Решение № 9133 от 20.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14856/2012 г.

Решение № 9133 от 20.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14856/2012 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Българска роза" АД моли да бъде отменено решение № 2135/15.10.2012 г. по адм. д. № 890/2011 г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 16251000164/17.01.2011 г. на ТД на НАП - Пловдив като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директорът на Дирекция "ОДОП" - Пловдив, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Българска роза" АД против РА № 16251000164/17.01.2011 г. на ТД на НАП - Пловдив, с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит 24 548,55 лв. с лихви за периода м. 9.2007 г. - м. 12.2009 г. и е определен допълнително корпоративен данък за 2006 г. - 4575 лв, за 2007 г. - 9348,21 лв и за 2009 г. - 8868,77 лв. с лихви. В мотивите си съдът е приел, че РА е издаден от редовно овластен актосъставител, след проведена по ДОПК ревизия. В РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактури на "Лома" ЕООД, "Призма-лукс" ООД и "Состра инженеринг" ЕООД на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС, тъй като фактурираните доставки не са реално осъществени. В частта по ЗКПО и ЗКПО (отм.) е увеличен финансовия резултат за трите години с разходите по фактурите, издадени за неосъществени доставки на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 и чл. 15, ал. 3, т. 2 ЗКПО (отм.) за 2006 г. и на основание чл. 16, ал. 2, т. 4 и чл. 26, т. 1 ЗКПО за 2007 г. и 2008 г. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обосновани правни изводи за законосъобразно определяне на данъчните задължения на ревизираното лице в РА. Съдът е обсъдил доводите на страните и е достигнал до правни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Обоснован е изводът на съда, че събраните доказателства не доказват осъществяване на доставките на фактурираните консултантски и комисионни услуги. Правилен е изводът на съда, че основанието за увеличение на финансовия резултат за 2007 г. и 2008 г. е по чл. 26, т. 2 и чл. 10 ЗКПО. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът няма право да преквалифицира спорното право. В този смисъл е и тълк. р. № 5/2004 г. на ВАС т. 4 и трайната практика на ВС, ВКС и ВАС. Неоснователен е и доводът, че с влязъл в сила РА е установено осъществяване на доставките по спорните фактури. Предмет на РА е установяване на законосъобразния размер на дължимите данъци и лихви на ревизираното лице, поради което стабилитетът на РА обхваща размера и основанието на дължимите данъци и лихви на ревизираното лице за периода на ревизията. В частта на констатациите влезлият в сила РА съставлява доказателство наред с останалите доказателства в настоящия процес. В случая касаторът е поддържал, че с РА № 160800315/7.05.2008 г. са определени задължения на касатора по ЗДДС като за м. 10 и 11.2006 г. не е извършена корекция на данъчната основа на получените доставки, с което органите по приходите са признали за осъществени доставките по фактури № 10000000081/24.10.2006 г. с данъчна основа 12 000 лв. и фактура № 10000000083/14.11.2006 г. с данъчна основа 18 500 лв, издадени от "Лома" ЕООД. В процесния РА е увеличен финансовия резултат с данъчните основа по тези фактури на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 и чл. 15, ал. 3, т. 2 ЗКПО (отм.) за 2006 г. като е прието, че доставките не са осъществени и е определен допълнителен корпоративен данък 4575 лв. за 2006 г. с 2265,07 лв лихви. Правилно съдът е приел, че във влезлият в сила РА по ЗДДС за 2006 г. процесните фактури не са обсъждани. Предвид факта, че стабилитетът на РА не обхваща констатациите в мотивите, които съставляват в настоящия процес доказателство наред с останалите доказателства по делото правилен е изводът на съда за законосъобразно определени задължения по ЗКПО (отм.) за 2006 г. При липса на идентичност на основанията в двата РА, както е в настоящия случай, стабилитетът на влезлият в сила РА не е пречка в процесния РА да се установят други факти за спорните доставки от 2006 г. Обосновано съдът е отхвърлил и доводът, че приложените АПВ не позволяват да бъде преразгледан въпросът осъществени ли са доставките. По делото са приложени ДАПВ и АПВ, издадени преди 19.12.2007 г., които не касаят процесните периоди. Приложени са и АПВ, издадени след 19.12.2007 г., които предвид изменението на чл. 129, ал. 3 от ДВ, бр. 108/19.12.2007 г. не са пречка за установяване на задълженията на лицето с ревизия, както законосъобразно е приел административният съд. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,