Решение № 394 от 10.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4619/2019 г.

Решение № 394 от 10.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4619/2019 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. С. Георгиева, в качеството й на пълномощник на П. Кънев, срещу Решение № 471 от 7.03.2019 г., постановено по адм. дело № 760/2018 г. от Административен съд Благоевград с доводи за неправилност поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Исак се отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество. Претендират се разноски. Ответната страна – Министерството на вътрешните работи, чрез пълномощника си юрк. Цонева, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: Пред първостепенния съд П. Кънев е предявил иск, с право основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, срещу Министерството на вътрешните работи (МВР), за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, представляващи унижение, срам и неудобство, физическа болка и психически стрес, в размер на 9 800 лв., за периода от 11. 45 ч. на 1.06.2016 г. до около 23. 00 ч. на 1.06.2016 г., настъпили в резултат на незаконосъобразни действия (поставяне на белезници) и незаконосъобразни бездействия (използването им в продължение на 11 часа) на служители в Дирекция "Вътрешна сигурност" на МВР, в нарушение на чл. 26, ал. 1 от Конституцията на РБ; чл. 3 ЕКПЧОС; чл. 85, ал. 1 и чл. 86 ЗМВР вр. чл. 2 и чл. 6 от Наредба № 8121 з-1130 от 14.09.2015 г. за реда за употреба на физическа сила и помощни средства от органите на МВР, ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. С обжалваното решение съдът е отхвърлил така предявения иск, като го е приел за неоснователен и недоказан. За да постанови този резултат, от фактическа страна е приел за безспорно установено, че ищецът, в качеството си на служител в сектор БОП — Благоевград при ГДБОП на МВР, е бил задържан със Заповед per. № 7855 зз-19 от 1.06.2016 г. на инспектор от Дирекция "Вътрешна сигурност" на МВР, издадена на осн. чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, за срок от 24 часа, по повод данни за извършено престъпление по чл. 294, ал. 4 НК и Постановление за възлагане на оперативно-издирвателни мероприятия изх. № 1717/18.05.2016 г. на следовател от ОСлО — Благоевград по сл. д. № 31/2016 г., като задържането е осъществено в 11.45 ч. в сградата на 02 РУ — Благоевград, в служебния му кабинет. Извършени са процесуално-следствени действия - личен обиск, претърсване и изземване. Безспорно е установено също, че впоследствие с постановление на прокурор при Районна прокуратура - Благоевград от 2.06.2016 г. ищецът е задържан за срок до 72 ч. и е взета мярка за неотклонение "задържане под стража" с определение от 3.06.2016 г. на Районен съд — Благоевград по чнд. № 1116/2016 г. Като свидетел на процесуално-следствените действия е разпитан св. Д. Бъчваров, който удостоверява, че през времето, докато траели действията по претърсване, П. Кънев е бил с поставени белезници "може би около един час". След приключване на тези действия св. Бъчваров напуснал кабинета на Кънев и когато го напуснал той бил със свалени белезници. Не знае дали повторно са му били поставени. Нито един от колегите му — В. Грозданов, Д. Димитров, В. Йовов, И. Картишева, В. Мешков, К. Марков, В. Маламов, не е споделил пред него да е виждал Кънев с белезници. Разпитаните свидетели Димитров и Грозданов - са потвърдили в показанията си, че на 1.06.2016 г. Кънев е бил задържан от служители на дирекция "Вътрешна сигурност" на МВР, но самите те не са присъствали на физическото му задържане. И двамата са го виждали в кабинета, в който е задържан, след задържането /"около 12. 00-12. 30 часа — показанията на св. Димитров/, доколкото вратата е била отворена и при преминаването по коридора до санитарния възел са имали видимост. Във всички случаи, когато посетили санитарния възел, са виждали Кънев с поставени белезници — "два или три пъти... след обяд по някое време... " /св. Димитров/, "няколко пъти в деня през продължителен период от време — през няколко часа... " /св. Грозданов/. И двамата свидетели Димитров и Грозданов не са влизали в стаята, в която е бил задържан Кънев, но местоположението й - срещу санитарния възел, предполага възможността да го видят през отворената врата. Извършилият задържането на ищеца на 1.06.2016 г. служител в дирекция "Вътрешна сигурност" на МВР - М. Караджов, е потвърдил, че е поставил белезници на ищеца в момента на задържането му — в посочения в заповедта за задържане час. Белезниците е поставил на ръцете на ищеца, "отпред пред тялото", с цел осигуряване на личната му безопасност, както и тази на колегата му. Белезниците е свалил лично или преди започване на процесуално- следствените действия по претърсване, или малко след тяхното начало - "няколко минути след започване на претърсването". Пояснил е също, че по време на задържането Кънев не е бил прав през цялото време, а е седял на стол в ляво от вратата през по-голямата част от времето. Докато са траели процесуално-следствените действия се случвало негови колеги да влизат в кабинета, както и "началникът му" за кратко, за да му дадат вода. Кънев бил извеждан от кабинета до тоалетна, но св. Караджов не помни дали е бил с белезници или вече са били свалени, както и дали извеждането е било по време на самото претърсване. Признава, че Кънев не е оказал съпротива при задържането, но не помни дали е бил въоръжен. Свидетелят Митрев — служител в дирекция "Вътрешна сигурност" на МВР, началник на сектор, който обслужва Благоевградска и Кюстендилска област от края на 2014 г. и който е съгласувал операцията по задържане на Кънев и претърсване на кабинета му на 1.06.2016 г., е пояснил при разпита си, че не е присъствал при задържането му на 1.06.2016 г., но няколко пъти е влизал в кабинета — около 14. 00, 15. 00 или 17. 00 ч. Видял е Кънев да седи на стол и без белезници. Не може да посочи часа на първото влизане в кабинета на Кънев след задържането и не помни колко пъти е влизал, но при нито едно от тези посещения не е видял Кънев с белезници и самият Кънев не е изказвал възражения, че са му поставени белезници. Колеги, които са присъствали на задържането на Кънев — М. Караджов и Г. Вълчев, са сподели със свидетеля Митрев, че Кънев не е оказал съпротива при задържането и белезниците са били свалени. При тази фактическа установеност съдът от първата инстанция е направил следните правни изводи: Поставянето на белезници като помощни средства при задържане на лица от органите на МВР, по чл. 72 ЗМВР, вкл. и на ищеца Кънев, е предвидено от закона действие - чл. 75, ал. 2 и чл. 85, ал. 1, т. 10 ЗМВР, с цел да се ограничи движението на крайниците на правонарушителя и да не се допусне възможността да нарани себе си или други лица (чл. 7, ал. 1 от Наредба № 8121 з-1130 от 14.09.2015 г. за реда за употреба на физическа сила и помощни средства от органите на МВР - отм., ДВ, бр. 25/24.03.2017 г., приложима към 1.06.2016 г.) и т. 1. 1 на Раздел I от Методически указания за използването на различните видове помощни средства, технически характеристики и правила за безопасност при употребата и съхранението им от органите на МВР per. № 8121 з-180/17.02.2015 г. на министъра на вътрешните работи. Използването на помощни средства по време на задържане от полицията не е незаконосъобразно действие, в нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ, тъй като в конкретния случай е било абсолютно необходимо и не е прекомерно (посочена е практика на ЕСПЧ - Klaas v. Germany, решение на ЕСПЧ от 22 септември 1993 г., Серия А, № 269, стр. 17, § 30; Rehbock v. Slovenia, № 29462/95, § 68 78, ECHR 2000 XII; Кръстанов с/у България, № 50222/99, § § 52 и 53, 30 септември 2004 г.). Законността на действията по поставяне на белезници е предвидена от закона мярка (чл. 75, ал. 2 и чл. 85, ал. 1, т. 10 вр. чл. 72 ЗМВР), поставянето им е било абсолютно необходимо с оглед безпрепятственото извършване на неотложни процесуално-следствени действия, взети са предвид конкретната обстановка, характера на нарушението на обществения ред и личността на правонарушителя, съгласно чл. 85, ал. 1 и чл. 86, ал. 2 ЗМВР. Преценката на органите на МВР е обоснована от конкретните обстоятелства и поведение на задържания и целта на закона - защита на личната безопасност на полицейските служители при извършване на задържане по чл. 72 ЗМВР и изпълнение на служебните им задължения (/чл. 75, ал. 1 ЗМВР). Отделно от това белезниците са били поставени от момента на задържането и са свалени при приключване на процесуално-следствените действия (обиск, претърсване и изземване), като използването им не е акт на преднамерено унизително отнасяне и не представлява непропорционална мярка, взета без законово основание, т. е. неоснователно действие в смисъла на чл. 250 АПК (самата заповед за задържане не е била обжалвана). Не е налице и неоснователно бездействие, изразяващо се в ненужното (според ищеца) използване на белезниците. Нормативно установено правомощие на органите на МВР е да използват помощни средства, като това действие (използването) в конкретния случай е било преустановено при приключване на процесуално-следствените действия (обиск, претърсване и изземване), т. е. след постигане на законната им цел - чл. 86, ал. 5 ЗМВР. Използването на белезниците е преустановено след отпадане на необходимостта им, в изпълнение на задължението от органите на МВР по чл. 86, ал. 5 ЗМВР, поради което във връзка с продължителността на тяхното използване не е налице бездействие в смисъла на чл. 256 АПК. С тези мотиви съдът е приел, че не са налице незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ответника, по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и поради отсъствие на елемент от фактическия състав искът е бил отхвърлен. Решението е недопустимо и ще следва да бъде обезсилено, делото – прекратено и изпратено на общия съд при следните съображения: Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред административен акт, действие или бездействие, постановени при изпълнение на административна дейност, реално причинена вреда, пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда. От събраните по делото доказателства е установено, че на 1.06.2016 г. в служебния кабинет на ищеца са извършени процесуално-следствени действия по реда на чл. 128 – 130, чл. 159 – 165 и чл. 236 от НПК, разпоредени с определение на съда № 4190/2016 г., по направено искане от наблюдаващия прокурор от Районна прокуратура Благоевград, като претърсването, обиска и изземването е извършено от следовател при ОСлО в Окръжна прокуратура – Благоевград. Действията по задържането на полицейския служител Кънев са разпоредени с Постановление изх. № 1717/18.05.2016 г. по описа на ОСлО Благоевград, УРИ 785500-1924 от 19.05.2016 г. по описа на ДВС – МВР за възлагане на оперативно-издирвателни мероприятия, като е проведена полицейска акция под ръководството на наблюдаващия прокурор и всички действия са съобразени с дадените от него указания (л. 52). С оглед на изложеното настоящият състав намира, че в случая не се касае за административна дейност, нито за действия на административни органи или техни длъжностни лица. Съгласно чл. 148 ЗСВ следствените органи - Националната следствена служба, окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури и следственият отдел в специализираната прокуратура са органи на съдебната власт, а процесуално-следствените действия на разследващите, извършени по реда на НПК не са административна дейност, поради което не може да бъде ангажирана отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от специалния закон – ЗОДОВ. Съгласно чл. 2, ал. 1 от с. з. държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, като искът се разглежда по реда на ГПК, съгласно ал. 3 на текста. Както се посочи по-горе визираната в чл. 128, ал. 1, т. 5 АПК подведомственост на административните съдилища по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, обуславя компетентност на тези съдилища само и единствено когато се касае за вреди, причинени от дейност на административни органи или техни длъжностни лица при извършване на административна дейност, каквато не е дейността по НПК по задържане, претърсване, обиск или изземване. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 3 АПК, чл. 103 и чл. 115 ГПК Върховният административен съд, трето отделение