопанска продукция и извършени услуги, поради което правилно съдът е приел, че той, а не твърдяното ЗС "Кралево", за което няма данни да съществува в правния мир е данъчнозадълженото лице за установените с РА задължения. По тези съображения настоящият съдебен състав на Осмо отделение на Върховен административен съд намира, че касационната жалба се явява неоснователна, като не са налице основания за отмяна на обжалвания съдебен акт и същият като валиден, допустим и правилен, следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - П. за разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция е основателна. Съгласно чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК, в приложимата редакция към приключване на съдебното дирене (ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. При определяне размера на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение, настоящата инстанция съобрази материалния интерес по делото, както и факта, че за касационното производство, ответника Дирекция "ОДОП" - П. е депозирал само писмен отговор, без процесуално представителство, поради което счита, че на ответника следва да се присъдят разноски, определени на основание чл. 9, ал. 3, във вр. чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските в размер на 3/4 от 4628,32 лева, или това е сумата от 3471,24 лева. разноските за касационното производство следва да се заплатят от касатора С. К. Д. от гр. Х., ул. "А.. С." .№..., ап. ..., ЕГН **********. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение