Решение № 8940 от 2.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1451/2018 г.

Решение № 8940 от 2.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1451/2018 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "М. Т." ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Е. М., против решение № 7546/11.12.2017 г. на Административен съд - С.-град, постановено по адм. д. № 1362 по описа за 2017 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-22222516001271-091-001 от 19.10.2016 г., издаден органи по приходите в ТД на НАП С., потвърден с решение № 2328 от 30.12.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С. при ЦУ на НАП. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени първоинстанционното решение и да му се присъдят сторените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директора на дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП, чрез юрк. А., оспорва жалбата и моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на ВАП дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, валидността и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. За да постанови процесното решение съдът е счел за установено следното: Предмет на обжалване е РА № Р-22222516001271-091-001 от 19.10.2016 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП С., потвърден с решение № 2328 от 30.12.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С. при ЦУ на НАП. За да отхвърли жалбата против издадения ревизионен акт, съдът е приел, че е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Въз основа на съвкупен анализ на събрания по делото доказателствен материал е обоснован извод, че не са налице реални доставки на стоки. Първоинстанционният съд е стигнал до извод, че от събраните по делото доказателства не се е установило, че доставчиците "С. за е." АД, "К." ЕООД и "Л.-91" ЕООД са извършили доставките на стоки, предмет на фактурите, издадени на ревизираното дружество. Административният съд е установил, че освен процесните фактури и платежни документи, не са ангажирани други доказателства - приемо-предавателни протоколи (ППП), транспортни документи, поръчки, сертификати за произход на стоките и други съпътстващи документи относно реалността на доставките. По отношение на фактурите, издадени от "С. за е." АД първоинстанционният съд е стигнал до извод, че представените от този доставчик документи за придобиване на стоки от държави-членки на ЕС касаят периода след м. 07.2015 г. и са неотносими към фактурите, по които е отказан ДК. По отношение доставчика "К." ЕООД е установено, че няма никакви ДМА, не притежава недвижими имоти - сгради, складове, магазини, транспортни средства, оборудване. Относно доставчика "Л.-91" ЕООД първоинстанционният съд е приел изводите на органите по приходите, че доставчикът е отразил цитираните фактури в дневниците си за продажби, но с предмет "услуги", което съвпада с декларираната от него основна дейност "услуги свързани компютърни технологии". Така постановеното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като не са налице основанията, посочени от касационния жалбоподател. Правилни са изводите на първоинстанционният съд, че от събраните по делото доказателства не се е установило, че доставчиците "С. за е." АД, "К." ЕООД и "Л.-91" ЕООД са извършили доставките на стоки, предмет на фактурите, издадени на ревизираното дружество. На ревизираното дружество е отказан данъчен кредит по фактури, издадени от горепосочените доставчици с предмет стоки, а именно- студен чай "Нести", милрам сметана, кафе сметана, сода портокал, сода лимон и т. н. Видно от представените доказателства по делото не са депозирани приемо-предавателни протоколи, транспортни документи, поръчки, сертификати за произход на стоките и други съпътстващи документи относно реалността на доставките. Доставчикът "Системи за енергоспестяване" АД е представил документи за осъществени вътреобщностни придобивания, но едва след м. 07.2015 г., докато спорните фактури са от м. 02, 03, 04 и 05.2015 г. При извършената насрещна проверка на доставчика "Калада" приходните органи са установили, че доставчикът е отразил цитираните фактури в дневниците си за продажби, но с предмет "услуги", а не "стоки". При насрещната проверка на "Л.-91" ЕООД приходните органи установили, че доставчикът е отразил цитираните фактури в дневниците си за продажби, но също с предмет "услуги", което съвпада с декларираната от него основна дейност "услуги свързани компютърни технологии". В практиката си ВАС многократно е подчертавал, че за да е налице реална доставка на стоки не е достатъчно само наличието на фактура и счетоводното й отразяване при страните по доставката. За да възникне право на приспадане на данъчен кредит следва да е осъществена реална доставка, която изпълнява критериите на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. По отношение на процесните доставки следва да се посочи, че за да възникне право на ДК следва да бъде установено наличие на данъчно събитие, което в случая е доставка на стока, поради което следва да бъде установено прехвърляне на собствеността на стоката от доставчик към получател. В хода на ревизионното и съдебното производство жалбоподателят не е доказал по категоричен и безспорен начин реалното престиране и доставяне на процесната стока, поради непредставянето на приемо-предавателни протоколи. Липсата на такива доказателства е равнозначна на несъществуването на такива документи. Съгласно трайната практика на СЕО и СЕС, за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага със счетоводни документи за доставка, която да е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. в процесния случай - да е извършена доставката на стоки от издателя на фактурата. При оспорване на фактурата, касаещо отразената в нея стопанска операция, задължение на ползващия се от правата по този документ е да докаже, че отразената във фактурата стопанска операция действително е осъществена, което в случая не е сторено. В този смисъл е и практиката на СЕС, според която само по себе си посочването на ДДС във фактура не може да обоснове право на приспадане на данъчен кредит за получателя. Предвид гореизложеното и съвкупната преценка на доказателствата, обжалваното съдебно решение се явява правилно постановено, не са налице сочените от касатора нарушения и затова следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед резултатът по делото, в полза на Дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция в размер на 1 285 лева съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховния административен съд, състав на Осмо отделение